БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП: Въведение

Принципът” е ръководство, което дава надежда на хората... ПРИНЦИПЪТ: ВЪВЕДЕНИЕ 1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО 2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО 3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА 4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

ПЛАНЪТ ЗА СПАСЕНИЕ: МЕСИЯТА

Есе: ПЛАНЪТ ЗА СПАСЕНИЕ за спасение чрез Исус Христос: МИСИЯ НА МЕСИЯТАтаКакво представлява спасението? Какъв е Божият план? Каква е целта на месията? Трябваше ли Исус да умре на кръсата?

Прочети

My Blog List

Божията същност

Бог е нематериална същност

Бог няма форма. Ако Го смятаме за голям, можем да кажем, че е безкрайно огромен / голям, а ако Го смятаме за малък, можем да кажем, че е безкрайно малък.

Съществува ли наистина Бог? Ако ви ущипят, ще извикате; когато огладнеете, започвате да ядете. Съществува ли Бог и можем ли да Го усетим още по-реално? Това е същността на въпроса! Ако Бог наистина съществува, всички проблеми ще бъдат решени.

Виждали ли сте душата си? Къде се намира тя? В главата или в сърцето? Може да ви се стори, че я няма; но всъщност тя съществува. Душата изпълва цялото тяло. Няма нито една част от тялото, която да не е изпълнена от нея. По същия начин, ако Бог съществува Той присъства навсякъде в нашия свят, та нали светът е Неговото тяло.

Бог не може да бъде видян. Може ли енергията да се види? Бог е източникът на енергията, за това няма да Го видите дори когато преминете в духовния свят.
Мъдрият, всезнаещ и всемогъщ Бог е помислил, че е най-удобно да осъществява господството Си от центъра и да действа по Свое усмотрение, бъдейки при това невидим. Тъй като Бог е нематериален, Той може, ако поиска, безпрепятствено да мине през целия свят. Дори ако Той премине през вашето тяло, няма да усетите нищо. Докато клюмате, Той може да мине по главите ви и вие няма дори да разберете! Колко удобно! Помислете само, на Бог му е най-удобно да бъде невидим. Бог е невидим и това е много логично.

Ние не забелязваме движението на въздуха, просто не го усещаме. Ако дори това не чувстваме, как ще забележим Бог когато мине покрай нас? За Бог е най-удобно да бъде невидим. На Бог ще му стигнат силите и дори ще Му останат, за да завърже цялата Вселена на възел. Той не може да бъде друг! Макар и да е безплътен, душата Му иска нещо по-просторно от Вселената.

Имате ли любов? А живот? Имате сперматозоиди и яйцеклетки, с помоща на които можете да продължите рода си, нали? А относно съвестта? На всички тези въпроси отговаряте положително, но случвало ли ви се е да видите любовта? Виждали ли сте живота, кръвната линия и съвестта? Ние знаем, че те съществуват, но не можем нито да ги пипнем, нито да ги видим. Вие би трябвало да знаете това. Можем да ги преживеем, само ако ги почувстваме с душата си. Ако ви попитат, съществува ли Бог и виждали ли сте Го, следвайки същата логика, вие не можете да отговорите отрицателно.

Когато Бог дойде в душата ви, тя ще рабере. Когато това се случи, ще можете да виждате през стени и без да ставате от мястото си ще можете да викате светии, умрели преди хиляди години! Ако вечният Бог проникне в душата ви, ще ви се появят такива способности.
Вечността не може да бъде разбрана, ако се базираме на разбирането си за времето; но времето съществува и във вечността. И така, макар Бог да е невидим, душата знае за Него.

Как Бог обича? Трудно е да се каже, нали? Разберете, Бог е нематериален, за това Той може да се предвижва на всякъде. Той може да проникне в окото на някоя девойка, а може да влезе и в сърцето й. Няма такова място на което Той да не може да отиде. Къде тогава живее Бог? Къде е домът Му? Той се намира в самия център на нашата душа. Мъжкият аспект на Божието сърце обитава душата на мъжа, а женският аспект – душата на жената.

Нека си предствим, че вездесъщият и всезнаещ Бог управляващ цялата Вселена, е тук. Ако говорим за силата Му, тя ще е достатъчна планината Тхебексан да бъде захвърлена на някъде или да се пробие дупка в земното кълбо! Мислите ли, че ще можете да живеете постоянно виждайки пред себе си един такъв Бог? Добре е, че Бог е невидим. Ако можехте да Го видите, не бихте живяли и час поради нервно разстройство. Следователно, кажете благодаря, че Бог е невидим. В това няма нищо смешно! Говоря ви за това, основавайки се на собствения си голям опит свързан с този проблем. Не ви преразкавам чужди думи, моят разказ е отчет за моя собствен жизнен път.

Какво ще стане, ако на Земята остане само един литър въздух? Ако Бог имаше лош характер, светът би се обединил без проблеми. Сигурно за пет минути Бог би обединил целия свят! Ако Той започне да изпомпва въздуха и попита: “Е, какво? Ще се обединявате ли или не?”, цялото човечество в един глас би отговорило: “Ще се обединим!” В този случай обединението би било постигнато моментално, но Бог не прави такива неща и трябва да сме Му дълбоко признателни за това. Не можем да живеем без въздух. Той е абсолютно необходим за живота. На хората, обаче, дори през ум не им минава да благодарят Бог за въздуха и го гълтат в огромни количества като крадци! (38–244, 1971.1.8)

Ако хората можеха да виждат Бог, господаря на Вселената, нима те не биха започнали да воюват помежду си за правото да Го притежават? Да се сложи край на една такава война би било невъзможно! Значи, е добре, че Бог е невидим. Ако Бог беше видим, нима Америка и Съветския съюз не биха започнали война, оспорвайки си правата над Него? Разбира се, че биха започнали! Тогава кой би успял да спре тази война? Бог е всезнещ и поради опасения от такава война е решил да бъде невидим. Да се желае Бог да стане видим е истинска лудост! Много е добре, че е невидим.

Вселената е обвита с тайна. Размерите й достигат до двадесет и един милиарда светлинни години. Светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година. Разстоянието, което светлината изминава за една секунда е седем пъти и половина по-голямо от дължината на земния екватор, а светлинната година е разстоянието, което тя изминава за една година.
Какви ли размери трябва да има господаря, способен да управлява такава огромна Вселена? Какъв ръст трябва да има? Ако Бог беше толкова грамаден каквато е Вселената, как би могъл навсякъде да носи тромавото Си тяло? Представете си, колко неудобно би било, ако всяка Негова стъпка се съпровожда от грохот. При всяко Негово движение цялото творение би се преобръщало с главата надолу! Бог е мъдър, за това Той е решил: “Ще бъда невидим господар!”

Мислили ли сте за това, колко е тежък Бог? Какво е теглото Му? Ако Го претеглим, колко ли къна ще тежи? Колко ли трилиона тона е Той? С такова тегло предвижването е голям проблем; но Бог няма тяло и това е идеалният вариант. Можете да го сложите в портмонето си и да го носите със себе си без да чувствате тежестта Му. Освен това, Бог е нематериален, следователно може да преминава дори през най-малкото иглено ухо и да ходи където Си пожелае. Ако сметнем Бог за голям, можем да кажем, че е огромен; ако Го представим като малък, можем да кажем, че е безкрайно малък. И така, в зависимост от желанието Си, Бог може да се озове във всяко кътче на Вселената.

Искате ли да сложите най-скъпата си вещ на Небето или предпочитате винаги да я носите със себе си? (Искаме да я носим със себе си.)
Видим ли е Бог, Когото хората смятат за най-голяма скъпоценност, живеейки на Небето? Би било прекрасно, човек да има хранилище в което да сложи Бог! Такова хранилище е вашата душа.

Бог няма тяло. Следователно, Той трябва да цени онези които го имат, повече от Себе Си. Само в този случай ще се създаде кръгово движение. Човек трябва да цени невидимата си душа и Бог повече от тялото си. (111–49, 1981.1.18)

Естествена връзка с Бог



Първоначално хората биха опознавали Бог по естествен начин

"Ако не беше грехопадението, хората по естествен начин биха разбирали какви трябва да бъдат взаимоотношенията им с Бог..."

Ако човек не беше извършил грехопадение и водеше рода си от първоначалните родители на доброто, нямаше да спорим за това съществува ли Бог или не. Хората съвсем естествено щяха да разбират за Него от самото си раждане. Как мислите, бебето в утробата на майка си учи ли се да суче? Та нали, само като се появи на бял свят и види майчината гръд, то веднага започва да суче. То веднага разбира всичко! Ако не беше грехопадението, хората по естествен начин биха разбирали какви трябва да бъдат взаимоотношенията им с Бог, биха решавали всички проблеми и разбирали предназначението си.
Но в следствие на грехопадението забравихме всичко. В резултат на това се създаде свят, в който хората дори се съмняват в съществуването на Бог! Това е горчив факт.

Човекът е шедьовър сред цялото творение във Вселената. Вие дори не можете да си представите колко велик и прекрасен е този шедьовър! Ако съществува абсолютен Бог сътворил човека, нима Той би го създал неспособен да разбира Неговите думи, погледи и чувства?

Ако Адам и Ева бяха станали баща и майка на човечеството, приличащи на Бог, всички техни потомци во веки веков щяха да осъзнават факта за Неговото съществуване чрез облика на човешките прародители. Всички съмнения в съществуването на Бог биха били безпочвени! Ако не беше грехопадението, хората биха могли да виждат Бог по всяко време. Той би се появявал при първия им повик. В този случай кой би отричал Неговото съществуване? Това би било невъзможно. (Благословеното семейство и идеалното Небесно Царство I, 307)

“Бог съществува” – това не са само думи. От Принципа разбираме за взаимоотнощенията между субект и обект и стигаме до извода, че Бог непременно трябва да съществува. Обаче, първоначалният процес на опознаването Му би трябвало да бъде друг. Бог е съществувал и преди да се замислим за това. Той неразделно властва над нас и всички наши усещания. Така би трябвало да бъде от самото начало. Няма нищо по-важно от осъзнаването на този факт!
В съответствие с Принципа логическото разбиране на Бог трябва да следва осъзнаването на Неговото битие, а не обратно. Ние чувстваме студ не защото сме разбрали за понижаването на температурата. Ние разбираме, че температурата се е понижила когато чувстваме студ, нали? По същия начин, ако Бог съществува, вие трябва да чувствате това със всяка клетка на тялото си! Проблемът е в това, как да се постигне това състояние. С други думи, задачата ни се състои в това да заемем такава позиция, която би ни позволила да чувстваме.

Трябва да сте способни да възкликнете “Отче!” в момента в който се събудите или когато няма никой около вас! Ако вътрешната страна на живота ви е изпълнена с такава тъга по Небесния Баща, че дори забравяте за храната и съня, тогава щом възкликнете: “Отче!” веднага ще почувствате, че Го държите за ръка! С вас ще се случват неща, приличащи на сън. Възкликвайки: “Отче!” на момента ще се окажете в обятията Му! Как да придобиете такива ярки преживявания? Знайте – те са най-ценното в нашия живот на вяра.
Степента на вяра на даден човек може да се определи по възприемчивостта му към такива преживявания, по нивото му на чувствителност и по броя на тези преживявания. Ако сърцето ви е изпълнено с такава любов и отивате някъде, размишляваки какво трябва да направите, Бог ще се появи около вас преди да сте Го помолили за това! След като имате такова преживяване, естествено ще Му благодарите.

Принципът на Обединителната църква нарича Бог невидим абсолютен Субект, в Който хармонично се обединяват двойнствените характеристики. Притежаващият ги Бог създаде Адам и Ева като Свои разделени въплъщения. Той искаше те да порастнат и хоризонтално да се обединят един с друг чрез любов, а Самият Той да стане центърът на тяхното единство, заемайки вертикално положение спрямо тях. Това означава, че когато Адам и Ева достигнат до зрялост / съвършенство, мъжкото начало на Бог влиза в душата на Адам, а женското – в душата на Ева. Това не означава разделяне на Бог. Просто Той, като Субект на двойнствените характеристики, може да обитава душата и на Адам, и на Ева.

Бог е Същност в която хармонично са обединени двойнствените характеристики, нали? До сега не е ставало дума за това, че Бог който заема неутрално положение е единна Същност, водена от любовта. И така, трябва да добавим, че Бог е единна Същност чието ядро е любовта.

Невидимият Бог се нуждае от тяло

Бог создаде Адам и Ева за да има тяло

Защо на Бог му е необходима форма, подобна на онази която е имал Адам? Всичко съществуващо има форма, но Бог я няма. Бог няма форма. Ако го смятаме за голям, можем да кажем, че е огромен, а ако Го смятаме за малък, можем да кажем, че е безкрайно малък. Дори ако Бог приеме определена форма и се прояви чрез определен образ, Той не може директно да управлява реалното творение. За това, в реално съществуващия свят на творението непременно трябва да има реално същество, което да има характер и форма позволяващи му да заеме позицията на господар.
Бог трябва да господства не само над всичко съществуващо на земята, но и над безграничния духовен свят. За да управлява архангелите и другите субстанциални същества, както притежаващите форма, така и невидимите, Бог има нужда от същество от особен тип или форма, което да заеме централна позиция. За това Той сътвори Адам. (35–156, 1970.10.13)

***
Бог сътвори Адам за да може с негова помощ да господства едновременно над духовния и физическия свят, тоест както над невидимия, така и над видимия субстанциален свят. В това се състоеше целта на сътворението на човека. Поради това, Бог не може да се лиши от взаимоотношенията с реално същество, притежаващо личностно начало. Следователно, съвършенството на Адам означава, че Божият хьонг-санг, или Неговата форма също достига до съвършенство. Създавайки Адам, Бог мислеше за това, че неговите форма, външност, характер и всичко останало трябва да бъдат същите като на Бог, намиращ се в центъра на невидимия свят. Нямайки форма не може да се господства над света на формите. (35–156, 1970.10.13)

***
Защо Бог създаде Адам и Ева? Бог е нематериален, а деца които притежават форма могат да бъдат обичани само от баща и майка имащи осезаем облик. За да се облече в тяло Бог създаде Адам и Ева. Целта на сътворението им се състои на първо място в това, тялото на Адам да стане тяло на Бог. Второ, получавайки тяло, Бог би почувствал предизвикващ вибрация импулс, който не може да се преживее с помоща на думи. Усещането за радост идва в резултат на импулсно стимулиращо въздействие. Трето, Бог е вертикалният Баща, съдържащ в Себе Си централната ос, следователно, Той не може да има взаимоотношения с плоскост. (232–210, 1992.7.6)

***
Дори да отидете в духовния свят, вие не можете да видите Бог. Той е невидим. Бог не може да бъде видян. Може ли енергията да се види? Бог е източникът на енергията, за това няма да Го видите дори когато преминете в духовния свят. Бог няма тяло за да управлява материалния свят и за да господства над него, Бог трябва да придобие материална форма. Какво представлява Бог? Ако Адам не беше извършил грехопадение и беше достигнал до съвършенство, а след като земният му живот приключи беше отишъл на Небето, Бог щеше да приеме облика на Адам. Следователно, невидимият Бог и видимият Адам щяха да станат едно цяло. В този случай, в моемнта в който Адам да се засмее веднага Бог и цялата Вселена щяха да се разсмеят заедно с него! (105–193, 1979.10.21)

***
Нямайки форма, Бог не може да преживее стимулиращото въздействие на Вселената, Своя обект. Ако Той има само душа и няма форма, нито един стимул няма да Го впечатли. Него не Го стимулира нещо, подобно на Самия Него. Когато се сблъскват две противоположни една на друга същности, например гореща и студена вода, протича бурна реакция, нали? Бог се нуждае от такъв импулс! (141–37, 1986.2.16)

***
Родителят няма форма дори в духовния свят. Той няма форма следователно, за да стане Родител на хората, притежаващи форма, Той също трябва да я придобие. В противен случай, Той няма да може да заеме централна позиция. (222–337, 1991.11.7)

***
Крайната цел на Бог при сътворението на света е да придобие тяло. Нямайки форма, Бог не може да стане Господар на мятериалния свят, поради това Той трябва да се представи в тялото на баща и майка на цялото човечество. За да заеме положението на субект или обект, притежаващ сетивни органи и способен да възприема стимулиращо въздействие, Той трябва да се облече в плът. (25–342, 1969.10.12)

***
Бог, Творецът на материалния свят, не може да господства над него, ако няма форма. За това Му е необходимо тяло. Целта на творението се състои в това Бог да се въплъти материално и по този начин да стане осезаем Родител. Като Негово въплъщение се появиха Адам и Ева. Ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство, Бог би се настанил в душите им и би придобил царска власт. Едновременно с това първоначалният Адам би придобил авторитет на родител и би получил първородното право. Тогава на втория син не би му се наложило да възстановява това право. Адам би заел позицията на най-голям син, а Ева – на най-голямата от всички първородни дъщери. Те биха станали родители на всички родители на човечеството, а също така и вечни цар и царица на целия свят. (214–39, 1991.2.1)

***
Защо Бог даде на човека тяло? Щеше да е страхотно Бог да бъде безплътен! Щеше да Си живее самичък; защо Му е да създава тяло, а заедно с това и допълнителни проблеми? Бог няма тяло, за това Той не може да бъде Прародител на хората, които го имат. За да взаимодейства със синовете и дъщерите Си, притежаващи плът, Той трябва да стане Бог в плът. Така тялото на Адам става един вид тяло на Бог. А Бог отива в свят, който е на порядък по-високо от душата на Адам. (223–183, 1991.11.10)

***
Бог е безплътен, Той няма видима форма. Следователно, Той трябва да се яви в някаква форма. За да господства над човека и творението, притежаващи форма, Бог трябва да се въплъти в Адам и Ева. В този случай Адам, Ева и Бог ще постигнат пълно единство и Той ще стане един вид душата на Адам и Ева. Знайте, че обитавайки душите на Адам и Ева Бог се обединява с тях и в крайна сметка става вътрешен Господар на Адам, “вътрешен Адам”. (90–194, 1977.1.1)

***
Защо Бог създаде човека? За да управлява и ръководи осезаемата Вселена с помоща на Адам и Ева, нейните стопани притежаващи тяло. Бог обитава духовния свят като безтелесна Същност и значи, Той не може да управлява Вселената. Той трябва да се облече в материално тяло като в костюм. Следователно, Той създаде човека за да придобие тяло, за да стане Цар и да гоподства над потомците Си, синовете и дъщерите родени на земята. Този Цар има лицето на Адам. След като Бог е създал Цар, необходима Му е и Царица. Коя е тя? Ева трябва да стане царица. Адам и Ева са прародители и на земята и в духовния свят. (199–144, 1990.2.16)

Адам: изява на Бог

Aдам – прародител на човечеството и видим Бог

Създавайки Адам и Ева, Бог искаше първо, да се сдобие с плът и второ, да осъществи любовта Си. Ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство и бяха станали въплъщение на любовта способна да ги обедини в едно, Бог би се спуснал при тях и би станал любящ Родител на цялото човечество. Адам и Ева които са родители притежаващи тяло и създадени по Божи образ, биха дали живот на физически деца и съответно, биха построили идеален свят. Тогава човека би станал свързващото звено между духовния и физическия свят. Можем да кажем, че това също е част от целта на сътворението на човека.
Благодарение на любовта, Бог би влязъл в Адам и Ева. Той би станал Истински Родител на човечеството в плът, а след като Адам и Ева отидат в духовния свят, Той и там би заел положението на Родител в техен образ. (Благословеното семейство и идеалното Небесно Царство I, 307)

***
Адам, създаден като Божие въплъщение, би станал прародител на човечеството. С други думи, Адам е олицетворение на Бог. За да може Бог който няма тяло да господства над материалния свят, Му е необходимо тяло с помоща на което да може да вижда, чува и действа. Адам е тялото на Бог. Коя е тогава Ева? Тя е жена на Адам, притежаваща плът. И така, ако Адам е Бог в плът, тогава Ева е Божията жена в плът. Вие сигурно ще кажете: “Къде се е чуло светият Бог да има жена?!” Въпреки това, Адам е бил създаден за да стане въплъщение на Бог, а Ева – да стане жена на Бог в плът. (22–279, 1969.5.4)

***
Адам и Ева бяха необходими на Бог за осъществяването на две цели. Първо, Той желаеше да осъществи идеала на любовта. Второ, невидимият Бог искаше да Се покаже чрез някаква форма. Адам и Ева бяха основата или ядрото, благодарение на което невидимият Бог би могъл да се представи във видима форма и да създаде взаимоотношения с материалния свят. (92–147, 1977.4.1)

