Бог е вездесъщ благодарение на любовта
Само любовта преодолява всички граници
Божията душа се намира не само в Неговото Слово, но и в творението Му. Където и да стъпите – и на Небето, и на земята – навсякъде присътства Божията душа. Няма такова кътче, където да не присътства Бог; с други думи, Той е вездесъщ. Божията душа е във всичко, поради това, ако желаете да живеете в нея, трябва да имате желание да прегърнете всичко съществуващо на Небето и земята като своя собственост. Това е желанието на Божията душа. Онзи, който е преминал по възвишения път на усъвършенстването й принадлежи. Ако сте достигнали до състоянието в което поглеждайки птичка или ароматно цвете душата ви желае да пее за вечността, вие не живеете в материалния свят, а в центъра на Божията душа. (8–180, 1959.12.13)
***
Как да почувстваме Божията вездесъщност? Представете си, че въздухът е Божие дихание. Когато идва тайфун, представете си, че това е потта която Бог пролива преодолявайки трудностите по пътя Си, работейки за благото на света. Гледайки Слънцето помнете, че то символизира източника на живот за цялата Вселена и се учете от него на Божия любов. Природата е учебник или учебно помагало, създадено от Бог за да могат любимите Му синове и дъщери да почувстват сърцето Му и да преживеят радостта. Ако човек, гледайки листата на дърветата се отнася към нея както към собствените си деца и може да разговаря с нея, намирайки се в пълно усамотение, той е близо до положението на светец. (59–101, 1972.7.9)
***
Бог е вездесъщ и ние също имаме желание да притежаваме такова качество. Бог е всезнаещ и всемогъщ и ние желаем да бъдем такива. Бог е уникален и ние се стремим да бъдем унукални. Ние приличаме на Бог! Създадени сме по Божи образ и поради това желаем да бъдем богоподобни. Човек желае да властва над цялата Вселена. Това е защото много приличаме на Бог! (26–167, 1969.10.25)
***
Животът трябва да е изпълнен с преживявания свързани с любовта. Ето защо, когато Бог е тъжен и аз съм тъжен; когато Той се радва и аз се радвам, неразбирайки защо. Любовта на родителите винаги е с преданния син, дори ако той е на хиляди километри от тях. Ако Бог е вездесъщ, тогава къде се намира Той? Определено не е в света на знанието! Любовта не прилича на знание. Любящата родителска душа се стреми към детето, обгръща различните полюси и прави вездесъщността възможна и естествена. По пътя си родителската любов става вездесъща. Няма кътче, в което да я няма. Само любовта е способна на такова нещо. Само тя има способността напълно да господства над сина. Властта й е всемогъща! Такава е природата й. (59–101, 1972.7.9)
***
Любовта има три велики свойства, поради това, заемайки позиция свързана с абсолютната и непроменлива Божия любов, получавам правото да застана на страната на Бог и да живея с Него. В молитва мога да видя Бог без да затварям очите си. Пред човека, почувствал Божията скръб се отваря свят на такива усещания, че той може внезапно да се спре и да се разридае насред пътя! Дори в грешния свят любящата майка е способна да почувства, че в чужда страна детето й е попаднало в беда. Такива неща се случват често, нали? Тя може внезапно да се събуди, да скочи от леглото си и да извика сина си по име. (201–356, 1990.4.30)
***
Кое е по-важно – артериите или вените? Кое от двете? Те са еднакво важни. В този случай, кой е по-важен – Бог или човека? Те имат еднаква стойност! “На Небето и на земята само аз съм удостоен с такава чест1. Аз съм всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Всичко на този свят е минало през мен” – на базата на какво може да се каже това? Възоснова на любовта. Само тогава тези думи могат да бъдат разбрани.
