Любовта съществува във всяко кътче на Вселената
Бог е абсолютен, но защо? Защото Той абсолютно се подчинява на любовта. Това харесва ли ви или не? Освен това Бог е вездесъщ. Любовта Му е навсякъде. (223–246, 1991.11.10)
***
Божията любов е повече от достатъчна за да обгърне цялата Вселена. Той владее централната основа. Бог е централната същност на любовта, притежаваща най-голямата основа. Ако Бог се раздвижи, всички по-малки същества ще се раздвижат след Него. Всичко ще се слее в един голям кръг, нали? Значи, е напълно логично да направим извода, че Бог побира в Себе Си целия свят, цялата Вселена. (205–33, 1990.7.7)
***
Ако не е Бог, цялата Вселена би била пуста като празно гърне. Но ако Бог съществува, цялата Вселена се изпълва без остатък. Защо, ли? Защото има любов. Нека предположим, че съм сам, но е достатъчно да осъзная съществуването на Бог и Вселената веднага се запълва. Той е навсякъде. Присъствието Му е осезаемо навсякъде. Ето защо, обградени от любов, можем да преживеем много ясно усещането за Неговата вездесъщност. Но ако не познавам Бог, всичко става празно, като че ли всичко изчезва. (91–323, 1977.3.1)
***
Ако субекта на любовта присъства, чувството за пълнота се усеща във всичко. Ако любовта е в излишък, тя изпълва всичко и ние придобиваме способност да даваме истински, без ограничения. Това е изводът. Даването и приемането всъщност са усъществяване и размножаване на идеала. Светът на любовта излиза извън рамките на разстоянията. Скоростта на любовта е толкова голяма, че дори светлината не може да я стигне! Любовта е по-бърза от всичко! Любовта е по-светла и по-съвършенна от всичко. Има способността да изпълни всичко без остатък. (95–39, 1977.9.11)
***
Какво представлява любовта? Тя изпълнява функцията на смазочно масло, необходимо за извършването на въртеливо движение и задава орбитата на въртене. Нищо друго освен любовта не може да бъде такова смазочно масло. За да задвижите автомобил, също трябва предварително да го смажете! За извършването на движение е необходимо смазочно масло. Във всяко движение нещо трябва да играе ролята на смазочно масло. Само любовта може да създаде ефекта на смазочното масло във вид на най-висша радост. Този ефект няма да изчезне, нали източникът на любовта е вечният Бог. (180–161, 1988.8.22)
***
Любовта прилича на нервите. Достатъчно е някой да ни дръпне за косата и цялото тяло ще се насочи в съответната посока. По същият начин, достатъчно е някой да дръпне любовта и цялата Вселена ще се насочи в съответната посока. В момента, в който любовта започне да се движи, цялата Вселена се задвижва в хармония с нея. (89–90, 1982.1.1)
***
Душите на всички хора във Вселената се измъчват, ако съществува един субект способен да внесе покой във всички души, какво предстаавлява този субект? Той е единното абсолютно централно същество. Трябва да съществува абсолютна същност, способна да изпълни с любов всички кътчета на човешката душа. Следователно, тази абсолютна същноста трябва да е безгранична. От колко любов се нуждае Бог за да изпълни душите на милиардите хора, тоест на цялото човечество? Бог трябва да е абсолютен! От тук произтича необходимостта от термини като “всезнаещ” и “всемогъщ”. Бог има нужда от тях. (116–240, 1982.1.1)
Любовта съществува във всяко кътче на Вселената
Бог е абсолютен, но защо? Защото Той абсолютно се подчинява на любовта. Това харесва ли ви или не? Освен това Бог е вездесъщ. Любовта Му е навсякъде. (223–246, 1991.11.10)
***
Божията любов е повече от достатъчна за да обгърне цялата Вселена. Той владее централната основа. Бог е централната същност на любовта, притежаваща най-голямата основа. Ако Бог се раздвижи, всички по-малки същества ще се раздвижат след Него. Всичко ще се слее в един голям кръг, нали? Значи, е напълно логично да направим извода, че Бог побира в Себе Си целия свят, цялата Вселена. (205–33, 1990.7.7)
***
Ако не е Бог, цялата Вселена би била пуста като празно гърне. Но ако Бог съществува, цялата Вселена се изпълва без остатък. Защо, ли? Защото има любов. Нека предположим, че съм сам, но е достатъчно да осъзная съществуването на Бог и Вселената веднага се запълва. Той е навсякъде. Присъствието Му е осезаемо навсякъде. Ето защо, обградени от любов, можем да преживеем много ясно усещането за Неговата вездесъщност. Но ако не познавам Бог, всичко става празно, като че ли всичко изчезва. (91–323, 1977.3.1)
***
Ако субекта на любовта присъства, чувството за пълнота се усеща във всичко. Ако любовта е в излишък, тя изпълва всичко и ние придобиваме способност да даваме истински, без ограничения. Това е изводът. Даването и приемането всъщност са усъществяване и размножаване на идеала. Светът на любовта излиза извън рамките на разстоянията. Скоростта на любовта е толкова голяма, че дори светлината не може да я стигне! Любовта е по-бърза от всичко! Любовта е по-светла и по-съвършенна от всичко. Има способността да изпълни всичко без остатък. (95–39, 1977.9.11)