***
Какво би правил безтелесният Бог един в духовния свят? Няма никакъв смисъл от невидим Бог! За да стане Родител на хората, Той трябва да има тяло и да умее да чувства. Разберете, Бог е имал необходимост от тяло подобно на човешкото, за това Му се е наложило да създаде Адам и Ева и да ги дари с двойнствена природа! (133–91, 1984.7.10)

***
Когато Небесният Баща получава тяло, видимото и невидимото се обединяват. Това символизира единството на Вселената. Адам и Ева притежават тяло отразяващо Божия образ. По идея, те трябваше да се качат на трон в царския дворец на Небесното царство и Бог, обитавайки царствените им души, да господства над земния и духовния свят. Той би създал Божието Царство, Царството на любовта. Духът и тялото могат да се обединят само чрез любов, други начини не съществуват. (143–93, 1986.3.16)

***
Ева трябваше да стане Божия принцеса; в последствие тя би станала Божия съпруга. Бог искаше да я направи Свой партньор в любовта, Своя жена. Защо? За да се сподели любовта, е необходимо тяло. Без него не може! Отивайки в духовния свят ще забележите, че Бог е невидим. В атмосферата на духовния свят постоянно, двадесет и четири часа в денонощието, сияе светлина подобна на слънчевата. Бог управлява всичко, невидимо присъствайки в пространството.
Да се заявява, че безплътният Бог може да бъде обект на любовта на човека, притежаващ плът, би било несериозно! Невидимият Бог създаде Адам и Ева в плът като абсолютен шедьовър на идеала на любовта, за да станат Негови партньори. Ако попитате на кого прилича Бог, ще ви кажа, че прилича на Адам и Ева. Бог е вътрешният Баща, Адам – външният Баща. Бог е вътрешният Родител, Адам и Ева – външните родители. (199–361, 1990.2.21)

***
Бог създаде Небето и земята за да сподели с тях любовта Си. С тази цел невидимият Бог издигна мъжа и жената във въплъщение на вечната любов. Те трябваше да станат главно олицетворение на любовта, тоест истински прародители на доброто за цялото човечество или Истински Родители. Вие не сте имали Истински Родители. Но сега в Обединителната църква има учение за Истинските Родители. (38–173, 1971.1.3)

***
Защо Бог създаде Адам и Ева? Бог който няма форма не може да господства над реалния свят. Безтелесния и невидим Бог не е в състояние да властва над видимия свят, над цялото творение и Вселената. Ето защо с помоща на любовта Бог трябва да се облече в тяло. Ето защо Той започна да твори. Когато Бог получава тяло благодарение на любовта, се раждат вътрешният и външният импулси. (166–232, 1987.6.7)

***
Невидимият Бог е безплътен, Истинските Родители играят ролята на Негово тяло. Те са Родители на личността, семейството, рода, народа и държавата. В бъдеще, когато отидете в духовния свят, ще забележите че и там Бог се проявява в образа на Истинските Родители. (98–224, 1978.8.1)

***
Ето в какво се състои величието на Обединителната Църква! С какво е забележителен преп. Мун? С това, че Бог иска да използва неговия облик! (166–232, 1987.6.7)

***
Бог няма тяло. Невидимият Бог се представи във видим образ. Кой е видимият Бог? Безгрешните Истински Родители за които говорим. (201–83, 1990.3.4)

***
В карйна сметка, Бог е духовна Същност която няма форма, за това човек не може да получи водене директно от Него или да преживее рождение свише чрез непосредствено общуване с Него. Поради това Бог изпрати централни личности с помоща на които учи хората и им дава възможност да преживеят повторно раждане. Точно такива личности са Истинските Родители, притежаващи видим и невидим аспект. (91–101, 1977.2.3)

***
С каква цел Бог създаде Адам и Ева? Ние имаме тяло, а невидимият Бог няма. Нямайки тяло, Той не може да господства над духовния и земния свят. Бог съществува, но за да стане Родител на хората, Му е необходимо тяло. Кой е представителят Му в плът? Адам и Ева. Бог се представя чрез телата на безгрешните Адам и Ева.
Адам и Ева са прародителите на човечеството; в същото време те са Бог, господстващ над Небето и земята. Бог обитава вечния невидим свят, а Адам и Ева, явявайки се Негова форма, заемат положението на родители и носят отговорност за управлението на света. (133–91, 1984.7.10)

***
Божията цел не се състои само в това да доведе до съвършенство взаимоотношенията на вертикална любов с Адам и Ева, в които Бог е Субект, а човека – обект. Осъществявайки ветрикалната любов, Той искаше да пожъне и плодовете на хоризонталната любов между Адам и Ева. В този момент би се въплътил идеалът на любовта: Бог, вътрешният Родител, би влязил в Адам и Ева, външните родители, за да достигне до пълно единство с тях. Бог, Невидимият Родител, би станал вечен Родител в материалния свят чрез образите на Адам и Ева. В този момент Адам и Ева биха станали Истински Родители или Истински Прародители. (135–10, 1985.8.20)

Бог е личност

Бог е личност притежаваща интелект, емоции и воля

Днес много христиани смятат, че след като Бог е уникален и абсолютен творец и най-висшата и блага същност взаимоотношенията между Него и човека, Неговото творение, са невъзможни. Творението е низше; Творецът – абсолютен и свят. Въпреки това, нека погледнем на тях от гледна точка на концепцията за любовта. Колкото и да е възвишен и благ Бог, колкото и да е низше Неговото творение, за да могат те да започнат взаимоотношения на любов, по вътрешно съдържание личностите им трябва да бъдат подобни, същността на сърцата им трябва да е еднаква. Бог по природа трябва да прилича на човека, имащ личностно начало. (138–245, 1986.1.24)

***
Какво представлява Бог? Той е личност притежаваща интелект, емоции и воля. Бог който има личностно начало, най-силно копнее за любов и поради тази причина създаде нас, хората, като обекти на Своята любов. Това е удивителен факт! (143–149, 1986.3.17)

***
Първопричината, Бог, като какъв създаде човека? Той го сътвори по Свое подобие. Създавайки човека, Бог взе за основа Своя образ. Какво означава това? Аз приличам на Бащата, а на кого прилича Бащата? На мен. С това се обяснява всичко. Ако решим да търсим Бог, какъв ще Го видим? Разбира се, че приличащ на нас! Тогава всичко си идва по местата. (127–233, 1983.5.15)

***
На кого прилича Бог? Ако Бог се нуждае от любов, кого ще обича – едно същество което прилича на Него или едно животно, което не прилича на Него? На Бог Му е необходим партньор, който да Му харесва и с когото може да сподели любовта Си. Следователно, ако този партньор е човешко същество, от негова гледна точка Бог задължително трябва да бъде Личност. Това е извода. Всички елементи които са присъщи за Бог трябва на сто процента да съвпадат с елементите присъщи на човека. Всички свойства присъщи за душата и тялото на Бог и човека, трябва да са в хармония по между си. Ето защо Бог не може да не притежава интелект, емоции и воля. (162–271, 1987.4.17)

***
Ако Бог съществува, какви са взаимоотношенията Му с човека? За да създаде такива взаимоотношения Бог трябва да притежава личностни характеристики. За да бъде личност, Той трябва да прилича на човека. Човек има такива атрибути като душа и тяло. За да може и Бог и сътвореният от Него човек да имат обща цел, Той трябва да прилича на човека. От тук произлиза концепцията за двойнствените характеристики. (167–243, 1987.7.21)

***
Бог личност ли е, каквато е човека? Ако Бог прилича на човека, тогава какъв е Той – мъж или жена? Ако Той е мъж, има ли онова нещо което се намира на мъжете между краката? За какъв вид характеристики които притежава Бог, говорим? Наричаме Го Субект на двоинствените характеристики, но има ли Той полови органи? (181–202, 1988.10.3)

***
Как мислите, Бог може ли да се смее? Случвало ли ви се е да Го видите как се смее? Той има ли очи, нос, уста, уши, тяло? Ако се замислим ще видим, че поклонниците на традиционните религии вярват в глупости! Те дори не знаят дали Бог има очи! Ако ги попитате: “Виждали ли сте очите на Бог?” Те не знаят какво да отговорят. “На кого прилича Бог?” “На кого прилича, ли? Прилича на Бог!” Къде се е чуло, по този начин да се отговаря на въпрос? На кого прилича Бог? На децата Си! Ето защо Бог трябва да е личност. Бъдейки личност, Бог изисква от мен да имам най-висшия личностен еталон. От какво се определя тази еталон? Не се определя от пари или власт. Определя се от любовта. (182–59, 1988.10.14)

***
Ако Бог съществува, Той задължително трябва да бъде личност. Бог трябва да прилича на човека. Ако Бог има личностно начало, значи притежава интелект, емоции и воля. Следователно, при Него всичко трябва да е конкретно: и чувствата и произтичащите от замисъла Му цели. (174–162, 1988.2.28)

***
Бог знае всичко. Той е цар на знанието и могъществото, всезнаещ и всемогъщ. Той е още и вездесъщ, тоест присъства навсякъде. От какво има нужда Той? От диаманти? Той по всяко време може да ги създаде! От злато? От скъпоценни камъни? Не. Бог има нужда от любов! Мислите ли, че съществувайки в самота Той може да каже: “Ах, Аз имам любов! Колко Ми е хубаво! Ха-ха!” От какво има нужда Бог? Ако Бог също е личност Той трябва да има уста, нали? Ако Той наистина е личност… със сигурност има и нос, и очи, и уши, и ръце, и крака, и душа, и Сърце. (142–30, 1986.3.3)

***
Какъв в същност е Бог? Той е всезнаещ, всемогъш и вездесъщ. С една дума, Той може да унищожи целия свят, но може и да го спаси. Такъв Бог не ни е нужен. Към какъв Бог се стреми първоначалната ни душа? Към такъв Бог, за Когото може да се каже: “Бог със сигурност обича по-силно от баща ми и майка ми! Ако страната ни има праведен цар или президент, Бог със сигурност е по-добър от него!” Всъщност, президентите се сменят на всеки четири години и само ни мерджее пред очите от тях. Тях дори не можеш да ги уважаваш! (147–271, 1986.10.1)

***
Ако Бог съществува и дойде в нашия свят днес, Той задължително трябва да притежава интелект, емоции и воля. Защо ли? Защото човека ги има. Обаче, Божиите интелект, емоции и воля се базират не на човешките, а на Небесните принципи. (9–291, 1960.6.12)

***
Може ли абсолютният Бог да тъгува? Способен ли е всезнаещият и всемогъщ Бог да избегне тъгата? Може ли Той да има нещо общо с душевната горчивина? Това е сериозем въпрос, който не мога да подмина. Да предположим, че абсолютният Бог не може да изпитва тъга. Значи, Той не може да бъде Баща на човека, притежаващ интелект, емоции и воля и способен да изпитва радост и тъга. Това противоречи на логиката! Следователно, Бог трябва да е субект, притежаващ способност да изпитва радост и тъга в по-голяма степен от хората. (203–288, 1990.6.27)

***
Няма религиозна организация, която правилно свидетелства за Бог. И будистите и конфуцианците са един дол дренки. Достатъчно е да започнете разговор с тях за Бог и те вече ви гледат с широко отворени очи! Те не познават Бог като личност, съчетаваща в Себе Си интелект, емоции и воля. За разлика от тях, Обединителната църква пропагандира единство между Бог и човека. В това се състои величието й. (227–112, 1992.2.11)

***
Ако има с какво да се гордее Обединителната църква, то това е правилното й разбиране за Бог. Имаме ясна представа за Него. Бог е личност, притежаваща интелек, емоции и воля; в същото време Той е субект на любовта. Ние добре разбираме това. Центърът на обичащия Бог е небесното сърце и това е неоспорим факт. (210–314, 1990.12.27)

Единство между Бог и човека

Човек се нуждае от Бог-личност с Когото може да изгради единство

Тъй като Бог притежава интелект, емоции и воля, Той има Своите желания, ситуация и сърце. В какво се състоят желанията Му, какво е в сърцето Му и каква е ситуацията Му? Преди да изясняваме ситуацията в която се намират хората, трябва първо това да разберем. След като го постигнем, съвсем естествено ще разберем в какво се състоят желанията на хората. Защо ли? Целта на човека е Бог, а целта на Бог е човека; значи, Бог и човек си приличат. Този, който добре разбира ситуацията на хората, желанията и сърцето им е способен да разбере желанията, ситуацията и сърцето на Бог.

За любовта може да се говори само в този случай, ако Бог е личност. Той трябва да притежава емоции и други свойства, характерни за човека имащ личностно начало; обаче, сред всички религии само христианството представя Бог в такава светлина. Да наречеш Бог Баща е голямо откритие! Христианите започнаха да наричат Бог Баща. Те не знаеха това за което говоря сега, че Бог е вътрешен и външен Баща и не можаха да дадат ясно обяснение за стремежа на Бог да придобие единовластие с помоща на любовта, свързваща го с материята. Но христианите са единствените, които откриха бащинството на Бог и направиха това откритие своя основна религиозна догма. Това е невероятно постижение! Освен това христианите говореха за единен Бог. Ето защо христианството стана световна религия способна да обедини целия свят. Тази религия прокарва пътя за обединението на света. По този начин виждам проблема.

Днес съществуват множество духовни учения, но през цялата човешка история нито едно от тях не можа дълбоко да засегне темата за сърцето. Непременно трябва да се появи такова учение. Ако то не се появи, значи Бог не съществува! Има религии проповядващи нравственост и норми на обществената етика които човек трябва да спазва; има религии учещи за безкрайността на духовния свят. Но трябва да се появи религия способна да обедини учението за нравствеността и учението за духовния свят базирайки се на сърцето! Ако потърсим сред религиите ще се окаже, че това е христианството. Христианството е религия на сърцето. Поради грехопадението хората изгубиха Бог и разбирането, че Той е техен Баща. Човечеството изгуби Истинските Родители, но христианството е религията способна да ги представи на хората.

Крайната цел на философията се състои в това да открие Бог. Какъв е Бог? Той е абсолютен, непроменлив и уникален. Откриваме Бог, който ни е необходим на нас, хората; Той трябва да притежава личностно начало. За да може да създаде взаимоотношения с хората Бог трябва да е личност, притежаваща воля, идеали и всички вътрешни и външни атрибути които можем да си представим. Всички аспекти на Божията личност – емоционалният, волевият и интелектуалният – трябва да са разбираеми за нас. Хората трябва да имат възможност да изградят с Него съвършенни взаимоотношения. В противен случай, съществуването на Бог въобще не ни касае! До ден днешен философията не можа да провъзгласи Бог за личност и да Го почита по подобаващ начин. (138–142, 1986.1.21)

На кого прилича Бог? На синовете и дъщерите Си. А вие кои сте? Божии синове и дъщери! Вие приличате на Бог. Следователно, Бое е личност. Може ли Бог да бъде някаква безформена маса? Удивителната особеност на христианството се състои в това, че то ни учи за Бог който има емоционално, личностно начало, за Бог който има любов, интелект, емоции и воля. Това е грандиозно! Освен това, христианството говори за единен Бог!

Ако Бог е личност, има ли нужда от любов? Ако сме родени като Божии деца и Го наричаме Баща, тогава Той има нужда от нас така, както и ние имаме нужда от Него. Ние имаме нужда от Баща и Той има нужда от нас.

Ако съществува Бог-личност, какво трябва да ни свързва с Него? Говорейки за Бог имате в предвид нещо възвишено, нали? Тялото ни свързано ли е с Него? Не. С Него е свързана душата ни. Земята се върти около Слънцето, чрез което минава оста й на въртене и за триста шестдесет и пет дни извършва пълен оборот около него. По същия начин живее и човека, следвайки душата си приличаща на вертикална линия. Тя от своя страна се “върти” около Бога-първопричина, притежаващ личностно начало. По този начин трябва да погледнем на този проблем.

Мисълта за съществуването на Бог ни води към логичния извод, че нашият свят няма надежда за бъдещето, ако не следва Божията идеология. И ето, че се появи Обединителната църква признаваща съществуването на Бог като съвършенна личност която притежава интелект, емоции и воля и стремяща се да изгради идеален свят, базиращ се на сферата на сърцето. Обединителната църква за първи път изясни характера на взаимоотношенията между Бог и човек.

Бог е баща

Взаимоотнощенията между Бог и хората са взаимоотношения между баща и деца

Взаимоотношенията между Бог и хората са взаимоотношения между баща и деца, но как са възникнали те? Ако в състояние на молитвен транс попитате Бог: “Кой е центъра на Вселената?”, ще получите отговор: “Центърът на Вселената са взаимоотношенията между бащата и децата”. Кой е центъра на вселената? С две думи, това са взаимоотношенията между бащата и децата. (48–208, 1971.9.19)

***
Кой е центърът на Небето и земята и на какво се основава Вселената? Когато чрез молитва влязох в мистическо състояние, зададох този въпрос на Бог. Той ми отговори, че център са взаимоотношенията между бащата и децата. Непросветените хора ще си помислят, че говорим за взаимоотношенията между децата и техните физически баща и майка, но ние имаме в предвид основополагащите взаимоотношения с Бог. (19–158, 1968.1.1)

***
Говорим, че взаимоотношенията между Бог и хората са взаимоотношения между баща и деца, но какво е особеното при тях? Най-висшата точка, в която се срещат бащата и сина е центърът, в който се пресичат тяхната любов, живот и идеали. Техните любов, живот и идеали в тази точка се сливат в едно. Достигайки я ще осъзнаете, че Божията любов е ваша любов, Божият живот е ваш живот и Божиите идеали са ваши идеали. Първичните взаимоотношения чрез които може да бъде достигнат този еталон са взаимоотношенията нежду баща и син. (69–78, 1973.10.20)

***
Дарявайки ни с любовта Си, Той колко иска да ни даде? Божията любов е безгранична, за нея не може да се каже: “Ето толкова и стига!” Той желае да дава любов безкрайно. Дори след като Се отдаде целият, Бог казва: “Желая да живея чрез теб, желая да живея в теб!” Какво Го кара да постъпва по този начин? Любовта! Самият Бог, потапяйки се в любовта се задоволява дори с живот на слуга. Бащата се радва дори, когато любимият му син например, се е на акал на масата по време на обяд! Любовта е над закона.
До сега Бог е дарявал хората с любовта Си, но може ли да каже: “Аз ви дадох всичко! Защо вие нищо не Ми давате?” Бог, притежаващ абсолютна любов съжалява, че не е могъл да даде цялата Си любов такава, каквато е искал. Бог не може да Си поиска Своето! Ако Бог е създал човека за да го дари със съвършенна любов, Той копнее да даде тази любов на хората, та нали до сега Той не е могъл да го направи! Поради това, че Бог е такъв, колкото повече мислим за Него, толкова повече Го харесваме. Ако Бог каже: “Дадох ви всичко, сега вие Ми донесете нещо”, би трябвало да Го изгоним. (36–77, 1970.11.15)

***
Бог е баща на човечеството, а хората са Негови синове и дъщери. Човек беше създаден като кост от костта и плът от плътта на Бог, за създаването му Той даде всичко от Себе Си до мозъка на костите Си. Поради това, ако създаденият по такъв начин човек повика Бог, Той не може да не му откликне! (20–207, 1968.6.9)

***
Защо Бог сътвори Вселената? Защото искаше да види любовта. Какво Му е по-приятно да гледа: как мъжът и жената се конкурират или как те се обичат? Ето защо Бог трябва да се представя пред лицето на сътвореният от Него свят като Самата Любов. (86–82, 1976.3.7)

***
Детето е въплъщение на любовта и усилията на своите родители. Той е продължение на техния живот. И още нещо, чрез него се реализират идеалите им.
Основата за раждането на едно дете са любовта, живота и идеалите на родителите му. Ето защо, колкото повече бащата и майката го гледат, толкова детето им се вижда по-симпатично, толкова повече жизнена енергия виждат в него и толкова по-идеален обект им се струва! (69–78, 1973.10.20)

***
Ако желаем да имаме взаимоотношения с Бог, ръководещ се от понятието “любов”, като еталон трябва да ни бъдат не взаимоотношенията между господар и слуга, а партньорските взаимоотношения. При това Божият партньор не може да бъде човек без съдържание, той трябва като Бог да притежава някакво абсолютно вътрешно съдържание. Този партньор требва да е способен да сподели с Бог съдбата Му, да има обща цел с Него и да живее в Неговото обкръжение. Ето за какви взаимоотношения на любов сме създадени. Това е извода.
Каква позиция трябва да имаме за да поддържаме такива взаимоотношения с Бог? Това е позицията, в която Бог става наш баща, а ние Негови деца. Ако съществуваше по-висока позиция, амбициите на човека биха го подтикнали да я заеме. Хората се стремят към най-доброто; ако съществува по-висока позиция, тя непременно требва да се даде на човека! От тази гледна точка става очевидно, че Бое е баща на човечеството, а ние – Негови деца. (48–205, 1971.9.19)

