Коя е най-великата от всички истини? Родители, съпрузи и деца. Няма по-велико нещо от тази истина. Кой е центърът на тази истина? Любовта. От тази гледна точка, кой е центърът на великата истина? Наричаме Бог – същността на истината, доброто, любовта и живота, но какво означава това? Тези думи всъщност, означават едно и също нещо – истината не може да бъде отделена от любовта и живота.И така, Бог е централната същност на живота, любовта и истината, но какво представлява Той? Той е наш баща и едновременно с това – наша майка. Родетелите са ядрото. В този смисъл Бог е много много близък до нас.
Може би Бог има бяла брада. Тя много му отива! Докосва си Той брадата и в този момент сина Му казва: “Харесвам дългата брада!” Тогава тя веднага ще се удължи! А ако синът каже: “Късата брада е по-хубава”, тя ще стане по-къса. Бог е всезнаещ и всемогъщ поради това, обръщайки се към мъж лицето Му е сурово. Пред Адам, който харесва мъжествеността, Бог ще прилича на мъж, а пред жена като Ева Той ще се яви в образ, който би се харесал на една жена.
Бог съществувал ли е преди сътворението на Небето и земята? Ако да, на колко ли години е Той? Човек, който умее да брои до седемдесет ще каже, че Бог е на седемдесет. И това е напълно нормално. Бог ще каже: “Хо-хо! Аз съм на седемдесет!” Ако Го попита човек, умеещ да брои до пет: “Господи, на колко години си?”, Той ще отговори: “Хо-хо! Аз съм на пет години!“ Никакви числа по-различни от тези, човека няма да може да разбере. Бог не може да бъде разбран с помоща и на най-големите числа. Положението Му не може да бъде изчислено с нищо. Това харесва ли ви? Такъв е нашият Бог!
Също така Бог много обича шегите и хумора. Кой е кралят на хумора? Бог! След като Той е всезнаещ и всемогъщ, следователно и чувството Му за хумор също е добро! Кой е кралят на смеха, способен да ви накара да се смеете така, че ще се търкаляте по пода, превивате и падате от смях? Кралят на смеха е Бог!
Ако външно Бог прилича на мъж, вътрешно прилича на жена. Той е силен, всезнаещ и всемогъщ, но в същото време душата Му е изпълнена с милосърдие, способно да украси с цветя усмивката на Буда. Душата и на най-женствената жена трябва да е присъща на Бог! В Него се обединяват тези два аспекта.
Бог е великият господар на Вселената, всезнаещ и всемогъщ. Той има всичко и може всичко. Но представете си, че Неговият предан син, свързан с Него чрез любовта, започне да разкопчава ризата Му! Мислите ли, че Бог ще се развика: “Ей, ти! Какво правиш!”? Да предположим, че човека необръщайки внимание на виковете Му, сякаш нищо не се случва, продължава да разкопчава ризата Му и казва: “Преди много време, по същия начин докосвах гърдите на баща си и сега искам да докосна и Твоите!” Какво ще направи Бог в този случай? Ще се разсърди ли? Татко ще бъде наистина щастлив! Пораствайки, детето все повече се отдалечава от баща си: прескача огради, преплува реки, стреми се да изкачи планини. Но ако той завръщайки се при баща си, влиза в двора, прекрачва прага и дори иска да влезе по дрехите му за да докосне гърдите му както в миналото, това ще се хареса ли на бащата или не? В този случай дори дядото, който е с един крак в гроба ще бъде доволен и ще каже: “Моля, заповядай, докосвай ме колкото искаш!”
Бог е творец. Какво можем да Му дадем и какво можем да вземем от Него? За да растеш трябва да приемаш / поглъщаш нещо – или сам да си го вземеш или да го получиш от някого. Или вие сами трябва да приемате нещо или някое трето лице трябва да ви снабдява с необходимите елементи. Но нали на Бог не можеш нито да Му дадеш нещо, нито да Му вземеш! На какво се базира тогава Неговата концепция за растежа? Това е важем въпрос! Аз не ви разказвам за това, та нали ако използвате думите ми безотговорно, ще имаме проблеми! Изследвайте този въпрос сами. Давам ви домашно. Можете да напишете дисертация, а аз ще ви пиша оценки.