Бог прилича на артериите, а хората – на вените. Така, човек е дарен с ценност, която му дава привилегията да заема позиция равна на Божията. (109–146, 1980.11.1)
***
Какъв е Бог? Той е царят на всички егоисти. Бог е вездесъщ, с други думи, няма такова място, на което да Го няма. Представяте ли си какъв егоист е Той? Не трябва да Го наричаме егоист или алчен, но така или иначе, Той има големи апетити. (121–70, 1982.10.24)
***
Може ли Бог напълно да се подчини на някого? Ако Бог с наклонности на абсолютен диктатор желае да господства над всичко и не е способен да се подчинява, Той ще може да господства само над високото, но над низкото няма да може да господства. Тогава дори в понятието “вездесъщ” ще се промъкне противоречие, нали Той прилича на нас! Майката и бащата приличат на синовете и дъщерите си, нали? Наричаме Бог наш баща. Той също желае да живее в абсолютно покорство! Ако Той е неспособен на това, колко ли самотен би се чувствал! (192–29, 1989.7.2)
***
Ако човек е вдъхновен от една картина и й се възхищава до сълзи през деня и през ноща, мислите ли че авторът на творбата няма да хареса такова отношение? Когато срещне такъв човек, художникът ще го покани в стаята си и ще го помоли да му разкаже какво е предизвикало тези негови чувства. Нима не е така? Ако човек, продължавайки да се възхищава възкликне: “Ах, колко ми харесва тази картина! Колко е прекрасна! Бих й се любувал цял живот!”, мислите ли, че художникът ще го помисли за луд? Бог изпълва цялата Вселена, но Той е вездесъщ не защото е субект на цялото знание. Той е вездесъщ благодарение на любовта. Дори да не познавате Бог, вие наново ще осъзнаете битието Му, ще Го преоткриете за себе си, ако постоянно си задавате въпроса: как да се науча да съпреживявам любовта във всички сфери на моя живот? (59–103, 1972.7.9)
Бог е вездесъщ благодарение на любовта
Само любовта преодолява всички граници
Божията душа се намира не само в Неговото Слово, но и в творението Му. Където и да стъпите – и на Небето, и на земята – навсякъде присътства Божията душа. Няма такова кътче, където да не присътства Бог; с други думи, Той е вездесъщ. Божията душа е във всичко, поради това, ако желаете да живеете в нея, трябва да имате желание да прегърнете всичко съществуващо на Небето и земята като своя собственост. Това е желанието на Божията душа. Онзи, който е преминал по възвишения път на усъвършенстването й принадлежи. Ако сте достигнали до състоянието в което поглеждайки птичка или ароматно цвете душата ви желае да пее за вечността, вие не живеете в материалния свят, а в центъра на Божията душа. (8–180, 1959.12.13)
***
Как да почувстваме Божията вездесъщност? Представете си, че въздухът е Божие дихание. Когато идва тайфун, представете си, че това е потта която Бог пролива преодолявайки трудностите по пътя Си, работейки за благото на света. Гледайки Слънцето помнете, че то символизира източника на живот за цялата Вселена и се учете от него на Божия любов. Природата е учебник или учебно помагало, създадено от Бог за да могат любимите Му синове и дъщери да почувстват сърцето Му и да преживеят радостта. Ако човек, гледайки листата на дърветата се отнася към нея както към собствените си деца и може да разговаря с нея, намирайки се в пълно усамотение, той е близо до положението на светец. (59–101, 1972.7.9)
***
Бог е вездесъщ и ние също имаме желание да притежаваме такова качество. Бог е всезнаещ и всемогъщ и ние желаем да бъдем такива. Бог е уникален и ние се стремим да бъдем унукални. Ние приличаме на Бог! Създадени сме по Божи образ и поради това желаем да бъдем богоподобни. Човек желае да властва над цялата Вселена. Това е защото много приличаме на Бог! (26–167, 1969.10.25)
***
Животът трябва да е изпълнен с преживявания свързани с любовта. Ето защо, когато Бог е тъжен и аз съм тъжен; когато Той се радва и аз се радвам, неразбирайки защо. Любовта на родителите винаги е с преданния син, дори ако той е на хиляди километри от тях. Ако Бог е вездесъщ, тогава къде се намира Той? Определено не е в света на знанието! Любовта не прилича на знание. Любящата родителска душа се стреми към детето, обгръща различните полюси и прави вездесъщността възможна и естествена. По пътя си родителската любов става вездесъща. Няма кътче, в което да я няма. Само любовта е способна на такова нещо. Само тя има способността напълно да господства над сина. Властта й е всемогъща! Такава е природата й. (59–101, 1972.7.9)
***
Любовта има три велики свойства, поради това, заемайки позиция свързана с абсолютната и непроменлива Божия любов, получавам правото да застана на страната на Бог и да живея с Него. В молитва мога да видя Бог без да затварям очите си. Пред човека, почувствал Божията скръб се отваря свят на такива усещания, че той може внезапно да се спре и да се разридае насред пътя! Дори в грешния свят любящата майка е способна да почувства, че в чужда страна детето й е попаднало в беда. Такива неща се случват често, нали? Тя може внезапно да се събуди, да скочи от леглото си и да извика сина си по име. (201–356, 1990.4.30)
***
Кое е по-важно – артериите или вените? Кое от двете? Те са еднакво важни. В този случай, кой е по-важен – Бог или човека? Те имат еднаква стойност! “На Небето и на земята само аз съм удостоен с такава чест1. Аз съм всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Всичко на този свят е минало през мен” – на базата на какво може да се каже това? Възоснова на любовта. Само тогава тези думи могат да бъдат разбрани.