***
Разбира се, че при създаването на човека Бог не можа да не го дари с ценност. Бог не можеше да сътвори хората не разбирайки, ще Му харесат ли или ще Го огорчат. Той би бил странен Бог, ако беше започнал създаването на човека нямайки и най-малка представа за това! Бог е абсолютен, следователно знае всичко. Обаче, ако Той беше създал човека неразбирайки какво прави, това би означавало, че Той е някакъв неправилен Бог. Бог е абсолютен, за това Той създаде човека в качеството му на Свой абсолютен партньор. (54–87, 1972.3.20)

***
Какво представлява Бог, Творецът на Небето и земята? Той е личност с най-висша добрина, Първоизточник на всичко съществуващо и Субект на любовта. Поради тази причина, след сътворяването на всичко съществуващо на Небето и земята, Той пожела да предаде всичко най-ценно във Вселената на човека. Ако се намери човек, на когото Бог може безрезервно да се довери, надежден и достоен за любовта Му, Бог ще пожелае да му предаде без остатък всичко най-ценно. (13–247, 1964.4.12)

***
Ако Бог наистина е баща ни, Той никога не би създал децата Си непотребни и на нищо неспособни същества. Това е безспорно! всезнаещият и всемогъщ Бог ни е наделил със способността да заемем равно на Неговото положение, поради това съвестта ни се стреми към най-доброто. (53–224, 1972.2.28)

***
Ако Бог е абсолютна същност, защо Му е притрябвало да създава човека? Това е въпросът. Той направи това не заради пари, знания или власт. Бог създаде човека, тъй като това е единственият начин да преживее любовта. От тази гледна точка, истината се сътои в това, че Бог е Баща, а хората – Негови синове и дъщери. Тази истина създава единна ос.
Ако ние се бяхме обединили с тази ос, нито една сила не би могла да разруши единството в любовта между Бог и човека. (137–57, 1985.12.18)

***
Бог напълно се посвети на създаването на човека, за да сътвори идеалната, съвършенна форма, притежаваща огромна ценност. Създавайки Адам и Ева, Бог желаеше да живее заради тях, а не заради Себе Си. Мина времето, когато Бог живееше за Себе Си; настана време, когато Бог започна да живее заради интересите на партньора Си. Едно съвършенно същество не живее заради себе си. Същността на съвършенното съществуване се сътои в това да живееш за благото на другите, заради обекта си. Този принцип е заложен в основите на Вселената. (69–81, 1973.10.20)

***
Колкото и да е великолепен, абсолютен и всемогъщ, Бог не би се чувствал добре сам. Когато си сам не можеш да определиш какво е “щастие” или “добро”. Тези понятия могат да възникнат само при човек, който поддържа взаимоотношения с някого. Ще се намери ли поне един самотен човек, който би заявил, че е щастлив? Колкото и да е всезнаещ и всемогъщ, дори Бог не може да бъде щастлив сам. Представете си един добър певец, който пее абсолютно сам. Мислите ли, че е щастлив? Той има нужда от обект. Хубаво е само тогава, когато има взаимодействие. От тази гледна точка, за да Му е хубаво, Бог не трябва да бъде сам. (65–20, 1972.11.13)

***
Бог напълно се посвети на създаването на обекта на Своята любов, дори Той има нужда от такъв обект. Не е възможно да обичаш, ако си сам! За да обича, дори абсолютната същност има нужда от обект на любовта. В качеството му на такъв обект на любовта и беше създаден човека. Поради това сътворението на човека не бе забавление за Бог. В Библията е казано, че Бог сътвори човека с помоща на Словото, но това не беше толкова лесно. Създаването на човека коства много усилия на Бог. За постигането на тази цел Той се отдаде на сто и двадесет процента и даде стотици пъти повече отколкото е имал! (197–164, 1990.1.13)

***
Христианите вярват, че Бог сътвори Небето и земята чрез Словото, че Той е всезнаещ и всемогъщ. Но светът не бе сътворен с магия! Създавайки децата Си, Бог им се отдаде изцяло, даде цялото Си Сърце. Поради това ги обича. Нима можем да обичаме нещо, в което не сме вложили сърцето си и не сме жертвали плътта и кръвта си? Ако в името на нещо жертваме костите и плътта си, мислим за него и му се отдавме изцяло, този предмет става обект на надеждата ни.
Коя е отправната точка на Божия идеал на творението? Може би, Той е искал всичко да съществува заради Него и гонен от желанието да притежава е казал: “Ей, вие, дайте всичко на мен!”? Не! Този идеал възникна в резултат от себеотдаването. Не от желанието да получи нещо, а в следствие на желанието да дава. С други думи, Бог направи принципа “съществуване за благото на другите” отправна точка на Своя идеал.
Ето защо в сътворяването на човека Той инвестира всичко от Себе си. Самият Бог съществува заради човека! (78–111, 1975.5.6)

***
Бог е казал, че Той е любов, но какво означава това? Това означава, че Той обича и през деня и през ноща; обича и когато работи и когато Си почива; обича когато танцува и когато плаче. За това Той каза: “Аз имам любов. Изпълнен съм с нея!” Думата “изпълнен” означава, че цялата любов се намира в Бог. От всички най-много Бог харесва любовта. Тъй като Бог притежава любовта в цялата й пълнота, достатъчно е само един път да почуваствате вкуса й и вече никога няма да можете да се откажете от нея, дори ако ви се наложи да умрете. (44–188, 1971.5.7)

***
Бог е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ поради това Той не се скъпи, Той има всичко. Но има едно нещо, което Той цени най-много и с което се гордее. Това е любовта. Той няма нужда от нищо, освен от нея! (108–223, 1980.10.16)

***
Кой елемент е неразделна част от Бог и волята Му? Нямам в предвид мислите, които се раждат в Него по време на процеса на осъществяване на Неговата воля, а именно Божията крайна цел. И така, кой елемент е свързан със същността на волята Му? Божието всемогъщество, ли? Дори с негова помощ целта не може да бъде постигната. А ако Бог използва неограничената Си власт? Отново нищо няма да се получи! Може би ще Му помогне Неговата вездесъщност? И тя няма да помогне! Тогава, кой е този елемент? Бог безусловно съществува. Той живее е духовния свят извън времето и пространството. Кой е центърът на живота Му? Бог има неограничена сила, Той е вездесъщ, притежава неограничена власт. Но не става въпрос за това. И началото и процеса на Неговия живот са свързани с любовта. Той вечно ще живее по този начин. Защо, ли? Защото дори Бог се радва имайки обект на истинска любов! (126–223, 1983.4.24)

***
Бог е абсолютен, всезнаещ и всемогъщ; поради това, колкото и да раздава от любовта Си, постоянно може да се запасява от хранилището на любовта, което притежава. Представете си, че някой е откраднал от това хранилище голямо количество любов и я раздава на всички през деня и през ноща. Ще каже ли Бог: “Ах негодник! Крадец! Той Ми открадна любовта!”? Бог ще накаже ли този човек?
Бог е всезнаещ и всемогъщ, Той ще каже: “О, супер! Взимай колкото искаш! Можеш да взимаш през цялото време! Макар и да си влязъл в хранилището Ми, Аз имам още много любов. За това съм Бог, за това съм субект!” Той ще каже още: “Тъй като Аз съм субект и трябва да давам всичко на обектите Си и въпреки това да имам остатък. Само по този начин мога да бъда субект. Ако давам всичко на вас, хората Моите обекти и имам остатък, тогава мога да бъда Бог-субект. В противен случай, от Мен не става Бог. Ето такъв съм Аз! Ако започнеш да раздаваш на всички откраднатата от Мен любов като електростанция на Божията любов, ще ти дам още колкото поискаш!” Да предположим, че този човек каже на Бог: “Когато ми свърши любовта бих искал да взема още. Мога ли да се свържа към тръбопровода на Божията любов?”; тогава Бог ще му отговори: “Ако искаш – заповядай!” (116–240, 1982.1.1)

Близоста на Бог

Бог е най-близкото ни същество

Коя е най-великата от всички истини? Родители, съпрузи и деца. Няма по-велико нещо от тази истина. Кой е центърът на тази истина? Любовта. От тази гледна точка, кой е центърът на великата истина? Наричаме Бог – същността на истината, доброто, любовта и живота, но какво означава това? Тези думи всъщност, означават едно и също нещо – истината не може да бъде отделена от любовта и живота.

И така, Бог е централната същност на живота, любовта и истината, но какво представлява Той? Той е наш баща и едновременно с това – наша майка. Родетелите са ядрото. В този смисъл Бог е много много близък до нас.

Може би Бог има бяла брада. Тя много му отива! Докосва си Той брадата и в този момент сина Му казва: “Харесвам дългата брада!” Тогава тя веднага ще се удължи! А ако синът каже: “Късата брада е по-хубава”, тя ще стане по-къса. Бог е всезнаещ и всемогъщ поради това, обръщайки се към мъж лицето Му е сурово. Пред Адам, който харесва мъжествеността, Бог ще прилича на мъж, а пред жена като Ева Той ще се яви в образ, който би се харесал на една жена.

Бог съществувал ли е преди сътворението на Небето и земята? Ако да, на колко ли години е Той? Човек, който умее да брои до седемдесет ще каже, че Бог е на седемдесет. И това е напълно нормално. Бог ще каже: “Хо-хо! Аз съм на седемдесет!” Ако Го попита човек, умеещ да брои до пет: “Господи, на колко години си?”, Той ще отговори: “Хо-хо! Аз съм на пет години!“ Никакви числа по-различни от тези, човека няма да може да разбере. Бог не може да бъде разбран с помоща и на най-големите числа. Положението Му не може да бъде изчислено с нищо. Това харесва ли ви? Такъв е нашият Бог!

Също така Бог много обича шегите и хумора. Кой е кралят на хумора? Бог! След като Той е всезнаещ и всемогъщ, следователно и чувството Му за хумор също е добро! Кой е кралят на смеха, способен да ви накара да се смеете така, че ще се търкаляте по пода, превивате и падате от смях? Кралят на смеха е Бог!

Ако външно Бог прилича на мъж, вътрешно прилича на жена. Той е силен, всезнаещ и всемогъщ, но в същото време душата Му е изпълнена с милосърдие, способно да украси с цветя усмивката на Буда. Душата и на най-женствената жена трябва да е присъща на Бог! В Него се обединяват тези два аспекта.

Бог е великият господар на Вселената, всезнаещ и всемогъщ. Той има всичко и може всичко. Но представете си, че Неговият предан син, свързан с Него чрез любовта, започне да разкопчава ризата Му! Мислите ли, че Бог ще се развика: “Ей, ти! Какво правиш!”? Да предположим, че човека необръщайки внимание на виковете Му, сякаш нищо не се случва, продължава да разкопчава ризата Му и казва: “Преди много време, по същия начин докосвах гърдите на баща си и сега искам да докосна и Твоите!” Какво ще направи Бог в този случай? Ще се разсърди ли? Татко ще бъде наистина щастлив! Пораствайки, детето все повече се отдалечава от баща си: прескача огради, преплува реки, стреми се да изкачи планини. Но ако той завръщайки се при баща си, влиза в двора, прекрачва прага и дори иска да влезе по дрехите му за да докосне гърдите му както в миналото, това ще се хареса ли на бащата или не? В този случай дори дядото, който е с един крак в гроба ще бъде доволен и ще каже: “Моля, заповядай, докосвай ме колкото искаш!”

Бог е творец. Какво можем да Му дадем и какво можем да вземем от Него? За да растеш трябва да приемаш / поглъщаш нещо – или сам да си го вземеш или да го получиш от някого. Или вие сами трябва да приемате нещо или някое трето лице трябва да ви снабдява с необходимите елементи. Но нали на Бог не можеш нито да Му дадеш нещо, нито да Му вземеш! На какво се базира тогава Неговата концепция за растежа? Това е важем въпрос! Аз не ви разказвам за това, та нали ако използвате думите ми безотговорно, ще имаме проблеми! Изследвайте този въпрос сами. Давам ви домашно. Можете да напишете дисертация, а аз ще ви пиша оценки.

Как е възникнал Богът-абсолют? Мислите ли, че се е родил внезапно от нищото? Това не ви ли интересува? Ако христианите чуят това, те ще кажат: “О-о, какво страшно богохулство! Творецът е свят!” Стига сте говорили глупости! Бог се е появил или Той е съществувал винаги? Нима не ви е интересно? За да се отговори на този въпрос е необходима определена логическа основа. Доктор Юн! Как се е появил Бог? Нима един доктор на физическите науки не трябва да има отговор за тези неща? Не ви ли е срам да закривате лицето си? Дори членовете на Обединителната църква ще са принудени да кажат: “Естествено е, че Бог винаги е съществувал”, а аз ще ви кажа: “Не!” Бог също се е развивал! Само това обяснение ще бъде правилно.

Къде се намира уникалната сила, способна да създаде Вселената в цялото й многообразие? Със сигурност Бог също е изследвал този въпрос. Бог е личност. Той прилича на човека. Откривайки местоположението на уникалната сила, Той също ще пожелае да влезе там и спокойно да заспи въпреки своето всезнание и всемогъщество. Бог не може с ококорени очи непрекъснато да повтаря: “Ей, ти, глупако хайде, прави изплащане и се възстановявай! Не си почивай нито през ноща, нито през деня!” Все пак Бог също има здрав разум, нали? Той също разбира, че е необходима почивка. Бог също трябва да си почива след работа. Та нали Той работи за да може след това да се порадва на почивката! Дори Бог във всичко спазва принципа на взаимоотношенията на даване и приемане.

Ако Бог съществува, какво представлява Той? Той е всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ и това е добре. Всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ Бог, за когото няма нищо невъзможно… Обаче, дори ако Той знае всичко и притежава всемогъща сила какви ще са последствията, ако Той реши да заповяда на всички да живеят изключително и единствено заради Него? Да предположим, че в духовния свят се съберат хиляда, десет хиляди или дори цялото човечество, трилиони хора. И ето, че Бог им заяви: “Аз съм всезнаещ и всемогъщ, Аз съм абсолютна същност, поради това всички вие сте задължени да живеете заради Мен!” Какво ще се получи, ако хората бъдат принудени да живеят единствено за Бог? Същността на нашата съвест е такава, че ние не можем вечно да се примиряваме с такава ситуация. Тя непременно ще приворечи на съвестта ни! Тази ситуация непрекъснато ще бъде в конфликт с душата ви.

Освен човека, Бог няма друг партньор който би могъл да обича. Сред останалото творение Той не може да сътвори още един Бог. Защо, ли? Мисля, че щом Бог е всезнаещ и всемогъщ, Той би могъл да създаде точно такъв Бог, но какво би се получило? Когато Бог се храни, едновременно с Него се храни точно същият Бог; когато Бог работи, вторият Бог се занимава със същото; ако Бог става, вторият Бог също става. С други думи, вторият Бог във всичко би подражавал на първия. Когато първият Бог сяда, сяда и вторият! Би ли могъл Бог да живее трилиони години съвместно с втория Бог, повтарящ всички Негови действия? Замислете се за това! Представяте ли си колко отегчен би се чувствал Бог? Още през първия ден би се ококорил! А как би разговарял? Ако Той реши да води разговор с втория Бог, дълго ли би продължил той? Ще може ли да издържи поне три дни? Със сигурност първият Бог ще каже: “Та Той е абсолютно идентичен на мен! Можеш да умреш от скука!”

Кой е центърът на религията? Бог. Разбира се, Той има много имена, но това не е най-важно. Два Бога не могат да съществуват! Трябва да съществува само един първоизточник, поради това Бог е един. Всяка една страна има свой език, хората наричат Бог с различни имена. Обаче, всички имена означават една и съща Същност.

Небето и земята се появиха не защото те са решили така. Те са възникнали благодарение на някакъв източник на сила, която е станала причина и движещ импулс за появата им. Ако се замислим по този върос и развием мисълта си, неизбежно ще стигнем до извода за наличието на някакъв централен субект, действаща същност и източник на сила сътворил Вселената и привел я в движение. Наричаме тази същност Бог. Но поради съществуването на различни народи и езици тази същност също има различни имена. Само по себе си това не е проблем. Важното е, Вселената да има център. Каквито и действия и предвижвания да стават в света, този център не трябва да се измества под тяхно влияние. В центъра на този относителен и променлив свят задължително трябва да се намира главната същност, непоколебима во веки веков. (154–298, 1964.10.5)

Всемогъщ ли е Бог

Бог е всезнаещ и всемогъщ в рамките на закона

Принципът е основата на Божието всезнание и всемогъщество

Какво е това, което подтикна Бог да създаде всичко съществуващо? Било нещо фундаментално. Бог няма нужда от пари. Той направи това не за пари. Същото можем да кажем и за знанието – Бог започна да твори не защото търсеше знание. Властта също не е причина. Всезнаещият, всемогъщият и вездесъщ Бог знае всичко. Той е царят на мъдростта, могъществото и богатството. Той може да създаде диаманти в голямо количество! Но Той няма нужда от диаманти. Той ги има по всяко време, защо са Му? Ние желаем това, което нямаме. Същото се отнася и за знанието. Днес учените след многобройни опити откриват някой естествен закон, получават за него докторска степен и вдигат голям шум около откритието си. Всички тези знания са нищо посравнение със знанието на Този, Който е създал законите, управляващи Вселената, движеща се и действаща в съответствие с универсалните принципи като едно органично тяло. Същото можем да кажем и за изкуството. Научихме изкуството от природата и от никой друг! Всичко, което съществува в изкуството сме го научили от природата, та нали в природата има всичко. (182–121, 1988.10.16)

***
Бог е всезнаещ и всемогъщ, за какво Му е власт? Той е Субект, способен да приведе в движение цялата Вселена, за какво Му е власт? Той е Цар на могъществото и не се нуждае от власт. Всички исторически личности и знаменити хора, всички царе и императори управлявали могъщи държави вече са история. Всички те са танцували в рамките определени им от Божията власт! Бог няма нужда нито от пари, нито от знания, от които имаме нужда ние, хората. (176–165, 1988.5.9)

***
Бог е абсолютна Същност. Той е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Той знаае всичко и може всичко. От какво се нуждае Бог, заемащ позицията на абсолютен субект, който има всичко? Макар Бог да е абсолютен субект, Той би искал да стане и обект. Защо, ли? Човек има нужда не само от изток. Ако има изток, трябва да има и запад; ако има изток и запад, са необходими север и юг. Тъй като има юг и север, възниква необходимостта от отпред и отзад, горе и долу. В това се състои стремежа ни да създадем сферична форма. Ето защо сферата е еталон за движение във Вселената. (201–12, 1990.2.28)

***
Какво има в междузвездното пространство? Има ли там звезда от диаманти? Ако Бог, който е сътворил вселената е всезнаещ и всемогъщ, би ли създал само една звезда от диаманти? (49–294, 1971.10.17)

***
Какво най-много харесва Бог? Може би Той харесва известните учени? Те не са нищо особено! Те постоянно нещо изследват и отриват разни формули и закони, действащи в природата, сътворена от Бог. Самите учени не създават тези закони. Не, Бог не харесва учените. А президентите? Бог харесва ли президента Рейгън? А президента на света? Самият Бог е президента на Вселената! Той е всезнаещ, всемогъщ и абсолютен, така че от какво има нужда Той? Също така Бог не харесва властта. Какво още? Пари? За това дори не си струва да говорим! (141–247, 1986.2.26)

***
Бог е всезнаещ и всемогъщ. Ако Той се разсърди и удари Земята, тя ще се разлети на холяди парченца! Достатъчно е само Бог да викне и тогава президентите и великите хора на света ще побягнат забравили всички свои титли! Бог има ли нужда от власт? Няма. Отличниците харесват властта. Ако ме попитате кой харесва властта, ще ви кажа: дявола! (210–18, 1990.11.30)

***
Защо Бог създаде Небето и земята? Ако кажа: “Той ги създаде за да покаже колко е силен, всезнаещ и всемогъщ”, хубаво ли ще звучи? Мислите ли, че цялото творение, създадено от Божията сила, в този случай ще Му е благодарно? Ще ви хареса ли, ако Бог каже: “Аз те създадох защото съм премъдър и всемогъщ”? Ако Бог ме е създал чрез Своето могъщество или мъдрост, каква радост имам от това и какво ме засяга? Чие е това могъщество – Божие или мое? Това Божията мъдрост ли е или моята? Та нали аз съм нищожен… Ето такива мисли ми идват. Тук определено има проблем! (175–150, 1988.4.16)

