Взаимоотношенията между Бог и хората са взаимоотношения между баща и деца, но как са възникнали те? Ако в състояние на молитвен транс попитате Бог: “Кой е центъра на Вселената?”, ще получите отговор: “Центърът на Вселената са взаимоотношенията между бащата и децата”. Кой е центъра на вселената? С две думи, това са взаимоотношенията между бащата и децата. (48–208, 1971.9.19)***
Кой е центърът на Небето и земята и на какво се основава Вселената? Когато чрез молитва влязох в мистическо състояние, зададох този въпрос на Бог. Той ми отговори, че център са взаимоотношенията между бащата и децата. Непросветените хора ще си помислят, че говорим за взаимоотношенията между децата и техните физически баща и майка, но ние имаме в предвид основополагащите взаимоотношения с Бог. (19–158, 1968.1.1)
***
Говорим, че взаимоотношенията между Бог и хората са взаимоотношения между баща и деца, но какво е особеното при тях? Най-висшата точка, в която се срещат бащата и сина е центърът, в който се пресичат тяхната любов, живот и идеали. Техните любов, живот и идеали в тази точка се сливат в едно. Достигайки я ще осъзнаете, че Божията любов е ваша любов, Божият живот е ваш живот и Божиите идеали са ваши идеали. Първичните взаимоотношения чрез които може да бъде достигнат този еталон са взаимоотношенията нежду баща и син. (69–78, 1973.10.20)
***
Дарявайки ни с любовта Си, Той колко иска да ни даде? Божията любов е безгранична, за нея не може да се каже: “Ето толкова и стига!” Той желае да дава любов безкрайно. Дори след като Се отдаде целият, Бог казва: “Желая да живея чрез теб, желая да живея в теб!” Какво Го кара да постъпва по този начин? Любовта! Самият Бог, потапяйки се в любовта се задоволява дори с живот на слуга. Бащата се радва дори, когато любимият му син например, се е на акал на масата по време на обяд! Любовта е над закона.
До сега Бог е дарявал хората с любовта Си, но може ли да каже: “Аз ви дадох всичко! Защо вие нищо не Ми давате?” Бог, притежаващ абсолютна любов съжалява, че не е могъл да даде цялата Си любов такава, каквато е искал. Бог не може да Си поиска Своето! Ако Бог е създал човека за да го дари със съвършенна любов, Той копнее да даде тази любов на хората, та нали до сега Той не е могъл да го направи! Поради това, че Бог е такъв, колкото повече мислим за Него, толкова повече Го харесваме. Ако Бог каже: “Дадох ви всичко, сега вие Ми донесете нещо”, би трябвало да Го изгоним. (36–77, 1970.11.15)
***
Бог е баща на човечеството, а хората са Негови синове и дъщери. Човек беше създаден като кост от костта и плът от плътта на Бог, за създаването му Той даде всичко от Себе Си до мозъка на костите Си. Поради това, ако създаденият по такъв начин човек повика Бог, Той не може да не му откликне! (20–207, 1968.6.9)
***
Защо Бог сътвори Вселената? Защото искаше да види любовта. Какво Му е по-приятно да гледа: как мъжът и жената се конкурират или как те се обичат? Ето защо Бог трябва да се представя пред лицето на сътвореният от Него свят като Самата Любов. (86–82, 1976.3.7)
***
Детето е въплъщение на любовта и усилията на своите родители. Той е продължение на техния живот. И още нещо, чрез него се реализират идеалите им.
Основата за раждането на едно дете са любовта, живота и идеалите на родителите му. Ето защо, колкото повече бащата и майката го гледат, толкова детето им се вижда по-симпатично, толкова повече жизнена енергия виждат в него и толкова по-идеален обект им се струва! (69–78, 1973.10.20)
***
Ако желаем да имаме взаимоотношения с Бог, ръководещ се от понятието “любов”, като еталон трябва да ни бъдат не взаимоотношенията между господар и слуга, а партньорските взаимоотношения. При това Божият партньор не може да бъде човек без съдържание, той трябва като Бог да притежава някакво абсолютно вътрешно съдържание. Този партньор требва да е способен да сподели с Бог съдбата Му, да има обща цел с Него и да живее в Неговото обкръжение. Ето за какви взаимоотношения на любов сме създадени. Това е извода.