Бог прилича на артериите, а хората – на вените. Така, човек е дарен с ценност, която му дава привилегията да заема позиция равна на Божията. (109–146, 1980.11.1)
***
Какъв е Бог? Той е царят на всички егоисти. Бог е вездесъщ, с други думи, няма такова място, на което да Го няма. Представяте ли си какъв егоист е Той? Не трябва да Го наричаме егоист или алчен, но така или иначе, Той има големи апетити. (121–70, 1982.10.24)
***
Може ли Бог напълно да се подчини на някого? Ако Бог с наклонности на абсолютен диктатор желае да господства над всичко и не е способен да се подчинява, Той ще може да господства само над високото, но над низкото няма да може да господства. Тогава дори в понятието “вездесъщ” ще се промъкне противоречие, нали Той прилича на нас! Майката и бащата приличат на синовете и дъщерите си, нали? Наричаме Бог наш баща. Той също желае да живее в абсолютно покорство! Ако Той е неспособен на това, колко ли самотен би се чувствал! (192–29, 1989.7.2)
***
Ако човек е вдъхновен от една картина и й се възхищава до сълзи през деня и през ноща, мислите ли че авторът на творбата няма да хареса такова отношение? Когато срещне такъв човек, художникът ще го покани в стаята си и ще го помоли да му разкаже какво е предизвикало тези негови чувства. Нима не е така? Ако човек, продължавайки да се възхищава възкликне: “Ах, колко ми харесва тази картина! Колко е прекрасна! Бих й се любувал цял живот!”, мислите ли, че художникът ще го помисли за луд? Бог изпълва цялата Вселена, но Той е вездесъщ не защото е субект на цялото знание. Той е вездесъщ благодарение на любовта. Дори да не познавате Бог, вие наново ще осъзнаете битието Му, ще Го преоткриете за себе си, ако постоянно си задавате въпроса: как да се науча да съпреживявам любовта във всички сфери на моя живот? (59–103, 1972.7.9)
Само любовта преодолява всички граници
Божията душа се намира не само в Неговото Слово, но и в творението Му. Където и да стъпите – и на Небето, и на земята – навсякъде присътства Божията душа. Няма такова кътче, където да не присътства Бог; с други думи, Той е вездесъщ. Божията душа е във всичко, поради това, ако желаете да живеете в нея, трябва да имате желание да прегърнете всичко съществуващо на Небето и земята като своя собственост. Това е желанието на Божията душа. Онзи, който е преминал по възвишения път на усъвършенстването й принадлежи. Ако сте достигнали до състоянието в което поглеждайки птичка или ароматно цвете душата ви желае да пее за вечността, вие не живеете в материалния свят, а в центъра на Божията душа. (8–180, 1959.12.13)
***
Как да почувстваме Божията вездесъщност? Представете си, че въздухът е Божие дихание. Когато идва тайфун, представете си, че това е потта която Бог пролива преодолявайки трудностите по пътя Си, работейки за благото на света. Гледайки Слънцето помнете, че то символизира източника на живот за цялата Вселена и се учете от него на Божия любов. Природата е учебник или учебно помагало, създадено от Бог за да могат любимите Му синове и дъщери да почувстват сърцето Му и да преживеят радостта. Ако човек, гледайки листата на дърветата се отнася към нея както към собствените си деца и може да разговаря с нея, намирайки се в пълно усамотение, той е близо до положението на светец. (59–101, 1972.7.9)
***
Бог е вездесъщ и ние също имаме желание да притежаваме такова качество. Бог е всезнаещ и всемогъщ и ние желаем да бъдем такива. Бог е уникален и ние се стремим да бъдем унукални. Ние приличаме на Бог! Създадени сме по Божи образ и поради това желаем да бъдем богоподобни. Човек желае да властва над цялата Вселена. Това е защото много приличаме на Бог! (26–167, 1969.10.25)