***
Христианите днес наричат Бог “Небесен Баща, всезнаещ и всемогъщ”, но всезнанието и всемогъществото на Бог се базират на Принципа. Той не може да бъде всезнаещ и всемогъщ, ако не се опира на някакви принципи. Бог не извършва безразборни действия! Законът, определен от вечния Бог, е вечен. Бог не може безотговорно да се отнася към това, което самият Той е установил. За да установи принципите на справедливостта и общественото право съответстващи на Небесния закон, преди всичко саммият Бог трябва абсолютно да спазва и изпълнява този закон. Само тогава и човечеството и Вселената ще го спазват. Бог не може да промени позицията Си и да стане втори. Сътворявайки човека, Той се ръководеше от такъв идеален еталон. (162–184, 1987.4.12)

***
Бог не може да действа безотговорно. Може би пасторите на христианските църкви мислят, че всезнаещият и всемогъщ Бог, способен да твори, във всеки момент може да направи всичко което пожелае, но това не е така. Всичко съществуващо на Небето и на земята се движи в съответствие със законите, с великия Принцип. Дори Бог не може да наруши Принципа. Дори президентът ни е задължен да спазва всички държавни закони, базиращи се на Конституцията и приети от законодателните органи. До сега това не се е спазвало и за това е такъв хаос. Нима не съм прав? (166–99, 1987.5.30)

***
Може да ви се стори странно, но ако Бог желае да обича, защо просто не създаде любовта? Защото, ако Той сътвори любовта просто поради това Си желание, Той ще изгуби опората под краката Си. Ето защо Той не я е създал; с други думи, Той не може да го направи. Разбирате ли, какво имам в предвид? “Не може да бъде! Бог е всезнаещ и всемогъщ, а този човек ни казва, че Той не може да създаде нещо…” Струва ми се, че сега е моментът да направим извод за правилността на теорията на дуализма или политеизма. Може би ще започнете да се съмнявате в думите ми; въпреки това, всичко което ви казвам е изтина! (173–211, 1988.2.18)

***

Сега, говорейки за Божиите атрибути, хората споменават Неговата абсолютност, всезнание, всемогъщество, уникалност, също така Неговото вечно битие и непроменливост. Какво ще прави Той със Своята абсолютност? А с уникалността Си? Каква е връзката на уникалността Му с нас, хората? Това е важен въпрос! Какво ще прави Бог със Своето всезнание и всемогъщество? Каква е връзката им с нас, хората? Какво ще прави Той със Своите вечно битие и непроменливост? Може би, за самия Бог всичко това е хубаво, но ако тези качества по никакъв начин не са свързани с човека, за нас те нямат смисъл! Ние нямаме нужда от тях. Вярата не може да бъде сляпа. Вие трябва да си изясните всичко това! (223–261, 1991.11.12)

***
Бог знае всичко. Той е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Той притежава неограничена власт. В какво се състои връзката на всичко това с мен? Как е свързано това с мен, питам аз? “Аха, Бог има неограничена власт; това е добре, защото Той може да ми заповядва. Той е вездесъщ; следователно може навсякъде да ме следи. Той знае всичко, поради това може да види всичките ми тайни, така че няма къде да се скрия! Бог ме контролира”. (130–209, 1984.1.22)

***
По какъв начин Бог господства над Небето и земята? Той господства с помоща на закона, но в основата на закона е властта на любовта. Вселенският закон съществува за да поддържа тази линия на управление. Бог сътвори човека, защото тъгуваше за любов. Той можеше да живее в самота, защо Му е потрябвало да ни създава? Имал е нужда от любов, даваща стимул, импулс. (121–103, 1982.10.24)

Любовта е измерителя

Любовта е единственият абсолютен еталон

Има едно нещо, което Бог не може да направи. Той е всезнаещ и всемогъщ, нали? Въпреки това, има нещо което Той не може да направи по Свое желание. Какво мислите, че е това? Може би Той не може да направи злато или диаманти? А? Може би няма да са Му достатъчни силите за това? Има нещо, което дори всезнаещият и всемогъщ Бог не може да направи както му скимне. Какво е то? Любовта. Мислите ли, че в душата ми има любов? Мислите ли, че има? А във вашата душа има ли? Наистина я има, но ако вие изведнъж кажете: “Това е моя любов! Тя е само моя!”, аз ще си помисля, че сте полудели.

Способен ли е Бог да обича сам? Може ли всезнаещият, всемогъщ и уникален Бог, бъдейки сам да каже: “Ах, колко ми е хубаво на душата!”? Е, в този случай ще трябва да признаем, че Бог е полудял! Ако преподобният Мун каже, че е способен сам да почувства любов, казвайки: “Ах, колко ми е хубаво! Ах, моя любов!”, вие ще си помислите, че той е полудял, нали? Но ако аз имам в качеството на обект поне парченце хартия или ето тази носна кърпичка, аз мога да кажа: “Моя скъпа кърпичка!” Кой тогава ще говори лоши неща за мен? Ценноста на взаимоотношенията и авторитета, позволяващи ни да се издигнем до позицията на представители на Вселената съществуват само в света на любовта.

Колкото и да е абсолютен, Бог не може да има любов когато е сам. Любовта може да бъде намерена само чрез взаимоотношенията и това е единственото нещо, което дори всезнаещият и всемогъщ Бог не може да притежава бъдейки сам. Разбира се, че любовта е част от Божия характер, но импулса на любовта и нейния сигнал възникват само чрез взаимоотношения с партньор. Любовта не възниква от нищото. Такава е любовта и такава е силата й. (138–245, 1986.1.24)

Защо смятаме за нещастни вдовците и вдовиците и ги съжаляваме? Защото в душата им има любов, но няма нещо което би позволило на любовта им да се прояви. Въпреки това, че Бог е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, ако няма партньор любовта Му бездейства. С кого Бог, Творецът на Вселената би искал да си взаимодейства? Той желае да задвижи любовта, която е била предназначена за Адам и Ева. (130–21, 1983.12.11)

Каква любов харесва най-много Бог? Истинскта любов. Коя любов се нарича истинска? Къде са корените й? Корените й не са в Бог. Странни неща ли говоря? Всезнаещият и всемогъщ Бог е Господар на любовта, но Той не иска корените на любовта да стигат до Него. Той желае да вкорени любовта в човека, който може да стане нейн обект. (177–269, 1988.5.20)

За кого Бог създаде Небето и земята – за Себе Си или за сътворените същества, Своите обекти? Разбира се, можем да каже, че Бог ги създаде за Себе Си, но имайте в предвид, че в основите на еталона на който се е опирал Бог по време на сътворението са били сложени интересите на обектите Му. Кой е субекта измежду всички Божии обекти? Човека. Бог мислеше преди всичко за човека и щастието му. Защо Му е да мисли за Себе Си? Той и така е всезнаещ и всемогъщ! (109–268, 1980.11.2)

Бог е абсолютен, всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, но може ли да се разпорежда с любовта както пожелае? Не! Дори Бог се подчинява на любовта. В този случай, какво представлява Бог? Може би Той не е всезнаещ и всемогъщ? Ако Го попитате: “Господи, нима не си всемогъщ?”, Той ще ви отговори: “Разбира се, че съм всемогъщ, но не и в любовта”. Защо Бог е такъв? (98–38, 1978.4.8)

Бог не може да изпълнява функциите си на Бог сам. Мислите ли, че Му е интересно? Необходимо ли Му е да се притеснява за храната, нощуването и дрехите? Той може да си позволи всичко, което си пожелае! Да предположим, че Бог ще седне в самолет и ще кръжи около час и след това ще Му омръзне. Дори ако всезнаещият и всемогъщ Бог се направи на много важен заявявайки, че е най-великият, не може да намери нищо интересно в самотата! Той е като нас, хората, Той няма нещо особено с което да се занимава! Интересът се появява когато се опиташ сам да положиш усилия в създаването на нещо ценно. (161–116, 1987.1.11)

Защо Бог започна да твори? Та нали Той е абсолютна същност! Какво Му е липсвало, защо е започнал да твори? Бог е всезнаещ и всемогъщ, не са Му необходими нито злато, нито знания, Той има всичко. Защо Той създаде човека? Коя беше основната мотивация, която Го подтикна към творенето? Това не са властта, знанията или собствеността. Какво не е имал Бог? Основата, необходима за любовта. Дори Бог не може да обича сам. Мотивацията, алфата и източникът за сътворението на Небето и земята стана любовта. (149–149, 1986.11.21)

От каква любов се нуждае Бог? Той има любов, но въпреки това, Той може да обича само след като се появи партньор. Имате ли любов? Ще ви хареса ли да живеете сами и постоянно да повтаряте: “Ах, колко е хубаво! Ах, моя любов!”? Любовта започва да действа само при наличието на партньор. Тя е Вселенският Принцип и дори всезнаещият и всемогъщ Бог е самотен и печален, ако няма партньор в любовта. (94–262, 1977.10.1)

Колкото и да е великолепен, абсолютен, всезнаещ и всемогъщ, Бог сам не би се чувствал добре. Когато си сам не можеш да определиш какво е това “щастие” или “добре”. Тези понятия могат да възникнат само при човек поддържащ взаимоотношения с някого. Ще се намери ли поне един самотен човек, който да каже, че е щастлив? Колкото и да е Всезнаещ и Всемогъщ, дори Бог не може да е щастлив когато е сам. Представете си един великолепен певец, който пее в пълно усамотение. Мислите ли, че е щастлив? Той се нуждае от обект. Хубаво е само тогава, когато има взаимодействие. По същият начи, за да се чувства хубаво, Бог не трябва да остава сам. (65–20, 1972.11.13)

Кой е източникът за съществуването на Самия Бог? Как е започнало то? Къде е източникът за Неговото битие? Неговото всезнание и всемогъщество ли? Абсолютната Му власт ли? Какво ще прави с абсолютната Си власт сам? Какво ще прави тази личност със Своята абсолютна власт сам, ако на около няма никой? Какво ще прави с абсолютното Си знание, ако е сам? Каква е Божията същност? Това е важен въпрос. Същността Му е любовта, живееща в името на другите и не изискваща внимание към себе си. (218–263, 1991.8.19)

Дори всезнаещият и всемогъщ Бог не може да направи нищо при среща с Истинската любов. Колкото и прекрасна личност да е президентът на република Корея, той е безпомощен пред лицето на Истинската любов. Ако той истински обича съпругата си, нима не би пожелал да й се поклони? Любовта му ще е достатъчна не само за поклони! “От кое ъгълче на Вселената се е появила съпругата ми! Наистина не мога да не я обичам! Когато се замисля, какво ли бих правил без нея, ми се подкосяват краката! Ако я нямаше, бих имал огромни проблеми. Колко е хубаво, че я има!” Той като той я харесва, ще падне в краката й навирвайки дупе към небето и ще каже: “Скъпа, обичай ме! Аз те обичам!” Макар да е президент, няма да има какво друго да направи. Ще се хареса ли тази картинка на малката жена, седяща пред него или тя ще е недоволна?(211–83, 1991.12.29)

Колкото и да е всезнаещ и всемогъщ, Бог не може да прави с любовта каквото пожелае. Може би си мислите: “След като Бог е всезнаещ и всемогъщ, тогава Той може да обича както пожелае”. Обаче, в този случай биха възникнали огромни проблеми! Следвайки тази логика, можем да стигнем до извода, че обекта на любовта не е необходим. Следователно, за да преживее стимул и радост от Божествената Си любов дори Бог, Абсолютната централна Същност, се нуждае от партньор в любовта.

Бог също има нужда от партньор, та нали дори Той не може да обича когато е сам. Ако аз си седя самотен и страстно повтарям: “Ах, колко ми е хубаво днес!”, нима това нямаше да е признак за моето безумие? Но ако имам партньор, страстта ми не противоречи на здравия разум и съответства на условията на моето обкръжение. Въпреки това, че Бог е всезнаещ и всемогъщ, какво би станало, ако Той сам започне да танцува и да си говори: “Колко ми е хубаво! Ах, колко ми харесва любовта ми!”? Вие трябва да разбирате това. Дори Бог не може да обича сам! Той може да преживее импулса на любовта само, когато създаде Своя партньор. Ето къде е проблема! (141–106, 1986.2.19)

Нито една сила в света не може да се сравни със силата на Бог, нали Той е всезнаещ, всемогъщ и абсолютен. Освен това, Бог е вечен, безсмъртен и Самият Той е причина за съществуването Си. Ако Бог желае нещо, то какво е то? Какво желае Той, ако не желае пари, знания и власт?
Има само едно нещо, от което Бог абсолютно има нужда. И човек, и Бог изпитват абсолютна нужда от Истинска любов. (Благословеното семейство и идеалното Небесно Царство I, 302)

Бог е подчинен на любовта



Дори Бог абсолютно се подчинява на любовта


Няма друга сила която да може да подчини Бог, освен любовта. Любовта притежава велика сила, и дори Бог е безсилен пред нея. Каква е Божията любов? Тя е изцяло насочена за благото на другите; тя е била такава от самото начало и ще бъде такава винаги. Точно така Бог се стреми да обича всички нас. Без значение от нашата вяра, раса или националност, ние всички сме негови деца. Ето защо, дори всезнаещият и всемогъщ Бог абсолютно се смирява пред Истинската любов.

Бог също харесва любовта. Той може ли да полудее от нея? Може ли великолепният Бог, Творецът на Небето и земята, който е всезнаещ и всемогъщ да полудее от любов? Понякога в семейството се случва, че дядото, приличащ на тигър, не може да направи нищо пред малката баба. В каква мрежа го е хванала тя? Той е безсилен пред нея, попадайки в мрежите на любовта. Любовта притежава велика сила, дори Бог е безоръжен пред нея.

Ако всевластният, всезнаещ и всемогъщ Бог съществува, какво харесва Той? Бог е по-добър от хората, поради това не може да не Му хареесва любовта. Това е най-логичният извод! В този случай, какво представлява Божията любов? Тя е насочена за благото на другите; тя е била такава от самото начало и ще бъде такава винаги. Точно така Бог се стреми да обича.

Вие трябва да станете Божии синове. За да го постигнете, на базата на какво трябва да градите взаимоотношенията си с Него? На базата на пари? Ще ви каже ли Бог: “Аз съм всезнаещ и всемогъщ, за това с теб можем да бъдем баща и син само, ако придобиещ огромна власт”? А относно знанието? Всичко това е второстепенно. Бог се ръководи от любовта и ще каже: “Трябва да стана едно цяло с тази любов. Само любовта може да бъде на първо място!” От деня, в който напълно овладеете тази любов дори Бог, най-могъщото същество във Вселената, във всичко ще се съгласява с вас.

Колкото и да е всезнаещ и всемогъщ, може ли Бог да заповяда на мъжа и жената абсолютно да се подчиняват на любовта? “Дори Аз абсолютно се подчинявам на Истинската любов. Бъдете и вие, подобно на Мен, абсолютно покорни на любовта!” Само след като направи подобно заявление, Той може с достоинство да се нарече Бог. На какво ще прилича това, ако Бог каже: “Деца, вие трябва абсолютно да се подчинявате на любовта!”, а Самият Той да не спазва този принцип? Бог е диктаторът на Истинската Любов. Той може да заяви: “Аз ще бъда вечно и абсолютно покорен на Истинската любов. Нека и моите син и дъщеря бъдат, подобно на Мен, абсолютно покорни й во веки веков!” Тогава децата ще Му отговорят: “Амин!” В противен случай те ще кажат: “Татко прави каквото Си пожелае, а нас ни кара да се подчиняваме? Фу!” Голям проблем ще стане! Дори Бог абсолютно се подчинява на Истинската любов! Това е единсвеният логичен извод.

Дори всезнаещият и всемогъщ Бог абсолютно се смирява пред Истинската любов. Харесва ли ви това? Приятно ли ви е да го чуете или сте недоволни? Може ли да се случи така, че хората от Изтока харесват да слушат за Истинската любов, а хората от Запада не харесват? Хората желаят да слушат за нея; и хората от Запада, и от Юга, и от Севера, и от горе и отдолу. Без значение кога човек е чул за нея – през ноща или през деня, през който и да е сезон, в младостта или старостта си – това няма да му е неприятно!

Дори притежаващият абсолютна власт Бог търси къде може да заживее, да се приюти при любовта. Тя дори на Него Му се нрави! Бог абсолютно харесва любовта. Значи, колко ли силно я харесва Той? Много повече от абсолютното всезнание, всемогъщество и вездесъщност. Бог желае абсолютно да се подчини на любовта, дори ако Му се наложи да се откаже от всичко останало. Само погледът от тази гледна точка има смисъл. Наричаме Бог баща на човечеството, нали? Ако е така, може ли бащата да не се води от любовта в своя живот и да каже на децата Си: “Деца, за всичко се вслушвайте в любовта”? Без да има източник нищо няма да се получи! Ето защо дори Бог е абсолютно подчинен на любовта и казва: “Аз живея така, следователно и вие трябва да живеете по този начин”. Само по този начин Той ноже да ни научи на нещо.

Дори абсолютният Бог казва: “Аз съм абсолютен, всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, имам всичко, но… Ех, колко много копнея да се подчиня на нещо абсолютно!” Той също желае да живее заради някого! Бог е именно такъв, поради това Той обича без да изисква другите да живеят заради Него. Любов, която изисква внимание към себе си няма да постигне нищо.

На базата на какво може да се постигне единство? Наричаме Бог всезнаещ и всемогъщ, но може ли всезнанието или знанието да бъдат основа за единството? Не. Тогава по какъв начин може да се постигне единството? Чрез сила? Няма да се получи! Колкото и да е силна пролетта, тя само създава среда за цъфтежа на цветята. Каквато и сила да притежава лятото, то е само сезон през който избуява зеленината. С настъпването на есента всичко увяхва. Въпреки това, че есента е сезонът през който се събира реколтата, тя няма сили да надвие зимата. За да бъде победена зимата, винаги трябва да почитаме слънцето и да го смятаме за център. Само по този начин можем да подчиним всички сезони. Друг начин няма. Какво имам в предвид? Да предположим, че се е създала ситуация в която всички деца се карат помежду си – по-големите и по-малките братя и сестри. Ако Бог, който създава традицията като Родител се озове в центъра на кавгата и каже на всички: “Правете така, както Аз ви казах!”, мислите ли че няма да бъде постигано единство? Мръсниците, които мислят така, със сигурност са полудели!

В съвременната теология съществува една теза, която неизбежно ще доведе до нейния крах. Тя се състои в следното: “Бог е всезнаещ и всемогъщ, поради това Той може да обича както Си пожелае”. Мога ли да обичам както си пожелая, ако нямам жена? Възможно ли е това? Онзи, който отстоява тази възможност е луд! Така че, може ли Бог да обича сам?

Бог е всезнаещ и всемогъщ; представете си какво ще стане със света, ако се появи още едно същество, което е също така всезнаещо и всемогъщо като Бог и създаде взаимоотношения на любов с Него! В тази любов няма да има равновесие и всички просто ще се разбягат в различни посоки от нея! Всичко съществуващо ще се заклещи между тези две същества и няма да може да помръдне нито напред нито назад. Цялата Вселена просто ще падне на една страна! Слабото трябва да се стреми към силното, а силното – към слабото. Жена, която харесва женоподобни мъже и е готова да обича такъв мъж е по-добре да умре. Харесва ли жената да докосва женска ръка? А харесват ли жените да се държат за ръце? Колко е неприятно, когато мека женска ръчичка стиска подобна ръчица! И двете меки ръчички се чувстват неуютно. Това е по-лошо от смъртта! Поради това казвам, че такава жена е по-добре да умре.