Как е възникнал Богът-абсолют? Мислите ли, че се е родил внезапно от нищото? Това не ви ли интересува? Ако христианите чуят това, те ще кажат: “О-о, какво страшно богохулство! Творецът е свят!” Стига сте говорили глупости! Бог се е появил или Той е съществувал винаги? Нима не ви е интересно? За да се отговори на този въпрос е необходима определена логическа основа. Доктор Юн! Как се е появил Бог? Нима един доктор на физическите науки не трябва да има отговор за тези неща? Не ви ли е срам да закривате лицето си? Дори членовете на Обединителната църква ще са принудени да кажат: “Естествено е, че Бог винаги е съществувал”, а аз ще ви кажа: “Не!” Бог също се е развивал! Само това обяснение ще бъде правилно.
Къде се намира уникалната сила, способна да създаде Вселената в цялото й многообразие? Със сигурност Бог също е изследвал този въпрос. Бог е личност. Той прилича на човека. Откривайки местоположението на уникалната сила, Той също ще пожелае да влезе там и спокойно да заспи въпреки своето всезнание и всемогъщество. Бог не може с ококорени очи непрекъснато да повтаря: “Ей, ти, глупако хайде, прави изплащане и се възстановявай! Не си почивай нито през ноща, нито през деня!” Все пак Бог също има здрав разум, нали? Той също разбира, че е необходима почивка. Бог също трябва да си почива след работа. Та нали Той работи за да може след това да се порадва на почивката! Дори Бог във всичко спазва принципа на взаимоотношенията на даване и приемане.
Ако Бог съществува, какво представлява Той? Той е всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ и това е добре. Всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ Бог, за когото няма нищо невъзможно… Обаче, дори ако Той знае всичко и притежава всемогъща сила какви ще са последствията, ако Той реши да заповяда на всички да живеят изключително и единствено заради Него? Да предположим, че в духовния свят се съберат хиляда, десет хиляди или дори цялото човечество, трилиони хора. И ето, че Бог им заяви: “Аз съм всезнаещ и всемогъщ, Аз съм абсолютна същност, поради това всички вие сте задължени да живеете заради Мен!” Какво ще се получи, ако хората бъдат принудени да живеят единствено за Бог? Същността на нашата съвест е такава, че ние не можем вечно да се примиряваме с такава ситуация. Тя непременно ще приворечи на съвестта ни! Тази ситуация непрекъснато ще бъде в конфликт с душата ви.
Освен човека, Бог няма друг партньор който би могъл да обича. Сред останалото творение Той не може да сътвори още един Бог. Защо, ли? Мисля, че щом Бог е всезнаещ и всемогъщ, Той би могъл да създаде точно такъв Бог, но какво би се получило? Когато Бог се храни, едновременно с Него се храни точно същият Бог; когато Бог работи, вторият Бог се занимава със същото; ако Бог става, вторият Бог също става. С други думи, вторият Бог във всичко би подражавал на първия. Когато първият Бог сяда, сяда и вторият! Би ли могъл Бог да живее трилиони години съвместно с втория Бог, повтарящ всички Негови действия? Замислете се за това! Представяте ли си колко отегчен би се чувствал Бог? Още през първия ден би се ококорил! А как би разговарял? Ако Той реши да води разговор с втория Бог, дълго ли би продължил той? Ще може ли да издържи поне три дни? Със сигурност първият Бог ще каже: “Та Той е абсолютно идентичен на мен! Можеш да умреш от скука!”
Кой е центърът на религията? Бог. Разбира се, Той има много имена, но това не е най-важно. Два Бога не могат да съществуват! Трябва да съществува само един първоизточник, поради това Бог е един. Всяка една страна има свой език, хората наричат Бог с различни имена. Обаче, всички имена означават една и съща Същност.
Небето и земята се появиха не защото те са решили така. Те са възникнали благодарение на някакъв източник на сила, която е станала причина и движещ импулс за появата им. Ако се замислим по този върос и развием мисълта си, неизбежно ще стигнем до извода за наличието на някакъв централен субект, действаща същност и източник на сила сътворил Вселената и привел я в движение. Наричаме тази същност Бог. Но поради съществуването на различни народи и езици тази същност също има различни имена. Само по себе си това не е проблем. Важното е, Вселената да има център. Каквито и действия и предвижвания да стават в света, този център не трябва да се измества под тяхно влияние. В центъра на този относителен и променлив свят задължително трябва да се намира главната същност, непоколебима во веки веков. (154–298, 1964.10.5)