***
Животът трябва да е изпълнен с преживявания свързани с любовта. Ето защо, когато Бог е тъжен и аз съм тъжен; когато Той се радва и аз се радвам, неразбирайки защо. Любовта на родителите винаги е с преданния син, дори ако той е на хиляди километри от тях. Ако Бог е вездесъщ, тогава къде се намира Той? Определено не е в света на знанието! Любовта не прилича на знание. Любящата родителска душа се стреми към детето, обгръща различните полюси и прави вездесъщността възможна и естествена. По пътя си родителската любов става вездесъща. Няма кътче, в което да я няма. Само любовта е способна на такова нещо. Само тя има способността напълно да господства над сина. Властта й е всемогъща! Такава е природата й. (59–101, 1972.7.9)
***
Любовта има три велики свойства, поради това, заемайки позиция свързана с абсолютната и непроменлива Божия любов, получавам правото да застана на страната на Бог и да живея с Него. В молитва мога да видя Бог без да затварям очите си. Пред човека, почувствал Божията скръб се отваря свят на такива усещания, че той може внезапно да се спре и да се разридае насред пътя! Дори в грешния свят любящата майка е способна да почувства, че в чужда страна детето й е попаднало в беда. Такива неща се случват често, нали? Тя може внезапно да се събуди, да скочи от леглото си и да извика сина си по име. (201–356, 1990.4.30)
***
Кое е по-важно – артериите или вените? Кое от двете? Те са еднакво важни. В този случай, кой е по-важен – Бог или човека? Те имат еднаква стойност! “На Небето и на земята само аз съм удостоен с такава чест1. Аз съм всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Всичко на този свят е минало през мен” – на базата на какво може да се каже това? Възоснова на любовта. Само тогава тези думи могат да бъдат разбрани.
Бог прилича на артериите, а хората – на вените. Така, човек е дарен с ценност, която му дава привилегията да заема позиция равна на Божията. (109–146, 1980.11.1)
***
Какъв е Бог? Той е царят на всички егоисти. Бог е вездесъщ, с други думи, няма такова място, на което да Го няма. Представяте ли си какъв егоист е Той? Не трябва да Го наричаме егоист или алчен, но така или иначе, Той има големи апетити. (121–70, 1982.10.24)
***
Може ли Бог напълно да се подчини на някого? Ако Бог с наклонности на абсолютен диктатор желае да господства над всичко и не е способен да се подчинява, Той ще може да господства само над високото, но над низкото няма да може да господства. Тогава дори в понятието “вездесъщ” ще се промъкне противоречие, нали Той прилича на нас! Майката и бащата приличат на синовете и дъщерите си, нали? Наричаме Бог наш баща. Той също желае да живее в абсолютно покорство! Ако Той е неспособен на това, колко ли самотен би се чувствал! (192–29, 1989.7.2)
***
Ако човек е вдъхновен от една картина и й се възхищава до сълзи през деня и през ноща, мислите ли че авторът на творбата няма да хареса такова отношение? Когато срещне такъв човек, художникът ще го покани в стаята си и ще го помоли да му разкаже какво е предизвикало тези негови чувства. Нима не е така? Ако човек, продължавайки да се възхищава възкликне: “Ах, колко ми харесва тази картина! Колко е прекрасна! Бих й се любувал цял живот!”, мислите ли, че художникът ще го помисли за луд? Бог изпълва цялата Вселена, но Той е вездесъщ не защото е субект на цялото знание. Той е вездесъщ благодарение на любовта. Дори да не познавате Бог, вие наново ще осъзнаете битието Му, ще Го преоткриете за себе си, ако постоянно си задавате въпроса: как да се науча да съпреживявам любовта във всички сфери на моя живот? (59–103, 1972.7.9)
You can leave a response, or trackback from your own site.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)