Бог на любовта

Бог е вездесъщ благодарение на любовта

Само любовта преодолява всички граници

Божията душа се намира не само в Неговото Слово, но и в творението Му. Където и да стъпите – и на Небето, и на земята – навсякъде присътства Божията душа. Няма такова кътче, където да не присътства Бог; с други думи, Той е вездесъщ. Божията душа е във всичко, поради това, ако желаете да живеете в нея, трябва да имате желание да прегърнете всичко съществуващо на Небето и земята като своя собственост. Това е желанието на Божията душа. Онзи, който е преминал по възвишения път на усъвършенстването й принадлежи. Ако сте достигнали до състоянието в което поглеждайки птичка или ароматно цвете душата ви желае да пее за вечността, вие не живеете в материалния свят, а в центъра на Божията душа. (8–180, 1959.12.13)

***
Как да почувстваме Божията вездесъщност? Представете си, че въздухът е Божие дихание. Когато идва тайфун, представете си, че това е потта която Бог пролива преодолявайки трудностите по пътя Си, работейки за благото на света. Гледайки Слънцето помнете, че то символизира източника на живот за цялата Вселена и се учете от него на Божия любов. Природата е учебник или учебно помагало, създадено от Бог за да могат любимите Му синове и дъщери да почувстват сърцето Му и да преживеят радостта. Ако човек, гледайки листата на дърветата се отнася към нея както към собствените си деца и може да разговаря с нея, намирайки се в пълно усамотение, той е близо до положението на светец. (59–101, 1972.7.9)

***
Бог е вездесъщ и ние също имаме желание да притежаваме такова качество. Бог е всезнаещ и всемогъщ и ние желаем да бъдем такива. Бог е уникален и ние се стремим да бъдем унукални. Ние приличаме на Бог! Създадени сме по Божи образ и поради това желаем да бъдем богоподобни. Човек желае да властва над цялата Вселена. Това е защото много приличаме на Бог! (26–167, 1969.10.25)

***
Животът трябва да е изпълнен с преживявания свързани с любовта. Ето защо, когато Бог е тъжен и аз съм тъжен; когато Той се радва и аз се радвам, неразбирайки защо. Любовта на родителите винаги е с преданния син, дори ако той е на хиляди километри от тях. Ако Бог е вездесъщ, тогава къде се намира Той? Определено не е в света на знанието! Любовта не прилича на знание. Любящата родителска душа се стреми към детето, обгръща различните полюси и прави вездесъщността възможна и естествена. По пътя си родителската любов става вездесъща. Няма кътче, в което да я няма. Само любовта е способна на такова нещо. Само тя има способността напълно да господства над сина. Властта й е всемогъща! Такава е природата й. (59–101, 1972.7.9)

***
Любовта има три велики свойства, поради това, заемайки позиция свързана с абсолютната и непроменлива Божия любов, получавам правото да застана на страната на Бог и да живея с Него. В молитва мога да видя Бог без да затварям очите си. Пред човека, почувствал Божията скръб се отваря свят на такива усещания, че той може внезапно да се спре и да се разридае насред пътя! Дори в грешния свят любящата майка е способна да почувства, че в чужда страна детето й е попаднало в беда. Такива неща се случват често, нали? Тя може внезапно да се събуди, да скочи от леглото си и да извика сина си по име. (201–356, 1990.4.30)

***
Кое е по-важно – артериите или вените? Кое от двете? Те са еднакво важни. В този случай, кой е по-важен – Бог или човека? Те имат еднаква стойност! “На Небето и на земята само аз съм удостоен с такава чест1. Аз съм всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Всичко на този свят е минало през мен” – на базата на какво може да се каже това? Възоснова на любовта. Само тогава тези думи могат да бъдат разбрани.
Бог прилича на артериите, а хората – на вените. Така, човек е дарен с ценност, която му дава привилегията да заема позиция равна на Божията. (109–146, 1980.11.1)

***
Какъв е Бог? Той е царят на всички егоисти. Бог е вездесъщ, с други думи, няма такова място, на което да Го няма. Представяте ли си какъв егоист е Той? Не трябва да Го наричаме егоист или алчен, но така или иначе, Той има големи апетити. (121–70, 1982.10.24)

***
Може ли Бог напълно да се подчини на някого? Ако Бог с наклонности на абсолютен диктатор желае да господства над всичко и не е способен да се подчинява, Той ще може да господства само над високото, но над низкото няма да може да господства. Тогава дори в понятието “вездесъщ” ще се промъкне противоречие, нали Той прилича на нас! Майката и бащата приличат на синовете и дъщерите си, нали? Наричаме Бог наш баща. Той също желае да живее в абсолютно покорство! Ако Той е неспособен на това, колко ли самотен би се чувствал! (192–29, 1989.7.2)

***
Ако човек е вдъхновен от една картина и й се възхищава до сълзи през деня и през ноща, мислите ли че авторът на творбата няма да хареса такова отношение? Когато срещне такъв човек, художникът ще го покани в стаята си и ще го помоли да му разкаже какво е предизвикало тези негови чувства. Нима не е така? Ако човек, продължавайки да се възхищава възкликне: “Ах, колко ми харесва тази картина! Колко е прекрасна! Бих й се любувал цял живот!”, мислите ли, че художникът ще го помисли за луд? Бог изпълва цялата Вселена, но Той е вездесъщ не защото е субект на цялото знание. Той е вездесъщ благодарение на любовта. Дори да не познавате Бог, вие наново ще осъзнаете битието Му, ще Го преоткриете за себе си, ако постоянно си задавате въпроса: как да се науча да съпреживявам любовта във всички сфери на моя живот? (59–103, 1972.7.9)

Любовта е навсякъде

Любовта съществува във всяко кътче на Вселената

Бог е абсолютен, но защо? Защото Той абсолютно се подчинява на любовта. Това харесва ли ви или не? Освен това Бог е вездесъщ. Любовта Му е навсякъде. (223–246, 1991.11.10)

***
Божията любов е повече от достатъчна за да обгърне цялата Вселена. Той владее централната основа. Бог е централната същност на любовта, притежаваща най-голямата основа. Ако Бог се раздвижи, всички по-малки същества ще се раздвижат след Него. Всичко ще се слее в един голям кръг, нали? Значи, е напълно логично да направим извода, че Бог побира в Себе Си целия свят, цялата Вселена. (205–33, 1990.7.7)

***
Ако не е Бог, цялата Вселена би била пуста като празно гърне. Но ако Бог съществува, цялата Вселена се изпълва без остатък. Защо, ли? Защото има любов. Нека предположим, че съм сам, но е достатъчно да осъзная съществуването на Бог и Вселената веднага се запълва. Той е навсякъде. Присъствието Му е осезаемо навсякъде. Ето защо, обградени от любов, можем да преживеем много ясно усещането за Неговата вездесъщност. Но ако не познавам Бог, всичко става празно, като че ли всичко изчезва. (91–323, 1977.3.1)

***
Ако субекта на любовта присъства, чувството за пълнота се усеща във всичко. Ако любовта е в излишък, тя изпълва всичко и ние придобиваме способност да даваме истински, без ограничения. Това е изводът. Даването и приемането всъщност са усъществяване и размножаване на идеала. Светът на любовта излиза извън рамките на разстоянията. Скоростта на любовта е толкова голяма, че дори светлината не може да я стигне! Любовта е по-бърза от всичко! Любовта е по-светла и по-съвършенна от всичко. Има способността да изпълни всичко без остатък. (95–39, 1977.9.11)

***
Какво представлява любовта? Тя изпълнява функцията на смазочно масло, необходимо за извършването на въртеливо движение и задава орбитата на въртене. Нищо друго освен любовта не може да бъде такова смазочно масло. За да задвижите автомобил, също трябва предварително да го смажете! За извършването на движение е необходимо смазочно масло. Във всяко движение нещо трябва да играе ролята на смазочно масло. Само любовта може да създаде ефекта на смазочното масло във вид на най-висша радост. Този ефект няма да изчезне, нали източникът на любовта е вечният Бог. (180–161, 1988.8.22)

***
Любовта прилича на нервите. Достатъчно е някой да ни дръпне за косата и цялото тяло ще се насочи в съответната посока. По същият начин, достатъчно е някой да дръпне любовта и цялата Вселена ще се насочи в съответната посока. В момента, в който любовта започне да се движи, цялата Вселена се задвижва в хармония с нея. (89–90, 1982.1.1)

***
Душите на всички хора във Вселената се измъчват, ако съществува един субект способен да внесе покой във всички души, какво предстаавлява този субект? Той е единното абсолютно централно същество. Трябва да съществува абсолютна същност, способна да изпълни с любов всички кътчета на човешката душа. Следователно, тази абсолютна същноста трябва да е безгранична. От колко любов се нуждае Бог за да изпълни душите на милиардите хора, тоест на цялото човечество? Бог трябва да е абсолютен! От тук произтича необходимостта от термини като “всезнаещ” и “всемогъщ”. Бог има нужда от тях. (116–240, 1982.1.1)

Неразбиране на Бог

Недостатъците на съществуващите представи за Бог

Като реакция на религиозните учения, у хората възникват различни въпроси. Ето някои от тях: “Наистина ли Бог съществува?”, “Смятаме Бог за всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ, всеблаг и най-прекрасен. Казват, че Той е любов, Господ на справедливостта и баща на човечеството, но как да разберем, че Той наистина е такъв?”, “Бог е могъл да съществува и сам, защо Му е било необходимо да създава Вселената?”, “С каква цел е създал света?”, “Би трябвало да съществува някакъв начин по който Той е творил, но какъв е той?”, “Защо в света, създаден от абсолютно добрия Бог, съществува такова явление като борбата за съществуване в процеса на която силните изяждат слабите?”, “Смята се, че човек е извършил грехопадение и в резултат на това е възникнал грешният свят, но как може човек, който е сътворен от съвършенния Бог да извърши грехопадение?” (122–302, 1982.11.25)

***
С Бог са свързани много въпроси. Ако Той е всезнаещ и всемогъщ, защо е допуснал Исус да бъде разпънат на кръста? Нима спасението не е възможно без пътя на кръста? Какво може да се отговори на тези въпроси? Ако всезнаещият и всемогъщ Бог не е могъл да спаси Исус, когато е бил на кръста, значи Той е жесток Бог. Хората трябва да прогонят този Бог! Как може да се вярва в Него? (136–128, 1985.12.22)

***
През цялата човешка история не е имало някой, който се е стремил да разбере защо Бог е скърбял след като Самият Той е допуснал грехопадението на човека. Никой не се е опитал да разбере какви трябва да бъдат взаимоотношенията между Бог и човека и защо Бог, Когото наричаме всезнаещ и всемогъщ е толкова безсилен. (133–216, 1984.7.19)

***
До този момент богословите и многобройните медиуми, контактуващи с духовния свят, са знаели за съществуването на сатана, но не са разбирали защо всезнаещият и всемогъщ Бог не може да защити хората от дявола, Своя противник. Дори за онези които контактуват с духовния свят, това остава загадка. Само да пожелаем да преминем на страната на Бог и сатана веднага започва да ни създава пречки и не само в една, а в много посоки! Защо Бог не може да се намеси и да го накаже? До този момент това е било загадка. Дори хората, общуващи с духовния свят не са знаели отговора й. (133–86, 1984.7.10)

***
През цялата история, в продължение на десетки хиляди години, всезнаещият и всемогъщ Бог постоянно е водел човечеството. Защо до този момент Той все още не ни е завел в света, в който е усъществена целта на доброто? Нима е било неизбежно светът ни да достигне сегашното си състояние и да потъне в разочарование и отчаяние? Това е сериозен въпрос! Подобна реалност много лесно може да подтикне човека да направи извод, че няма Бог. Ако Го няма, в бъдеще ще стане ли възможно въплъщението на идеала за който мечтаем, или мира в целия свят, или утопията към която хората така страстно се стремят? През цялата история до ден днешен интелектуалците и многобройните философи са се стремяли да реализират един такъв свят. Обаче, нищо не се е получило; само погледнете днешната ни реалност! Очевидно е, че за в бъдеще никой няма да ни поднесе на поднос света на нашите надежди! (130–18, 1983.12.11)

***
Защо всезнаещият и всемогъщ Бог не прави нищо на сатана? Да му пререже гръкляна и край! Защо Бог го е оставил на спокойствие? Защо? Това е най-сложният въпрос за религията. Мислите ли, че е лесно да се отговори на него? (127–112, 1983.5.5)

***
Ако заговорите с вярващите за Бог, днес много от тях си представят Бог всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ, седящ на трона на славата и имащ абсолютна власт. Те смятат, че Бог няма нищо общо с понятия като “страдание” или “мъка”. При това христианите наричат Бог Небесен баща! Освен това, вярващите наричащи Бог свой баща, заявяват, че живеейки в грешния свят трябва да се разкайваме и да пазим вярата си. Получава се, че в основата си Бог и хората се различават един от друг, макар да имат взаимоотношения на баща и деца. (123–154, 1983.1.1)

***
Христианите казват: “Бог е свят, всезнаещ и всемогъщ, поради това Той като праведен съдия седи на Своя престол и съди всички народи”. Харесвате ли съдиите? След като проработи десет години като главен съдия човек се разболява или умира. Ако не умре, се уволнява поради болест и се превръща в пълна развалина. Ако човек, който е работил толкова дълго като съдия не се е разболял, значи е корумпиран. Съдията дава смъртна присъда, отнемайки нечий жовит, но решението му не е абсолютно. Делото на подсъдимия може да се разглежда от няколко гледни точки, следователно животът или смъртта му напълно зависят решението на съдията. Точно поради това присъдата не е абсолютна. Това е сериозен проблем! От гледна точка на Вселенския закон, законите в една отделна държава не могат да бъдат абсолютни. Ето защо казвам, че мислещите хора след десет години съдийска практика се разболяват. (198–285, 1990.2.5)

***
Така, ако съществува Бог, господарят на Небето и земята, трябва да си зададем един въпрос. Христианите смятат, че всезнаещият и всемогъщ Бог седи на Своя престол и като върховен съдия се занимава с това да дава присъди и да изпраща лошите хора в ада, а добрите – на Небето… Ако на Бог Му харесва да се занимава с това, значи Той е луд! (194–32, 1989.10.15)

***
Пасторите в христианските църкви говорят, че Бог седи на трон, че Той е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, но какво интересно има във всичко това? Ако Бог ще седи на царски престол десетки хиляди години подред, Той ще Си натърти цялото дупе! Не е ли така? Ако толкова много ви харесва да седите, опитайте да седите без да ставате поне три дни! (192–29, 1989.7.2)

***

С какво се занимава Бог? Ако вярваме на христианите, Той седи на престола на вечната слава. Какво славно има в това да седиш самотен? Бог седи на едно място от стотици векове до ден днешен и си казва: “Колко е хубаво, че имам власт! Аз съм всезнаещ и всемогъщ и мога да Си позволя всяка прищявка!” Какво може да прави Той със всичко това? Дори Бог живее до ден днешен воден от любовта. Тази логика не може да бъде отречена! (191–22, 1989.6.24)

***
Ако мислите, че Бог може да прави каквото Си пожелае, защо тогава за десетките хиляди години история – между осемстотин и петдесет хиляди до един милион и половина години човешка история – и така, защо за този дълъг период от време Той не е могъл да изведе човека от жалкото състояние в което се намира? По този начин може да се направи извод, че Бог не съществува, а относно Неговото всезнание и всемогъщество не може дори да се говори! Тази начин на мислене е неоснователен. Защо Той не може да направи нищо? Защо? Защото обстоятелствата не Му позволяват. (162–186, 1987.4.12)

***
Какво би станало, ако нямаше грехопадение? Днес христианските църкви проповядват, че Бог е всезнаещ, всемогъщ и свят, а ние хората сме грешни / долни същества, но този начин на мислене е неправилен. Опитайте се да отидете в духовния свят! В нашия свят самите христиани наричат Бог “Небесен баща“, но какво означава “баща”? Може ли да се използва думата “баща” за Бог, ако Той е толкова свят, че е невъзможно да се общува с Него? В това заявление от самото начало има противоречие! Това разбиране само по себе си е противоречие. Думите на преподобния Мун съответстват на здравия разум! (240–191, 1992.12.13)

***
Защо говоря за това? В самото начало Бог създаде хората като Свои синове и дъщери, но Той успя ли да види как децата Му Го възхваляват пеейки и танцувайки? Поради това, че човек извърши грехопадение и беше изгонен от Едемската градина, до този момент в живота на Бог не е имало нито един радостен ден. Христианите не познават този Бог. Те мислят, че Бог е в славата Си и бъдейки всезнаещ и всемогъщ може да прави каквото пожелае. Защо в този случай Той вече няколко хиляди години не може да спаси човека? Как можем да отговорим на този въпрос? Всичко се състои в това, че грехът беше извършен от човека, следователно човека трябва да го изплати. (226–304, 1992.2.9)

***
Кое е абсолютното желание на Бог? Ето в какво се състои проблема! Какво желае Бог? Какво абсолютно желае Той? Могъщество? Съвременните христиански църкви и теолози заявяват, че тъй като Бог е всезнаещ и всемогъщ, пред света Той е един вид праведен съдия и изпраща добрите хора в Небесното царство, а злите – в ада. Харесва ли ви този съдия? В този свят харесват ли съдиите? Мислите ли, че Бог е някакъв гаден тип, който решава кого да изпрати в ада и кого на Небето? От гледна точка на логиката това е абсолютно неправилно! Това е извода. (211–75, 1990.12.29)

***
До този момент в традиционната теология е съществувала логиката, че Бога-творец е свят, а творението Му е нещо нищожно / долно. Тази логика нарушава първоначалния Принцип според който е създадена Вселената. Основното разбиране в традиционната христианска философия е разбирането за любовта, но как могат долните грешници да изградят единство със светия Бог? Аргументирайте се логично! Без това нищо няма смисъл и е фалшиво. Дори абсолютният Бог има нужда от партньор, когото абсолютно да следва, когото би пожелал да обладае и за когото би пожелал да се грижи дори с цената на живота Си. (204–100, 1990.7.1)

***
Днес теолозите говорят за това, че е дошло време да се направи пълен критичен анализ на вярата и да се преразгледат традиционните възгледи за Бог и човешкия живот. До ден днешен в теологията е господствала тенденцията, която може да бъде изразена със следните думи: “Творението не може да бъде поставяно на едно ниво със Светия Творец”. Как тогава можем да обичаме? Може ли Бог да обича бъдейки самотен? Какъв е смисълът тогава да говорим за мир и щастие? Може ли Бог да постигне всичко това Сам по Себе Си? Как да се отговори на тези въпроси? Бог трябва да има обект. (77–317, 1975.4.30)

***
Благодарение на кой импулс се е появил нашият свят? Бог има нужда от любов, поради това Той създаде Небето и земята. Традиционните теологични представи за Бог са погрешни, след като те не отчитат този факт! Според тези представи Бог може да постигне всичко само с помоща на абсолютната Си сила. Ето защо на териториите заети от христианската култура се е проляло толкова много кръв! Следвайки тази логика може да се предскаже, че христианската култура, водеща развитието на западната цивилизация, в Последните дни може да доведе до разрушителни последици. (209–29, 1990.11.25)

***
Днес историята се развива в научна епоха. Настъпва времето за развитието на наука стремяща се да узнае причината за всичко, да обясни произхода на видовете и да достигне до основите. Следователно и религията трябва да върви в крак с тези тенденции. Трябва да се появи религия, способна да докаже реалното съществуване на Бог, базирайки се на субективната гледна точка и да обясни фактите засягащи нашия свят и сътворението му. Тази религия все още не съществува, поради това ако Бог е жив, Той трябва да подготви съдържанието й. (211–139, 1990.12.30)

***
Ако човек е бил създаден от абсолютно същество за да въплъти любовта Му, това говори за съществуването на някакъв първоначален импулс довел до създаването на човека и конкретна цел за сътворението му. За да разберем какъв е този импулс и коя е целта, трябва да разберем какво представлява тази абсолютна същност. С други думи, преди всичко трябва да формираме правилната представа за Бог. По този начин не само ще изясним мотивите и целта за сътворението на човека, но с цялата му яснота ще осъзнем защо за постигането на всеобщ мир ни е необходимо да въплътим в живота си абсолютната любов. (110–253, 1980.11.27)

***

Ако съществува абсолютният, вечен, уникален и непроменлив Бог, задължително трябва да открием в Него източника на Истинската любов, Истинския идеал, Истинския мир и Истинското щастие. Трябва да изградим представата си за Бог, човешкия живот и материята базирайки се на гледната точка на Самия Бог. Само ясното разбиране за тези неща ще ни позволи да влезем света на новата хармония и новото щастие. (77–260, 1975.4.14)

***
Основната причина за конфликтите между религиите също се крие в неопределеността на тяхната онтология. Абсолютът може да бъде само един, не може да има два или три абсолюта. Но лидерите на всяка религия винаги са настоявали на това, че теният Бог е правилен, а Богът в когото вярват другите е неправилен. Така е възникнала идеята, че всяка религия си има свой абсолют, което доведе до абсурдното твърдение за съществуването на няколко абсолюта. От тук следва извода, че Богът в когото вярва всяка религия е относителен. Целта на всяка религия е да изгради система от абсолютни ценности. Основата на тази система трябваше да бъдат теориите обясняващи Божията любов и истина. Обаче до днес, тези теории бяха относителни. С други думи, религиите до този момент не успяха да изградят система от абсолютни ценности, която би ни позволила да излезем от хаоса. Това е изводът. Тази реалност е неизбежният резултат от неспособността на религията ясно да обясни същността на Абсолюта. (122–302, 1982.11.25)

***
В основата на всяка религия стои разбирането за Абсолюта. Абсолютът в иудаизна е Йехова, в христианството – Бог, в исляма – Аллах. Конфуцианството и будизма не дават ясна представа за Абсолюта, въпреки това хуманността (жен), която конфуцианството смята за първопричина на добродетелите е свързана със заповедите на Небето – следователно, можем да смятаме Небето за аналог на абсолюта в конфуцианството. Будизмът заявява, че всичко съществуващо се променя, но истината може да бъде намерена в Истинската реалност (Бхутататхата), която е зад всичко съществуващо. Така, Истинската реалност може да се смята за будиският аналог на абсолюта. (122–300, 1982.11.25)

***
Онтологията на новата религия трябва да обясни, че всички религии говорят не за различни богове, а за един и същ Абсолют. Освен това тя трябва да покаже, че представите за Бог в различните религии са се базирали на частичното разбиране на атрибутите Му. След това онтологията на новата религия трябва да намери правилното и цялостно разбиране за Бог и да обясни, че всички религии по между си са сестри, тъй като произхождат от един Бог. Освен това, тази онтология трябва да разкрие Божиите атрибути, основната мотивация и цел за сътворението на света, също така и законите по които е бил създаден света. След това новото учение трябва да покаже, че тези цел и закони управляват движението на всичко съществуващо във Вселената и нормите, които трябва да спазва човек също съответстват на тези универсални принципи, тоест на Небесния закон. (122–303, 1982.11.25)

***
Величието на Принципа на Обединителната църква се състои в това, че в него подробно е описано творческото начало на Бог. От Принципа разбираме как е протекъл процесът на сътворението. След това Принципа дава реално и логично обяснение за това как е станало грехопадението. Освен това, Принципа предлага гледна точка за историята. Става ясно, че Бог не е изоставил грешния човек, а през цялата история е полагал огромни усилия за възстановяването му. Принципът дава толкова дълбоко теоретично обяснение на всички тези въпроси, че дори след първото му прочитане става ясно, че Бог в процеса на възстановяване се стреми да изгради свят в който целта Му ще бъде реализирана. (208–296, 1990.11.20)

***
Първия Български Бутон за споделяне

Божията същност

2:09 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 1 Response
Бог е нематериална същност

Бог няма форма. Ако Го смятаме за голям, можем да кажем, че е безкрайно огромен / голям, а ако Го смятаме за малък, можем да кажем, че е безкрайно малък.