***
Какво представлява любовта? Тя изпълнява функцията на смазочно масло, необходимо за извършването на въртеливо движение и задава орбитата на въртене. Нищо друго освен любовта не може да бъде такова смазочно масло. За да задвижите автомобил, също трябва предварително да го смажете! За извършването на движение е необходимо смазочно масло. Във всяко движение нещо трябва да играе ролята на смазочно масло. Само любовта може да създаде ефекта на смазочното масло във вид на най-висша радост. Този ефект няма да изчезне, нали източникът на любовта е вечният Бог. (180–161, 1988.8.22)
***
Любовта прилича на нервите. Достатъчно е някой да ни дръпне за косата и цялото тяло ще се насочи в съответната посока. По същият начин, достатъчно е някой да дръпне любовта и цялата Вселена ще се насочи в съответната посока. В момента, в който любовта започне да се движи, цялата Вселена се задвижва в хармония с нея. (89–90, 1982.1.1)
***
Душите на всички хора във Вселената се измъчват, ако съществува един субект способен да внесе покой във всички души, какво предстаавлява този субект? Той е единното абсолютно централно същество. Трябва да съществува абсолютна същност, способна да изпълни с любов всички кътчета на човешката душа. Следователно, тази абсолютна същноста трябва да е безгранична. От колко любов се нуждае Бог за да изпълни душите на милиардите хора, тоест на цялото човечество? Бог трябва да е абсолютен! От тук произтича необходимостта от термини като “всезнаещ” и “всемогъщ”. Бог има нужда от тях. (116–240, 1982.1.1)
Бог е абсолютен, но защо? Защото Той абсолютно се подчинява на любовта. Това харесва ли ви или не? Освен това Бог е вездесъщ. Любовта Му е навсякъде. (223–246, 1991.11.10)
***
Божията любов е повече от достатъчна за да обгърне цялата Вселена. Той владее централната основа. Бог е централната същност на любовта, притежаваща най-голямата основа. Ако Бог се раздвижи, всички по-малки същества ще се раздвижат след Него. Всичко ще се слее в един голям кръг, нали? Значи, е напълно логично да направим извода, че Бог побира в Себе Си целия свят, цялата Вселена. (205–33, 1990.7.7)
***
Ако не е Бог, цялата Вселена би била пуста като празно гърне. Но ако Бог съществува, цялата Вселена се изпълва без остатък. Защо, ли? Защото има любов. Нека предположим, че съм сам, но е достатъчно да осъзная съществуването на Бог и Вселената веднага се запълва. Той е навсякъде. Присъствието Му е осезаемо навсякъде. Ето защо, обградени от любов, можем да преживеем много ясно усещането за Неговата вездесъщност. Но ако не познавам Бог, всичко става празно, като че ли всичко изчезва. (91–323, 1977.3.1)
***
Ако субекта на любовта присъства, чувството за пълнота се усеща във всичко. Ако любовта е в излишък, тя изпълва всичко и ние придобиваме способност да даваме истински, без ограничения. Това е изводът. Даването и приемането всъщност са усъществяване и размножаване на идеала. Светът на любовта излиза извън рамките на разстоянията. Скоростта на любовта е толкова голяма, че дори светлината не може да я стигне! Любовта е по-бърза от всичко! Любовта е по-светла и по-съвършенна от всичко. Има способността да изпълни всичко без остатък. (95–39, 1977.9.11)
***
Какво представлява любовта? Тя изпълнява функцията на смазочно масло, необходимо за извършването на въртеливо движение и задава орбитата на въртене. Нищо друго освен любовта не може да бъде такова смазочно масло. За да задвижите автомобил, също трябва предварително да го смажете! За извършването на движение е необходимо смазочно масло. Във всяко движение нещо трябва да играе ролята на смазочно масло. Само любовта може да създаде ефекта на смазочното масло във вид на най-висша радост. Този ефект няма да изчезне, нали източникът на любовта е вечният Бог. (180–161, 1988.8.22)
***
Любовта прилича на нервите. Достатъчно е някой да ни дръпне за косата и цялото тяло ще се насочи в съответната посока. По същият начин, достатъчно е някой да дръпне любовта и цялата Вселена ще се насочи в съответната посока. В момента, в който любовта започне да се движи, цялата Вселена се задвижва в хармония с нея. (89–90, 1982.1.1)
***
Душите на всички хора във Вселената се измъчват, ако съществува един субект способен да внесе покой във всички души, какво предстаавлява този субект? Той е единното абсолютно централно същество. Трябва да съществува абсолютна същност, способна да изпълни с любов всички кътчета на човешката душа. Следователно, тази абсолютна същноста трябва да е безгранична. От колко любов се нуждае Бог за да изпълни душите на милиардите хора, тоест на цялото човечество? Бог трябва да е абсолютен! От тук произтича необходимостта от термини като “всезнаещ” и “всемогъщ”. Бог има нужда от тях. (116–240, 1982.1.1)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