Каква позиция трябва да имаме за да поддържаме такива взаимоотношения с Бог? Това е позицията, в която Бог става наш баща, а ние Негови деца. Ако съществуваше по-висока позиция, амбициите на човека биха го подтикнали да я заеме. Хората се стремят към най-доброто; ако съществува по-висока позиция, тя непременно требва да се даде на човека! От тази гледна точка става очевидно, че Бое е баща на човечеството, а ние – Негови деца. (48–205, 1971.9.19)
***
Разбира се, че при създаването на човека Бог не можа да не го дари с ценност. Бог не можеше да сътвори хората не разбирайки, ще Му харесат ли или ще Го огорчат. Той би бил странен Бог, ако беше започнал създаването на човека нямайки и най-малка представа за това! Бог е абсолютен, следователно знае всичко. Обаче, ако Той беше създал човека неразбирайки какво прави, това би означавало, че Той е някакъв неправилен Бог. Бог е абсолютен, за това Той създаде човека в качеството му на Свой абсолютен партньор. (54–87, 1972.3.20)
***
Какво представлява Бог, Творецът на Небето и земята? Той е личност с най-висша добрина, Първоизточник на всичко съществуващо и Субект на любовта. Поради тази причина, след сътворяването на всичко съществуващо на Небето и земята, Той пожела да предаде всичко най-ценно във Вселената на човека. Ако се намери човек, на когото Бог може безрезервно да се довери, надежден и достоен за любовта Му, Бог ще пожелае да му предаде без остатък всичко най-ценно. (13–247, 1964.4.12)
***
Ако Бог наистина е баща ни, Той никога не би създал децата Си непотребни и на нищо неспособни същества. Това е безспорно! всезнаещият и всемогъщ Бог ни е наделил със способността да заемем равно на Неговото положение, поради това съвестта ни се стреми към най-доброто. (53–224, 1972.2.28)
***
Ако Бог е абсолютна същност, защо Му е притрябвало да създава човека? Това е въпросът. Той направи това не заради пари, знания или власт. Бог създаде човека, тъй като това е единственият начин да преживее любовта. От тази гледна точка, истината се сътои в това, че Бог е Баща, а хората – Негови синове и дъщери. Тази истина създава единна ос.
Ако ние се бяхме обединили с тази ос, нито една сила не би могла да разруши единството в любовта между Бог и човека. (137–57, 1985.12.18)
***
Бог напълно се посвети на създаването на човека, за да сътвори идеалната, съвършенна форма, притежаваща огромна ценност. Създавайки Адам и Ева, Бог желаеше да живее заради тях, а не заради Себе Си. Мина времето, когато Бог живееше за Себе Си; настана време, когато Бог започна да живее заради интересите на партньора Си. Едно съвършенно същество не живее заради себе си. Същността на съвършенното съществуване се сътои в това да живееш за благото на другите, заради обекта си. Този принцип е заложен в основите на Вселената. (69–81, 1973.10.20)
***
Колкото и да е великолепен, абсолютен и всемогъщ, Бог не би се чувствал добре сам. Когато си сам не можеш да определиш какво е “щастие” или “добро”. Тези понятия могат да възникнат само при човек, който поддържа взаимоотношения с някого. Ще се намери ли поне един самотен човек, който би заявил, че е щастлив? Колкото и да е всезнаещ и всемогъщ, дори Бог не може да бъде щастлив сам. Представете си един добър певец, който пее абсолютно сам. Мислите ли, че е щастлив? Той има нужда от обект. Хубаво е само тогава, когато има взаимодействие. От тази гледна точка, за да Му е хубаво, Бог не трябва да бъде сам. (65–20, 1972.11.13)
***
Бог напълно се посвети на създаването на обекта на Своята любов, дори Той има нужда от такъв обект. Не е възможно да обичаш, ако си сам! За да обича, дори абсолютната същност има нужда от обект на любовта. В качеството му на такъв обект на любовта и беше създаден човека. Поради това сътворението на човека не бе забавление за Бог. В Библията е казано, че Бог сътвори човека с помоща на Словото, но това не беше толкова лесно. Създаването на човека коства много усилия на Бог. За постигането на тази цел Той се отдаде на сто и двадесет процента и даде стотици пъти повече отколкото е имал! (197–164, 1990.1.13)
***
Христианите вярват, че Бог сътвори Небето и земята чрез Словото, че Той е всезнаещ и всемогъщ. Но светът не бе сътворен с магия! Създавайки децата Си, Бог им се отдаде изцяло, даде цялото Си Сърце. Поради това ги обича. Нима можем да обичаме нещо, в което не сме вложили сърцето си и не сме жертвали плътта и кръвта си? Ако в името на нещо жертваме костите и плътта си, мислим за него и му се отдавме изцяло, този предмет става обект на надеждата ни.