Съществува ли наистина Бог? Ако ви ущипят, ще извикате; когато огладнеете, започвате да ядете. Съществува ли Бог и можем ли да Го усетим още по-реално? Това е същността на въпроса! Ако Бог наистина съществува, всички проблеми ще бъдат решени.

Виждали ли сте душата си? Къде се намира тя? В главата или в сърцето? Може да ви се стори, че я няма; но всъщност тя съществува. Душата изпълва цялото тяло. Няма нито една част от тялото, която да не е изпълнена от нея. По същия начин, ако Бог съществува Той присъства навсякъде в нашия свят, та нали светът е Неговото тяло.

Бог не може да бъде видян. Може ли енергията да се види? Бог е източникът на енергията, за това няма да Го видите дори когато преминете в духовния свят.
Мъдрият, всезнаещ и всемогъщ Бог е помислил, че е най-удобно да осъществява господството Си от центъра и да действа по Свое усмотрение, бъдейки при това невидим. Тъй като Бог е нематериален, Той може, ако поиска, безпрепятствено да мине през целия свят. Дори ако Той премине през вашето тяло, няма да усетите нищо. Докато клюмате, Той може да мине по главите ви и вие няма дори да разберете! Колко удобно! Помислете само, на Бог му е най-удобно да бъде невидим. Бог е невидим и това е много логично.

Ние не забелязваме движението на въздуха, просто не го усещаме. Ако дори това не чувстваме, как ще забележим Бог когато мине покрай нас? За Бог е най-удобно да бъде невидим. На Бог ще му стигнат силите и дори ще Му останат, за да завърже цялата Вселена на възел. Той не може да бъде друг! Макар и да е безплътен, душата Му иска нещо по-просторно от Вселената.

Имате ли любов? А живот? Имате сперматозоиди и яйцеклетки, с помоща на които можете да продължите рода си, нали? А относно съвестта? На всички тези въпроси отговаряте положително, но случвало ли ви се е да видите любовта? Виждали ли сте живота, кръвната линия и съвестта? Ние знаем, че те съществуват, но не можем нито да ги пипнем, нито да ги видим. Вие би трябвало да знаете това. Можем да ги преживеем, само ако ги почувстваме с душата си. Ако ви попитат, съществува ли Бог и виждали ли сте Го, следвайки същата логика, вие не можете да отговорите отрицателно.

Когато Бог дойде в душата ви, тя ще рабере. Когато това се случи, ще можете да виждате през стени и без да ставате от мястото си ще можете да викате светии, умрели преди хиляди години! Ако вечният Бог проникне в душата ви, ще ви се появят такива способности.
Вечността не може да бъде разбрана, ако се базираме на разбирането си за времето; но времето съществува и във вечността. И така, макар Бог да е невидим, душата знае за Него.

Как Бог обича? Трудно е да се каже, нали? Разберете, Бог е нематериален, за това Той може да се предвижва на всякъде. Той може да проникне в окото на някоя девойка, а може да влезе и в сърцето й. Няма такова място на което Той да не може да отиде. Къде тогава живее Бог? Къде е домът Му? Той се намира в самия център на нашата душа. Мъжкият аспект на Божието сърце обитава душата на мъжа, а женският аспект – душата на жената.

Нека си предствим, че вездесъщият и всезнаещ Бог управляващ цялата Вселена, е тук. Ако говорим за силата Му, тя ще е достатъчна планината Тхебексан да бъде захвърлена на някъде или да се пробие дупка в земното кълбо! Мислите ли, че ще можете да живеете постоянно виждайки пред себе си един такъв Бог? Добре е, че Бог е невидим. Ако можехте да Го видите, не бихте живяли и час поради нервно разстройство. Следователно, кажете благодаря, че Бог е невидим. В това няма нищо смешно! Говоря ви за това, основавайки се на собствения си голям опит свързан с този проблем. Не ви преразкавам чужди думи, моят разказ е отчет за моя собствен жизнен път.

Какво ще стане, ако на Земята остане само един литър въздух? Ако Бог имаше лош характер, светът би се обединил без проблеми. Сигурно за пет минути Бог би обединил целия свят! Ако Той започне да изпомпва въздуха и попита: “Е, какво? Ще се обединявате ли или не?”, цялото човечество в един глас би отговорило: “Ще се обединим!” В този случай обединението би било постигнато моментално, но Бог не прави такива неща и трябва да сме Му дълбоко признателни за това. Не можем да живеем без въздух. Той е абсолютно необходим за живота. На хората, обаче, дори през ум не им минава да благодарят Бог за въздуха и го гълтат в огромни количества като крадци! (38–244, 1971.1.8)

Ако хората можеха да виждат Бог, господаря на Вселената, нима те не биха започнали да воюват помежду си за правото да Го притежават? Да се сложи край на една такава война би било невъзможно! Значи, е добре, че Бог е невидим. Ако Бог беше видим, нима Америка и Съветския съюз не биха започнали война, оспорвайки си правата над Него? Разбира се, че биха започнали! Тогава кой би успял да спре тази война? Бог е всезнещ и поради опасения от такава война е решил да бъде невидим. Да се желае Бог да стане видим е истинска лудост! Много е добре, че е невидим.

Вселената е обвита с тайна. Размерите й достигат до двадесет и един милиарда светлинни години. Светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година. Разстоянието, което светлината изминава за една секунда е седем пъти и половина по-голямо от дължината на земния екватор, а светлинната година е разстоянието, което тя изминава за една година.
Какви ли размери трябва да има господаря, способен да управлява такава огромна Вселена? Какъв ръст трябва да има? Ако Бог беше толкова грамаден каквато е Вселената, как би могъл навсякъде да носи тромавото Си тяло? Представете си, колко неудобно би било, ако всяка Негова стъпка се съпровожда от грохот. При всяко Негово движение цялото творение би се преобръщало с главата надолу! Бог е мъдър, за това Той е решил: “Ще бъда невидим господар!”

Мислили ли сте за това, колко е тежък Бог? Какво е теглото Му? Ако Го претеглим, колко ли къна ще тежи? Колко ли трилиона тона е Той? С такова тегло предвижването е голям проблем; но Бог няма тяло и това е идеалният вариант. Можете да го сложите в портмонето си и да го носите със себе си без да чувствате тежестта Му. Освен това, Бог е нематериален, следователно може да преминава дори през най-малкото иглено ухо и да ходи където Си пожелае. Ако сметнем Бог за голям, можем да кажем, че е огромен; ако Го представим като малък, можем да кажем, че е безкрайно малък. И така, в зависимост от желанието Си, Бог може да се озове във всяко кътче на Вселената.

Искате ли да сложите най-скъпата си вещ на Небето или предпочитате винаги да я носите със себе си? (Искаме да я носим със себе си.)
Видим ли е Бог, Когото хората смятат за най-голяма скъпоценност, живеейки на Небето? Би било прекрасно, човек да има хранилище в което да сложи Бог! Такова хранилище е вашата душа.

Бог няма тяло. Следователно, Той трябва да цени онези които го имат, повече от Себе Си. Само в този случай ще се създаде кръгово движение. Човек трябва да цени невидимата си душа и Бог повече от тялото си. (111–49, 1981.1.18)

Прочети още...

Естествена връзка с Бог

2:09 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 3 Responses


Първоначално хората биха опознавали Бог по естествен начин

"Ако не беше грехопадението, хората по естествен начин биха разбирали какви трябва да бъдат взаимоотношенията им с Бог..."

Ако човек не беше извършил грехопадение и водеше рода си от първоначалните родители на доброто, нямаше да спорим за това съществува ли Бог или не. Хората съвсем естествено щяха да разбират за Него от самото си раждане. Как мислите, бебето в утробата на майка си учи ли се да суче? Та нали, само като се появи на бял свят и види майчината гръд, то веднага започва да суче. То веднага разбира всичко! Ако не беше грехопадението, хората по естествен начин биха разбирали какви трябва да бъдат взаимоотношенията им с Бог, биха решавали всички проблеми и разбирали предназначението си.
Но в следствие на грехопадението забравихме всичко. В резултат на това се създаде свят, в който хората дори се съмняват в съществуването на Бог! Това е горчив факт.

Човекът е шедьовър сред цялото творение във Вселената. Вие дори не можете да си представите колко велик и прекрасен е този шедьовър! Ако съществува абсолютен Бог сътворил човека, нима Той би го създал неспособен да разбира Неговите думи, погледи и чувства?

Ако Адам и Ева бяха станали баща и майка на човечеството, приличащи на Бог, всички техни потомци во веки веков щяха да осъзнават факта за Неговото съществуване чрез облика на човешките прародители. Всички съмнения в съществуването на Бог биха били безпочвени! Ако не беше грехопадението, хората биха могли да виждат Бог по всяко време. Той би се появявал при първия им повик. В този случай кой би отричал Неговото съществуване? Това би било невъзможно. (Благословеното семейство и идеалното Небесно Царство I, 307)

“Бог съществува” – това не са само думи. От Принципа разбираме за взаимоотнощенията между субект и обект и стигаме до извода, че Бог непременно трябва да съществува. Обаче, първоначалният процес на опознаването Му би трябвало да бъде друг. Бог е съществувал и преди да се замислим за това. Той неразделно властва над нас и всички наши усещания. Така би трябвало да бъде от самото начало. Няма нищо по-важно от осъзнаването на този факт!
В съответствие с Принципа логическото разбиране на Бог трябва да следва осъзнаването на Неговото битие, а не обратно. Ние чувстваме студ не защото сме разбрали за понижаването на температурата. Ние разбираме, че температурата се е понижила когато чувстваме студ, нали? По същия начин, ако Бог съществува, вие трябва да чувствате това със всяка клетка на тялото си! Проблемът е в това, как да се постигне това състояние. С други думи, задачата ни се състои в това да заемем такава позиция, която би ни позволила да чувстваме.

Трябва да сте способни да възкликнете “Отче!” в момента в който се събудите или когато няма никой около вас! Ако вътрешната страна на живота ви е изпълнена с такава тъга по Небесния Баща, че дори забравяте за храната и съня, тогава щом възкликнете: “Отче!” веднага ще почувствате, че Го държите за ръка! С вас ще се случват неща, приличащи на сън. Възкликвайки: “Отче!” на момента ще се окажете в обятията Му! Как да придобиете такива ярки преживявания? Знайте – те са най-ценното в нашия живот на вяра.
Степента на вяра на даден човек може да се определи по възприемчивостта му към такива преживявания, по нивото му на чувствителност и по броя на тези преживявания. Ако сърцето ви е изпълнено с такава любов и отивате някъде, размишляваки какво трябва да направите, Бог ще се появи около вас преди да сте Го помолили за това! След като имате такова преживяване, естествено ще Му благодарите.

Принципът на Обединителната църква нарича Бог невидим абсолютен Субект, в Който хармонично се обединяват двойнствените характеристики. Притежаващият ги Бог създаде Адам и Ева като Свои разделени въплъщения. Той искаше те да порастнат и хоризонтално да се обединят един с друг чрез любов, а Самият Той да стане центърът на тяхното единство, заемайки вертикално положение спрямо тях. Това означава, че когато Адам и Ева достигнат до зрялост / съвършенство, мъжкото начало на Бог влиза в душата на Адам, а женското – в душата на Ева. Това не означава разделяне на Бог. Просто Той, като Субект на двойнствените характеристики, може да обитава душата и на Адам, и на Ева.

Бог е Същност в която хармонично са обединени двойнствените характеристики, нали? До сега не е ставало дума за това, че Бог който заема неутрално положение е единна Същност, водена от любовта. И така, трябва да добавим, че Бог е единна Същност чието ядро е любовта.

Прочети още...

Невидимият Бог се нуждае от тяло

2:07 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses
Бог создаде Адам и Ева за да има тяло

Защо на Бог му е необходима форма, подобна на онази която е имал Адам? Всичко съществуващо има форма, но Бог я няма. Бог няма форма. Ако го смятаме за голям, можем да кажем, че е огромен, а ако Го смятаме за малък, можем да кажем, че е безкрайно малък. Дори ако Бог приеме определена форма и се прояви чрез определен образ, Той не може директно да управлява реалното творение. За това, в реално съществуващия свят на творението непременно трябва да има реално същество, което да има характер и форма позволяващи му да заеме позицията на господар.
Бог трябва да господства не само над всичко съществуващо на земята, но и над безграничния духовен свят. За да управлява архангелите и другите субстанциални същества, както притежаващите форма, така и невидимите, Бог има нужда от същество от особен тип или форма, което да заеме централна позиция. За това Той сътвори Адам. (35–156, 1970.10.13)

***
Бог сътвори Адам за да може с негова помощ да господства едновременно над духовния и физическия свят, тоест както над невидимия, така и над видимия субстанциален свят. В това се състоеше целта на сътворението на човека. Поради това, Бог не може да се лиши от взаимоотношенията с реално същество, притежаващо личностно начало. Следователно, съвършенството на Адам означава, че Божият хьонг-санг, или Неговата форма също достига до съвършенство. Създавайки Адам, Бог мислеше за това, че неговите форма, външност, характер и всичко останало трябва да бъдат същите като на Бог, намиращ се в центъра на невидимия свят. Нямайки форма не може да се господства над света на формите. (35–156, 1970.10.13)

***
Защо Бог създаде Адам и Ева? Бог е нематериален, а деца които притежават форма могат да бъдат обичани само от баща и майка имащи осезаем облик. За да се облече в тяло Бог създаде Адам и Ева. Целта на сътворението им се състои на първо място в това, тялото на Адам да стане тяло на Бог. Второ, получавайки тяло, Бог би почувствал предизвикващ вибрация импулс, който не може да се преживее с помоща на думи. Усещането за радост идва в резултат на импулсно стимулиращо въздействие. Трето, Бог е вертикалният Баща, съдържащ в Себе Си централната ос, следователно, Той не може да има взаимоотношения с плоскост. (232–210, 1992.7.6)

***
Дори да отидете в духовния свят, вие не можете да видите Бог. Той е невидим. Бог не може да бъде видян. Може ли енергията да се види? Бог е източникът на енергията, за това няма да Го видите дори когато преминете в духовния свят. Бог няма тяло за да управлява материалния свят и за да господства над него, Бог трябва да придобие материална форма. Какво представлява Бог? Ако Адам не беше извършил грехопадение и беше достигнал до съвършенство, а след като земният му живот приключи беше отишъл на Небето, Бог щеше да приеме облика на Адам. Следователно, невидимият Бог и видимият Адам щяха да станат едно цяло. В този случай, в моемнта в който Адам да се засмее веднага Бог и цялата Вселена щяха да се разсмеят заедно с него! (105–193, 1979.10.21)

***
Нямайки форма, Бог не може да преживее стимулиращото въздействие на Вселената, Своя обект. Ако Той има само душа и няма форма, нито един стимул няма да Го впечатли. Него не Го стимулира нещо, подобно на Самия Него. Когато се сблъскват две противоположни една на друга същности, например гореща и студена вода, протича бурна реакция, нали? Бог се нуждае от такъв импулс! (141–37, 1986.2.16)

***
Родителят няма форма дори в духовния свят. Той няма форма следователно, за да стане Родител на хората, притежаващи форма, Той също трябва да я придобие. В противен случай, Той няма да може да заеме централна позиция. (222–337, 1991.11.7)

***
Крайната цел на Бог при сътворението на света е да придобие тяло. Нямайки форма, Бог не може да стане Господар на мятериалния свят, поради това Той трябва да се представи в тялото на баща и майка на цялото човечество. За да заеме положението на субект или обект, притежаващ сетивни органи и способен да възприема стимулиращо въздействие, Той трябва да се облече в плът. (25–342, 1969.10.12)

***
Бог, Творецът на материалния свят, не може да господства над него, ако няма форма. За това Му е необходимо тяло. Целта на творението се състои в това Бог да се въплъти материално и по този начин да стане осезаем Родител. Като Негово въплъщение се появиха Адам и Ева. Ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство, Бог би се настанил в душите им и би придобил царска власт. Едновременно с това първоначалният Адам би придобил авторитет на родител и би получил първородното право. Тогава на втория син не би му се наложило да възстановява това право. Адам би заел позицията на най-голям син, а Ева – на най-голямата от всички първородни дъщери. Те биха станали родители на всички родители на човечеството, а също така и вечни цар и царица на целия свят. (214–39, 1991.2.1)

***
Защо Бог даде на човека тяло? Щеше да е страхотно Бог да бъде безплътен! Щеше да Си живее самичък; защо Му е да създава тяло, а заедно с това и допълнителни проблеми? Бог няма тяло, за това Той не може да бъде Прародител на хората, които го имат. За да взаимодейства със синовете и дъщерите Си, притежаващи плът, Той трябва да стане Бог в плът. Така тялото на Адам става един вид тяло на Бог. А Бог отива в свят, който е на порядък по-високо от душата на Адам. (223–183, 1991.11.10)

***
Бог е безплътен, Той няма видима форма. Следователно, Той трябва да се яви в някаква форма. За да господства над човека и творението, притежаващи форма, Бог трябва да се въплъти в Адам и Ева. В този случай Адам, Ева и Бог ще постигнат пълно единство и Той ще стане един вид душата на Адам и Ева. Знайте, че обитавайки душите на Адам и Ева Бог се обединява с тях и в крайна сметка става вътрешен Господар на Адам, “вътрешен Адам”. (90–194, 1977.1.1)

***
Защо Бог създаде човека? За да управлява и ръководи осезаемата Вселена с помоща на Адам и Ева, нейните стопани притежаващи тяло. Бог обитава духовния свят като безтелесна Същност и значи, Той не може да управлява Вселената. Той трябва да се облече в материално тяло като в костюм. Следователно, Той създаде човека за да придобие тяло, за да стане Цар и да гоподства над потомците Си, синовете и дъщерите родени на земята. Този Цар има лицето на Адам. След като Бог е създал Цар, необходима Му е и Царица. Коя е тя? Ева трябва да стане царица. Адам и Ева са прародители и на земята и в духовния свят. (199–144, 1990.2.16)

Прочети още...

Адам: изява на Бог

2:05 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses
Aдам – прародител на човечеството и видим Бог

Създавайки Адам и Ева, Бог искаше първо, да се сдобие с плът и второ, да осъществи любовта Си. Ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство и бяха станали въплъщение на любовта способна да ги обедини в едно, Бог би се спуснал при тях и би станал любящ Родител на цялото човечество. Адам и Ева които са родители притежаващи тяло и създадени по Божи образ, биха дали живот на физически деца и съответно, биха построили идеален свят. Тогава човека би станал свързващото звено между духовния и физическия свят. Можем да кажем, че това също е част от целта на сътворението на човека.
Благодарение на любовта, Бог би влязъл в Адам и Ева. Той би станал Истински Родител на човечеството в плът, а след като Адам и Ева отидат в духовния свят, Той и там би заел положението на Родител в техен образ. (Благословеното семейство и идеалното Небесно Царство I, 307)

***
Адам, създаден като Божие въплъщение, би станал прародител на човечеството. С други думи, Адам е олицетворение на Бог. За да може Бог който няма тяло да господства над материалния свят, Му е необходимо тяло с помоща на което да може да вижда, чува и действа. Адам е тялото на Бог. Коя е тогава Ева? Тя е жена на Адам, притежаваща плът. И така, ако Адам е Бог в плът, тогава Ева е Божията жена в плът. Вие сигурно ще кажете: “Къде се е чуло светият Бог да има жена?!” Въпреки това, Адам е бил създаден за да стане въплъщение на Бог, а Ева – да стане жена на Бог в плът. (22–279, 1969.5.4)

***
Адам и Ева бяха необходими на Бог за осъществяването на две цели. Първо, Той желаеше да осъществи идеала на любовта. Второ, невидимият Бог искаше да Се покаже чрез някаква форма. Адам и Ева бяха основата или ядрото, благодарение на което невидимият Бог би могъл да се представи във видима форма и да създаде взаимоотношения с материалния свят. (92–147, 1977.4.1)

***
Какво би правил безтелесният Бог един в духовния свят? Няма никакъв смисъл от невидим Бог! За да стане Родител на хората, Той трябва да има тяло и да умее да чувства. Разберете, Бог е имал необходимост от тяло подобно на човешкото, за това Му се е наложило да създаде Адам и Ева и да ги дари с двойнствена природа! (133–91, 1984.7.10)

***
Когато Небесният Баща получава тяло, видимото и невидимото се обединяват. Това символизира единството на Вселената. Адам и Ева притежават тяло отразяващо Божия образ. По идея, те трябваше да се качат на трон в царския дворец на Небесното царство и Бог, обитавайки царствените им души, да господства над земния и духовния свят. Той би създал Божието Царство, Царството на любовта. Духът и тялото могат да се обединят само чрез любов, други начини не съществуват. (143–93, 1986.3.16)

***
Ева трябваше да стане Божия принцеса; в последствие тя би станала Божия съпруга. Бог искаше да я направи Свой партньор в любовта, Своя жена. Защо? За да се сподели любовта, е необходимо тяло. Без него не може! Отивайки в духовния свят ще забележите, че Бог е невидим. В атмосферата на духовния свят постоянно, двадесет и четири часа в денонощието, сияе светлина подобна на слънчевата. Бог управлява всичко, невидимо присъствайки в пространството.
Да се заявява, че безплътният Бог може да бъде обект на любовта на човека, притежаващ плът, би било несериозно! Невидимият Бог създаде Адам и Ева в плът като абсолютен шедьовър на идеала на любовта, за да станат Негови партньори. Ако попитате на кого прилича Бог, ще ви кажа, че прилича на Адам и Ева. Бог е вътрешният Баща, Адам – външният Баща. Бог е вътрешният Родител, Адам и Ева – външните родители. (199–361, 1990.2.21)

***
Бог създаде Небето и земята за да сподели с тях любовта Си. С тази цел невидимият Бог издигна мъжа и жената във въплъщение на вечната любов. Те трябваше да станат главно олицетворение на любовта, тоест истински прародители на доброто за цялото човечество или Истински Родители. Вие не сте имали Истински Родители. Но сега в Обединителната църква има учение за Истинските Родители. (38–173, 1971.1.3)

***
Защо Бог създаде Адам и Ева? Бог който няма форма не може да господства над реалния свят. Безтелесния и невидим Бог не е в състояние да властва над видимия свят, над цялото творение и Вселената. Ето защо с помоща на любовта Бог трябва да се облече в тяло. Ето защо Той започна да твори. Когато Бог получава тяло благодарение на любовта, се раждат вътрешният и външният импулси. (166–232, 1987.6.7)

***
Невидимият Бог е безплътен, Истинските Родители играят ролята на Негово тяло. Те са Родители на личността, семейството, рода, народа и държавата. В бъдеще, когато отидете в духовния свят, ще забележите че и там Бог се проявява в образа на Истинските Родители. (98–224, 1978.8.1)

***
Ето в какво се състои величието на Обединителната Църква! С какво е забележителен преп. Мун? С това, че Бог иска да използва неговия облик! (166–232, 1987.6.7)

***
Бог няма тяло. Невидимият Бог се представи във видим образ. Кой е видимият Бог? Безгрешните Истински Родители за които говорим. (201–83, 1990.3.4)

***
В карйна сметка, Бог е духовна Същност която няма форма, за това човек не може да получи водене директно от Него или да преживее рождение свише чрез непосредствено общуване с Него. Поради това Бог изпрати централни личности с помоща на които учи хората и им дава възможност да преживеят повторно раждане. Точно такива личности са Истинските Родители, притежаващи видим и невидим аспект. (91–101, 1977.2.3)

***
С каква цел Бог създаде Адам и Ева? Ние имаме тяло, а невидимият Бог няма. Нямайки тяло, Той не може да господства над духовния и земния свят. Бог съществува, но за да стане Родител на хората, Му е необходимо тяло. Кой е представителят Му в плът? Адам и Ева. Бог се представя чрез телата на безгрешните Адам и Ева.
Адам и Ева са прародителите на човечеството; в същото време те са Бог, господстващ над Небето и земята. Бог обитава вечния невидим свят, а Адам и Ева, явявайки се Негова форма, заемат положението на родители и носят отговорност за управлението на света. (133–91, 1984.7.10)

***
Божията цел не се състои само в това да доведе до съвършенство взаимоотношенията на вертикална любов с Адам и Ева, в които Бог е Субект, а човека – обект. Осъществявайки ветрикалната любов, Той искаше да пожъне и плодовете на хоризонталната любов между Адам и Ева. В този момент би се въплътил идеалът на любовта: Бог, вътрешният Родител, би влязил в Адам и Ева, външните родители, за да достигне до пълно единство с тях. Бог, Невидимият Родител, би станал вечен Родител в материалния свят чрез образите на Адам и Ева. В този момент Адам и Ева биха станали Истински Родители или Истински Прародители. (135–10, 1985.8.20)

Прочети още...

Бог е личност

2:04 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses
Бог е личност притежаваща интелект, емоции и воля

Днес много христиани смятат, че след като Бог е уникален и абсолютен творец и най-висшата и блага същност взаимоотношенията между Него и човека, Неговото творение, са невъзможни. Творението е низше; Творецът – абсолютен и свят. Въпреки това, нека погледнем на тях от гледна точка на концепцията за любовта. Колкото и да е възвишен и благ Бог, колкото и да е низше Неговото творение, за да могат те да започнат взаимоотношения на любов, по вътрешно съдържание личностите им трябва да бъдат подобни, същността на сърцата им трябва да е еднаква. Бог по природа трябва да прилича на човека, имащ личностно начало. (138–245, 1986.1.24)

***
Какво представлява Бог? Той е личност притежаваща интелект, емоции и воля. Бог който има личностно начало, най-силно копнее за любов и поради тази причина създаде нас, хората, като обекти на Своята любов. Това е удивителен факт! (143–149, 1986.3.17)

***
Първопричината, Бог, като какъв създаде човека? Той го сътвори по Свое подобие. Създавайки човека, Бог взе за основа Своя образ. Какво означава това? Аз приличам на Бащата, а на кого прилича Бащата? На мен. С това се обяснява всичко. Ако решим да търсим Бог, какъв ще Го видим? Разбира се, че приличащ на нас! Тогава всичко си идва по местата. (127–233, 1983.5.15)

***
На кого прилича Бог? Ако Бог се нуждае от любов, кого ще обича – едно същество което прилича на Него или едно животно, което не прилича на Него? На Бог Му е необходим партньор, който да Му харесва и с когото може да сподели любовта Си. Следователно, ако този партньор е човешко същество, от негова гледна точка Бог задължително трябва да бъде Личност. Това е извода. Всички елементи които са присъщи за Бог трябва на сто процента да съвпадат с елементите присъщи на човека. Всички свойства присъщи за душата и тялото на Бог и човека, трябва да са в хармония по между си. Ето защо Бог не може да не притежава интелект, емоции и воля. (162–271, 1987.4.17)

***
Ако Бог съществува, какви са взаимоотношенията Му с човека? За да създаде такива взаимоотношения Бог трябва да притежава личностни характеристики. За да бъде личност, Той трябва да прилича на човека. Човек има такива атрибути като душа и тяло. За да може и Бог и сътвореният от Него човек да имат обща цел, Той трябва да прилича на човека. От тук произлиза концепцията за двойнствените характеристики. (167–243, 1987.7.21)

***
Бог личност ли е, каквато е човека? Ако Бог прилича на човека, тогава какъв е Той – мъж или жена? Ако Той е мъж, има ли онова нещо което се намира на мъжете между краката? За какъв вид характеристики които притежава Бог, говорим? Наричаме Го Субект на двоинствените характеристики, но има ли Той полови органи? (181–202, 1988.10.3)

***
Как мислите, Бог може ли да се смее? Случвало ли ви се е да Го видите как се смее? Той има ли очи, нос, уста, уши, тяло? Ако се замислим ще видим, че поклонниците на традиционните религии вярват в глупости! Те дори не знаят дали Бог има очи! Ако ги попитате: “Виждали ли сте очите на Бог?” Те не знаят какво да отговорят. “На кого прилича Бог?” “На кого прилича, ли? Прилича на Бог!” Къде се е чуло, по този начин да се отговаря на въпрос? На кого прилича Бог? На децата Си! Ето защо Бог трябва да е личност. Бъдейки личност, Бог изисква от мен да имам най-висшия личностен еталон. От какво се определя тази еталон? Не се определя от пари или власт. Определя се от любовта. (182–59, 1988.10.14)

***
Ако Бог съществува, Той задължително трябва да бъде личност. Бог трябва да прилича на човека. Ако Бог има личностно начало, значи притежава интелект, емоции и воля. Следователно, при Него всичко трябва да е конкретно: и чувствата и произтичащите от замисъла Му цели. (174–162, 1988.2.28)

***
Бог знае всичко. Той е цар на знанието и могъществото, всезнаещ и всемогъщ. Той е още и вездесъщ, тоест присъства навсякъде. От какво има нужда Той? От диаманти? Той по всяко време може да ги създаде! От злато? От скъпоценни камъни? Не. Бог има нужда от любов! Мислите ли, че съществувайки в самота Той може да каже: “Ах, Аз имам любов! Колко Ми е хубаво! Ха-ха!” От какво има нужда Бог? Ако Бог също е личност Той трябва да има уста, нали? Ако Той наистина е личност… със сигурност има и нос, и очи, и уши, и ръце, и крака, и душа, и Сърце. (142–30, 1986.3.3)

***
Какъв в същност е Бог? Той е всезнаещ, всемогъш и вездесъщ. С една дума, Той може да унищожи целия свят, но може и да го спаси. Такъв Бог не ни е нужен. Към какъв Бог се стреми първоначалната ни душа? Към такъв Бог, за Когото може да се каже: “Бог със сигурност обича по-силно от баща ми и майка ми! Ако страната ни има праведен цар или президент, Бог със сигурност е по-добър от него!” Всъщност, президентите се сменят на всеки четири години и само ни мерджее пред очите от тях. Тях дори не можеш да ги уважаваш! (147–271, 1986.10.1)

***
Ако Бог съществува и дойде в нашия свят днес, Той задължително трябва да притежава интелект, емоции и воля. Защо ли? Защото човека ги има. Обаче, Божиите интелект, емоции и воля се базират не на човешките, а на Небесните принципи. (9–291, 1960.6.12)

***
Може ли абсолютният Бог да тъгува? Способен ли е всезнаещият и всемогъщ Бог да избегне тъгата? Може ли Той да има нещо общо с душевната горчивина? Това е сериозем въпрос, който не мога да подмина. Да предположим, че абсолютният Бог не може да изпитва тъга. Значи, Той не може да бъде Баща на човека, притежаващ интелект, емоции и воля и способен да изпитва радост и тъга. Това противоречи на логиката! Следователно, Бог трябва да е субект, притежаващ способност да изпитва радост и тъга в по-голяма степен от хората. (203–288, 1990.6.27)

***
Няма религиозна организация, която правилно свидетелства за Бог. И будистите и конфуцианците са един дол дренки. Достатъчно е да започнете разговор с тях за Бог и те вече ви гледат с широко отворени очи! Те не познават Бог като личност, съчетаваща в Себе Си интелект, емоции и воля. За разлика от тях, Обединителната църква пропагандира единство между Бог и човека. В това се състои величието й. (227–112, 1992.2.11)

***
Ако има с какво да се гордее Обединителната църква, то това е правилното й разбиране за Бог. Имаме ясна представа за Него. Бог е личност, притежаваща интелек, емоции и воля; в същото време Той е субект на любовта. Ние добре разбираме това. Центърът на обичащия Бог е небесното сърце и това е неоспорим факт. (210–314, 1990.12.27)

Прочети още...

Единство между Бог и човека

2:03 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses
Човек се нуждае от Бог-личност с Когото може да изгради единство

Тъй като Бог притежава интелект, емоции и воля, Той има Своите желания, ситуация и сърце. В какво се състоят желанията Му, какво е в сърцето Му и каква е ситуацията Му? Преди да изясняваме ситуацията в която се намират хората, трябва първо това да разберем. След като го постигнем, съвсем естествено ще разберем в какво се състоят желанията на хората. Защо ли? Целта на човека е Бог, а целта на Бог е човека; значи, Бог и човек си приличат. Този, който добре разбира ситуацията на хората, желанията и сърцето им е способен да разбере желанията, ситуацията и сърцето на Бог.

За любовта може да се говори само в този случай, ако Бог е личност. Той трябва да притежава емоции и други свойства, характерни за човека имащ личностно начало; обаче, сред всички религии само христианството представя Бог в такава светлина. Да наречеш Бог Баща е голямо откритие! Христианите започнаха да наричат Бог Баща. Те не знаеха това за което говоря сега, че Бог е вътрешен и външен Баща и не можаха да дадат ясно обяснение за стремежа на Бог да придобие единовластие с помоща на любовта, свързваща го с материята. Но христианите са единствените, които откриха бащинството на Бог и направиха това откритие своя основна религиозна догма. Това е невероятно постижение! Освен това христианите говореха за единен Бог. Ето защо христианството стана световна религия способна да обедини целия свят. Тази религия прокарва пътя за обединението на света. По този начин виждам проблема.

Днес съществуват множество духовни учения, но през цялата човешка история нито едно от тях не можа дълбоко да засегне темата за сърцето. Непременно трябва да се появи такова учение. Ако то не се появи, значи Бог не съществува! Има религии проповядващи нравственост и норми на обществената етика които човек трябва да спазва; има религии учещи за безкрайността на духовния свят. Но трябва да се появи религия способна да обедини учението за нравствеността и учението за духовния свят базирайки се на сърцето! Ако потърсим сред религиите ще се окаже, че това е христианството. Христианството е религия на сърцето. Поради грехопадението хората изгубиха Бог и разбирането, че Той е техен Баща. Човечеството изгуби Истинските Родители, но христианството е религията способна да ги представи на хората.

Крайната цел на философията се състои в това да открие Бог. Какъв е Бог? Той е абсолютен, непроменлив и уникален. Откриваме Бог, който ни е необходим на нас, хората; Той трябва да притежава личностно начало. За да може да създаде взаимоотношения с хората Бог трябва да е личност, притежаваща воля, идеали и всички вътрешни и външни атрибути които можем да си представим. Всички аспекти на Божията личност – емоционалният, волевият и интелектуалният – трябва да са разбираеми за нас. Хората трябва да имат възможност да изградят с Него съвършенни взаимоотношения. В противен случай, съществуването на Бог въобще не ни касае! До ден днешен философията не можа да провъзгласи Бог за личност и да Го почита по подобаващ начин. (138–142, 1986.1.21)

На кого прилича Бог? На синовете и дъщерите Си. А вие кои сте? Божии синове и дъщери! Вие приличате на Бог. Следователно, Бое е личност. Може ли Бог да бъде някаква безформена маса? Удивителната особеност на христианството се състои в това, че то ни учи за Бог който има емоционално, личностно начало, за Бог който има любов, интелект, емоции и воля. Това е грандиозно! Освен това, христианството говори за единен Бог!

Ако Бог е личност, има ли нужда от любов? Ако сме родени като Божии деца и Го наричаме Баща, тогава Той има нужда от нас така, както и ние имаме нужда от Него. Ние имаме нужда от Баща и Той има нужда от нас.

Ако съществува Бог-личност, какво трябва да ни свързва с Него? Говорейки за Бог имате в предвид нещо възвишено, нали? Тялото ни свързано ли е с Него? Не. С Него е свързана душата ни. Земята се върти около Слънцето, чрез което минава оста й на въртене и за триста шестдесет и пет дни извършва пълен оборот около него. По същия начин живее и човека, следвайки душата си приличаща на вертикална линия. Тя от своя страна се “върти” около Бога-първопричина, притежаващ личностно начало. По този начин трябва да погледнем на този проблем.

Мисълта за съществуването на Бог ни води към логичния извод, че нашият свят няма надежда за бъдещето, ако не следва Божията идеология. И ето, че се появи Обединителната църква признаваща съществуването на Бог като съвършенна личност която притежава интелект, емоции и воля и стремяща се да изгради идеален свят, базиращ се на сферата на сърцето. Обединителната църква за първи път изясни характера на взаимоотношенията между Бог и човек.

Прочети още...