Коя е отправната точка на Божия идеал на творението? Може би, Той е искал всичко да съществува заради Него и гонен от желанието да притежава е казал: “Ей, вие, дайте всичко на мен!”? Не! Този идеал възникна в резултат от себеотдаването. Не от желанието да получи нещо, а в следствие на желанието да дава. С други думи, Бог направи принципа “съществуване за благото на другите” отправна точка на Своя идеал.
Ето защо в сътворяването на човека Той инвестира всичко от Себе си. Самият Бог съществува заради човека! (78–111, 1975.5.6)
***
Бог е казал, че Той е любов, но какво означава това? Това означава, че Той обича и през деня и през ноща; обича и когато работи и когато Си почива; обича когато танцува и когато плаче. За това Той каза: “Аз имам любов. Изпълнен съм с нея!” Думата “изпълнен” означава, че цялата любов се намира в Бог. От всички най-много Бог харесва любовта. Тъй като Бог притежава любовта в цялата й пълнота, достатъчно е само един път да почуваствате вкуса й и вече никога няма да можете да се откажете от нея, дори ако ви се наложи да умрете. (44–188, 1971.5.7)
***
Бог е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ поради това Той не се скъпи, Той има всичко. Но има едно нещо, което Той цени най-много и с което се гордее. Това е любовта. Той няма нужда от нищо, освен от нея! (108–223, 1980.10.16)
***
Кой елемент е неразделна част от Бог и волята Му? Нямам в предвид мислите, които се раждат в Него по време на процеса на осъществяване на Неговата воля, а именно Божията крайна цел. И така, кой елемент е свързан със същността на волята Му? Божието всемогъщество, ли? Дори с негова помощ целта не може да бъде постигната. А ако Бог използва неограничената Си власт? Отново нищо няма да се получи! Може би ще Му помогне Неговата вездесъщност? И тя няма да помогне! Тогава, кой е този елемент? Бог безусловно съществува. Той живее е духовния свят извън времето и пространството. Кой е центърът на живота Му? Бог има неограничена сила, Той е вездесъщ, притежава неограничена власт. Но не става въпрос за това. И началото и процеса на Неговия живот са свързани с любовта. Той вечно ще живее по този начин. Защо, ли? Защото дори Бог се радва имайки обект на истинска любов! (126–223, 1983.4.24)
***
Бог е абсолютен, всезнаещ и всемогъщ; поради това, колкото и да раздава от любовта Си, постоянно може да се запасява от хранилището на любовта, което притежава. Представете си, че някой е откраднал от това хранилище голямо количество любов и я раздава на всички през деня и през ноща. Ще каже ли Бог: “Ах негодник! Крадец! Той Ми открадна любовта!”? Бог ще накаже ли този човек?
Бог е всезнаещ и всемогъщ, Той ще каже: “О, супер! Взимай колкото искаш! Можеш да взимаш през цялото време! Макар и да си влязъл в хранилището Ми, Аз имам още много любов. За това съм Бог, за това съм субект!” Той ще каже още: “Тъй като Аз съм субект и трябва да давам всичко на обектите Си и въпреки това да имам остатък. Само по този начин мога да бъда субект. Ако давам всичко на вас, хората Моите обекти и имам остатък, тогава мога да бъда Бог-субект. В противен случай, от Мен не става Бог. Ето такъв съм Аз! Ако започнеш да раздаваш на всички откраднатата от Мен любов като електростанция на Божията любов, ще ти дам още колкото поискаш!” Да предположим, че този човек каже на Бог: “Когато ми свърши любовта бих искал да взема още. Мога ли да се свържа към тръбопровода на Божията любов?”; тогава Бог ще му отговори: “Ако искаш – заповядай!” (116–240, 1982.1.1)