Бог е баща

2:01 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses
Взаимоотнощенията между Бог и хората са взаимоотношения между баща и деца

Взаимоотношенията между Бог и хората са взаимоотношения между баща и деца, но как са възникнали те? Ако в състояние на молитвен транс попитате Бог: “Кой е центъра на Вселената?”, ще получите отговор: “Центърът на Вселената са взаимоотношенията между бащата и децата”. Кой е центъра на вселената? С две думи, това са взаимоотношенията между бащата и децата. (48–208, 1971.9.19)

***
Кой е центърът на Небето и земята и на какво се основава Вселената? Когато чрез молитва влязох в мистическо състояние, зададох този въпрос на Бог. Той ми отговори, че център са взаимоотношенията между бащата и децата. Непросветените хора ще си помислят, че говорим за взаимоотношенията между децата и техните физически баща и майка, но ние имаме в предвид основополагащите взаимоотношения с Бог. (19–158, 1968.1.1)

***
Говорим, че взаимоотношенията между Бог и хората са взаимоотношения между баща и деца, но какво е особеното при тях? Най-висшата точка, в която се срещат бащата и сина е центърът, в който се пресичат тяхната любов, живот и идеали. Техните любов, живот и идеали в тази точка се сливат в едно. Достигайки я ще осъзнаете, че Божията любов е ваша любов, Божият живот е ваш живот и Божиите идеали са ваши идеали. Първичните взаимоотношения чрез които може да бъде достигнат този еталон са взаимоотношенията нежду баща и син. (69–78, 1973.10.20)

***
Дарявайки ни с любовта Си, Той колко иска да ни даде? Божията любов е безгранична, за нея не може да се каже: “Ето толкова и стига!” Той желае да дава любов безкрайно. Дори след като Се отдаде целият, Бог казва: “Желая да живея чрез теб, желая да живея в теб!” Какво Го кара да постъпва по този начин? Любовта! Самият Бог, потапяйки се в любовта се задоволява дори с живот на слуга. Бащата се радва дори, когато любимият му син например, се е на акал на масата по време на обяд! Любовта е над закона.
До сега Бог е дарявал хората с любовта Си, но може ли да каже: “Аз ви дадох всичко! Защо вие нищо не Ми давате?” Бог, притежаващ абсолютна любов съжалява, че не е могъл да даде цялата Си любов такава, каквато е искал. Бог не може да Си поиска Своето! Ако Бог е създал човека за да го дари със съвършенна любов, Той копнее да даде тази любов на хората, та нали до сега Той не е могъл да го направи! Поради това, че Бог е такъв, колкото повече мислим за Него, толкова повече Го харесваме. Ако Бог каже: “Дадох ви всичко, сега вие Ми донесете нещо”, би трябвало да Го изгоним. (36–77, 1970.11.15)

***
Бог е баща на човечеството, а хората са Негови синове и дъщери. Човек беше създаден като кост от костта и плът от плътта на Бог, за създаването му Той даде всичко от Себе Си до мозъка на костите Си. Поради това, ако създаденият по такъв начин човек повика Бог, Той не може да не му откликне! (20–207, 1968.6.9)

***
Защо Бог сътвори Вселената? Защото искаше да види любовта. Какво Му е по-приятно да гледа: как мъжът и жената се конкурират или как те се обичат? Ето защо Бог трябва да се представя пред лицето на сътвореният от Него свят като Самата Любов. (86–82, 1976.3.7)

***
Детето е въплъщение на любовта и усилията на своите родители. Той е продължение на техния живот. И още нещо, чрез него се реализират идеалите им.
Основата за раждането на едно дете са любовта, живота и идеалите на родителите му. Ето защо, колкото повече бащата и майката го гледат, толкова детето им се вижда по-симпатично, толкова повече жизнена енергия виждат в него и толкова по-идеален обект им се струва! (69–78, 1973.10.20)

***
Ако желаем да имаме взаимоотношения с Бог, ръководещ се от понятието “любов”, като еталон трябва да ни бъдат не взаимоотношенията между господар и слуга, а партньорските взаимоотношения. При това Божият партньор не може да бъде човек без съдържание, той трябва като Бог да притежава някакво абсолютно вътрешно съдържание. Този партньор требва да е способен да сподели с Бог съдбата Му, да има обща цел с Него и да живее в Неговото обкръжение. Ето за какви взаимоотношения на любов сме създадени. Това е извода.
Каква позиция трябва да имаме за да поддържаме такива взаимоотношения с Бог? Това е позицията, в която Бог става наш баща, а ние Негови деца. Ако съществуваше по-висока позиция, амбициите на човека биха го подтикнали да я заеме. Хората се стремят към най-доброто; ако съществува по-висока позиция, тя непременно требва да се даде на човека! От тази гледна точка става очевидно, че Бое е баща на човечеството, а ние – Негови деца. (48–205, 1971.9.19)

***
Разбира се, че при създаването на човека Бог не можа да не го дари с ценност. Бог не можеше да сътвори хората не разбирайки, ще Му харесат ли или ще Го огорчат. Той би бил странен Бог, ако беше започнал създаването на човека нямайки и най-малка представа за това! Бог е абсолютен, следователно знае всичко. Обаче, ако Той беше създал човека неразбирайки какво прави, това би означавало, че Той е някакъв неправилен Бог. Бог е абсолютен, за това Той създаде човека в качеството му на Свой абсолютен партньор. (54–87, 1972.3.20)

***
Какво представлява Бог, Творецът на Небето и земята? Той е личност с най-висша добрина, Първоизточник на всичко съществуващо и Субект на любовта. Поради тази причина, след сътворяването на всичко съществуващо на Небето и земята, Той пожела да предаде всичко най-ценно във Вселената на човека. Ако се намери човек, на когото Бог може безрезервно да се довери, надежден и достоен за любовта Му, Бог ще пожелае да му предаде без остатък всичко най-ценно. (13–247, 1964.4.12)

***
Ако Бог наистина е баща ни, Той никога не би създал децата Си непотребни и на нищо неспособни същества. Това е безспорно! всезнаещият и всемогъщ Бог ни е наделил със способността да заемем равно на Неговото положение, поради това съвестта ни се стреми към най-доброто. (53–224, 1972.2.28)

***
Ако Бог е абсолютна същност, защо Му е притрябвало да създава човека? Това е въпросът. Той направи това не заради пари, знания или власт. Бог създаде човека, тъй като това е единственият начин да преживее любовта. От тази гледна точка, истината се сътои в това, че Бог е Баща, а хората – Негови синове и дъщери. Тази истина създава единна ос.
Ако ние се бяхме обединили с тази ос, нито една сила не би могла да разруши единството в любовта между Бог и човека. (137–57, 1985.12.18)

***
Бог напълно се посвети на създаването на човека, за да сътвори идеалната, съвършенна форма, притежаваща огромна ценност. Създавайки Адам и Ева, Бог желаеше да живее заради тях, а не заради Себе Си. Мина времето, когато Бог живееше за Себе Си; настана време, когато Бог започна да живее заради интересите на партньора Си. Едно съвършенно същество не живее заради себе си. Същността на съвършенното съществуване се сътои в това да живееш за благото на другите, заради обекта си. Този принцип е заложен в основите на Вселената. (69–81, 1973.10.20)

***
Колкото и да е великолепен, абсолютен и всемогъщ, Бог не би се чувствал добре сам. Когато си сам не можеш да определиш какво е “щастие” или “добро”. Тези понятия могат да възникнат само при човек, който поддържа взаимоотношения с някого. Ще се намери ли поне един самотен човек, който би заявил, че е щастлив? Колкото и да е всезнаещ и всемогъщ, дори Бог не може да бъде щастлив сам. Представете си един добър певец, който пее абсолютно сам. Мислите ли, че е щастлив? Той има нужда от обект. Хубаво е само тогава, когато има взаимодействие. От тази гледна точка, за да Му е хубаво, Бог не трябва да бъде сам. (65–20, 1972.11.13)

***
Бог напълно се посвети на създаването на обекта на Своята любов, дори Той има нужда от такъв обект. Не е възможно да обичаш, ако си сам! За да обича, дори абсолютната същност има нужда от обект на любовта. В качеството му на такъв обект на любовта и беше създаден човека. Поради това сътворението на човека не бе забавление за Бог. В Библията е казано, че Бог сътвори човека с помоща на Словото, но това не беше толкова лесно. Създаването на човека коства много усилия на Бог. За постигането на тази цел Той се отдаде на сто и двадесет процента и даде стотици пъти повече отколкото е имал! (197–164, 1990.1.13)

***
Христианите вярват, че Бог сътвори Небето и земята чрез Словото, че Той е всезнаещ и всемогъщ. Но светът не бе сътворен с магия! Създавайки децата Си, Бог им се отдаде изцяло, даде цялото Си Сърце. Поради това ги обича. Нима можем да обичаме нещо, в което не сме вложили сърцето си и не сме жертвали плътта и кръвта си? Ако в името на нещо жертваме костите и плътта си, мислим за него и му се отдавме изцяло, този предмет става обект на надеждата ни.
Коя е отправната точка на Божия идеал на творението? Може би, Той е искал всичко да съществува заради Него и гонен от желанието да притежава е казал: “Ей, вие, дайте всичко на мен!”? Не! Този идеал възникна в резултат от себеотдаването. Не от желанието да получи нещо, а в следствие на желанието да дава. С други думи, Бог направи принципа “съществуване за благото на другите” отправна точка на Своя идеал.
Ето защо в сътворяването на човека Той инвестира всичко от Себе си. Самият Бог съществува заради човека! (78–111, 1975.5.6)

***
Бог е казал, че Той е любов, но какво означава това? Това означава, че Той обича и през деня и през ноща; обича и когато работи и когато Си почива; обича когато танцува и когато плаче. За това Той каза: “Аз имам любов. Изпълнен съм с нея!” Думата “изпълнен” означава, че цялата любов се намира в Бог. От всички най-много Бог харесва любовта. Тъй като Бог притежава любовта в цялата й пълнота, достатъчно е само един път да почуваствате вкуса й и вече никога няма да можете да се откажете от нея, дори ако ви се наложи да умрете. (44–188, 1971.5.7)

***
Бог е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ поради това Той не се скъпи, Той има всичко. Но има едно нещо, което Той цени най-много и с което се гордее. Това е любовта. Той няма нужда от нищо, освен от нея! (108–223, 1980.10.16)

***
Кой елемент е неразделна част от Бог и волята Му? Нямам в предвид мислите, които се раждат в Него по време на процеса на осъществяване на Неговата воля, а именно Божията крайна цел. И така, кой елемент е свързан със същността на волята Му? Божието всемогъщество, ли? Дори с негова помощ целта не може да бъде постигната. А ако Бог използва неограничената Си власт? Отново нищо няма да се получи! Може би ще Му помогне Неговата вездесъщност? И тя няма да помогне! Тогава, кой е този елемент? Бог безусловно съществува. Той живее е духовния свят извън времето и пространството. Кой е центърът на живота Му? Бог има неограничена сила, Той е вездесъщ, притежава неограничена власт. Но не става въпрос за това. И началото и процеса на Неговия живот са свързани с любовта. Той вечно ще живее по този начин. Защо, ли? Защото дори Бог се радва имайки обект на истинска любов! (126–223, 1983.4.24)

***
Бог е абсолютен, всезнаещ и всемогъщ; поради това, колкото и да раздава от любовта Си, постоянно може да се запасява от хранилището на любовта, което притежава. Представете си, че някой е откраднал от това хранилище голямо количество любов и я раздава на всички през деня и през ноща. Ще каже ли Бог: “Ах негодник! Крадец! Той Ми открадна любовта!”? Бог ще накаже ли този човек?
Бог е всезнаещ и всемогъщ, Той ще каже: “О, супер! Взимай колкото искаш! Можеш да взимаш през цялото време! Макар и да си влязъл в хранилището Ми, Аз имам още много любов. За това съм Бог, за това съм субект!” Той ще каже още: “Тъй като Аз съм субект и трябва да давам всичко на обектите Си и въпреки това да имам остатък. Само по този начин мога да бъда субект. Ако давам всичко на вас, хората Моите обекти и имам остатък, тогава мога да бъда Бог-субект. В противен случай, от Мен не става Бог. Ето такъв съм Аз! Ако започнеш да раздаваш на всички откраднатата от Мен любов като електростанция на Божията любов, ще ти дам още колкото поискаш!” Да предположим, че този човек каже на Бог: “Когато ми свърши любовта бих искал да взема още. Мога ли да се свържа към тръбопровода на Божията любов?”; тогава Бог ще му отговори: “Ако искаш – заповядай!” (116–240, 1982.1.1)

Прочети още...

Близоста на Бог

2:00 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses
Бог е най-близкото ни същество

Коя е най-великата от всички истини? Родители, съпрузи и деца. Няма по-велико нещо от тази истина. Кой е центърът на тази истина? Любовта. От тази гледна точка, кой е центърът на великата истина? Наричаме Бог – същността на истината, доброто, любовта и живота, но какво означава това? Тези думи всъщност, означават едно и също нещо – истината не може да бъде отделена от любовта и живота.

И така, Бог е централната същност на живота, любовта и истината, но какво представлява Той? Той е наш баща и едновременно с това – наша майка. Родетелите са ядрото. В този смисъл Бог е много много близък до нас.

Може би Бог има бяла брада. Тя много му отива! Докосва си Той брадата и в този момент сина Му казва: “Харесвам дългата брада!” Тогава тя веднага ще се удължи! А ако синът каже: “Късата брада е по-хубава”, тя ще стане по-къса. Бог е всезнаещ и всемогъщ поради това, обръщайки се към мъж лицето Му е сурово. Пред Адам, който харесва мъжествеността, Бог ще прилича на мъж, а пред жена като Ева Той ще се яви в образ, който би се харесал на една жена.

Бог съществувал ли е преди сътворението на Небето и земята? Ако да, на колко ли години е Той? Човек, който умее да брои до седемдесет ще каже, че Бог е на седемдесет. И това е напълно нормално. Бог ще каже: “Хо-хо! Аз съм на седемдесет!” Ако Го попита човек, умеещ да брои до пет: “Господи, на колко години си?”, Той ще отговори: “Хо-хо! Аз съм на пет години!“ Никакви числа по-различни от тези, човека няма да може да разбере. Бог не може да бъде разбран с помоща и на най-големите числа. Положението Му не може да бъде изчислено с нищо. Това харесва ли ви? Такъв е нашият Бог!

Също така Бог много обича шегите и хумора. Кой е кралят на хумора? Бог! След като Той е всезнаещ и всемогъщ, следователно и чувството Му за хумор също е добро! Кой е кралят на смеха, способен да ви накара да се смеете така, че ще се търкаляте по пода, превивате и падате от смях? Кралят на смеха е Бог!

Ако външно Бог прилича на мъж, вътрешно прилича на жена. Той е силен, всезнаещ и всемогъщ, но в същото време душата Му е изпълнена с милосърдие, способно да украси с цветя усмивката на Буда. Душата и на най-женствената жена трябва да е присъща на Бог! В Него се обединяват тези два аспекта.

Бог е великият господар на Вселената, всезнаещ и всемогъщ. Той има всичко и може всичко. Но представете си, че Неговият предан син, свързан с Него чрез любовта, започне да разкопчава ризата Му! Мислите ли, че Бог ще се развика: “Ей, ти! Какво правиш!”? Да предположим, че човека необръщайки внимание на виковете Му, сякаш нищо не се случва, продължава да разкопчава ризата Му и казва: “Преди много време, по същия начин докосвах гърдите на баща си и сега искам да докосна и Твоите!” Какво ще направи Бог в този случай? Ще се разсърди ли? Татко ще бъде наистина щастлив! Пораствайки, детето все повече се отдалечава от баща си: прескача огради, преплува реки, стреми се да изкачи планини. Но ако той завръщайки се при баща си, влиза в двора, прекрачва прага и дори иска да влезе по дрехите му за да докосне гърдите му както в миналото, това ще се хареса ли на бащата или не? В този случай дори дядото, който е с един крак в гроба ще бъде доволен и ще каже: “Моля, заповядай, докосвай ме колкото искаш!”

Бог е творец. Какво можем да Му дадем и какво можем да вземем от Него? За да растеш трябва да приемаш / поглъщаш нещо – или сам да си го вземеш или да го получиш от някого. Или вие сами трябва да приемате нещо или някое трето лице трябва да ви снабдява с необходимите елементи. Но нали на Бог не можеш нито да Му дадеш нещо, нито да Му вземеш! На какво се базира тогава Неговата концепция за растежа? Това е важем въпрос! Аз не ви разказвам за това, та нали ако използвате думите ми безотговорно, ще имаме проблеми! Изследвайте този въпрос сами. Давам ви домашно. Можете да напишете дисертация, а аз ще ви пиша оценки.

Как е възникнал Богът-абсолют? Мислите ли, че се е родил внезапно от нищото? Това не ви ли интересува? Ако христианите чуят това, те ще кажат: “О-о, какво страшно богохулство! Творецът е свят!” Стига сте говорили глупости! Бог се е появил или Той е съществувал винаги? Нима не ви е интересно? За да се отговори на този въпрос е необходима определена логическа основа. Доктор Юн! Как се е появил Бог? Нима един доктор на физическите науки не трябва да има отговор за тези неща? Не ви ли е срам да закривате лицето си? Дори членовете на Обединителната църква ще са принудени да кажат: “Естествено е, че Бог винаги е съществувал”, а аз ще ви кажа: “Не!” Бог също се е развивал! Само това обяснение ще бъде правилно.

Къде се намира уникалната сила, способна да създаде Вселената в цялото й многообразие? Със сигурност Бог също е изследвал този въпрос. Бог е личност. Той прилича на човека. Откривайки местоположението на уникалната сила, Той също ще пожелае да влезе там и спокойно да заспи въпреки своето всезнание и всемогъщество. Бог не може с ококорени очи непрекъснато да повтаря: “Ей, ти, глупако хайде, прави изплащане и се възстановявай! Не си почивай нито през ноща, нито през деня!” Все пак Бог също има здрав разум, нали? Той също разбира, че е необходима почивка. Бог също трябва да си почива след работа. Та нали Той работи за да може след това да се порадва на почивката! Дори Бог във всичко спазва принципа на взаимоотношенията на даване и приемане.

Ако Бог съществува, какво представлява Той? Той е всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ и това е добре. Всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ Бог, за когото няма нищо невъзможно… Обаче, дори ако Той знае всичко и притежава всемогъща сила какви ще са последствията, ако Той реши да заповяда на всички да живеят изключително и единствено заради Него? Да предположим, че в духовния свят се съберат хиляда, десет хиляди или дори цялото човечество, трилиони хора. И ето, че Бог им заяви: “Аз съм всезнаещ и всемогъщ, Аз съм абсолютна същност, поради това всички вие сте задължени да живеете заради Мен!” Какво ще се получи, ако хората бъдат принудени да живеят единствено за Бог? Същността на нашата съвест е такава, че ние не можем вечно да се примиряваме с такава ситуация. Тя непременно ще приворечи на съвестта ни! Тази ситуация непрекъснато ще бъде в конфликт с душата ви.

Освен човека, Бог няма друг партньор който би могъл да обича. Сред останалото творение Той не може да сътвори още един Бог. Защо, ли? Мисля, че щом Бог е всезнаещ и всемогъщ, Той би могъл да създаде точно такъв Бог, но какво би се получило? Когато Бог се храни, едновременно с Него се храни точно същият Бог; когато Бог работи, вторият Бог се занимава със същото; ако Бог става, вторият Бог също става. С други думи, вторият Бог във всичко би подражавал на първия. Когато първият Бог сяда, сяда и вторият! Би ли могъл Бог да живее трилиони години съвместно с втория Бог, повтарящ всички Негови действия? Замислете се за това! Представяте ли си колко отегчен би се чувствал Бог? Още през първия ден би се ококорил! А как би разговарял? Ако Той реши да води разговор с втория Бог, дълго ли би продължил той? Ще може ли да издържи поне три дни? Със сигурност първият Бог ще каже: “Та Той е абсолютно идентичен на мен! Можеш да умреш от скука!”

Кой е центърът на религията? Бог. Разбира се, Той има много имена, но това не е най-важно. Два Бога не могат да съществуват! Трябва да съществува само един първоизточник, поради това Бог е един. Всяка една страна има свой език, хората наричат Бог с различни имена. Обаче, всички имена означават една и съща Същност.

Небето и земята се появиха не защото те са решили така. Те са възникнали благодарение на някакъв източник на сила, която е станала причина и движещ импулс за появата им. Ако се замислим по този върос и развием мисълта си, неизбежно ще стигнем до извода за наличието на някакъв централен субект, действаща същност и източник на сила сътворил Вселената и привел я в движение. Наричаме тази същност Бог. Но поради съществуването на различни народи и езици тази същност също има различни имена. Само по себе си това не е проблем. Важното е, Вселената да има център. Каквито и действия и предвижвания да стават в света, този център не трябва да се измества под тяхно влияние. В центъра на този относителен и променлив свят задължително трябва да се намира главната същност, непоколебима во веки веков. (154–298, 1964.10.5)

Прочети още...

Всемогъщ ли е Бог

1:58 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses
Бог е всезнаещ и всемогъщ в рамките на закона

Принципът е основата на Божието всезнание и всемогъщество

Какво е това, което подтикна Бог да създаде всичко съществуващо? Било нещо фундаментално. Бог няма нужда от пари. Той направи това не за пари. Същото можем да кажем и за знанието – Бог започна да твори не защото търсеше знание. Властта също не е причина. Всезнаещият, всемогъщият и вездесъщ Бог знае всичко. Той е царят на мъдростта, могъществото и богатството. Той може да създаде диаманти в голямо количество! Но Той няма нужда от диаманти. Той ги има по всяко време, защо са Му? Ние желаем това, което нямаме. Същото се отнася и за знанието. Днес учените след многобройни опити откриват някой естествен закон, получават за него докторска степен и вдигат голям шум около откритието си. Всички тези знания са нищо посравнение със знанието на Този, Който е създал законите, управляващи Вселената, движеща се и действаща в съответствие с универсалните принципи като едно органично тяло. Същото можем да кажем и за изкуството. Научихме изкуството от природата и от никой друг! Всичко, което съществува в изкуството сме го научили от природата, та нали в природата има всичко. (182–121, 1988.10.16)

***
Бог е всезнаещ и всемогъщ, за какво Му е власт? Той е Субект, способен да приведе в движение цялата Вселена, за какво Му е власт? Той е Цар на могъществото и не се нуждае от власт. Всички исторически личности и знаменити хора, всички царе и императори управлявали могъщи държави вече са история. Всички те са танцували в рамките определени им от Божията власт! Бог няма нужда нито от пари, нито от знания, от които имаме нужда ние, хората. (176–165, 1988.5.9)

***
Бог е абсолютна Същност. Той е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Той знаае всичко и може всичко. От какво се нуждае Бог, заемащ позицията на абсолютен субект, който има всичко? Макар Бог да е абсолютен субект, Той би искал да стане и обект. Защо, ли? Човек има нужда не само от изток. Ако има изток, трябва да има и запад; ако има изток и запад, са необходими север и юг. Тъй като има юг и север, възниква необходимостта от отпред и отзад, горе и долу. В това се състои стремежа ни да създадем сферична форма. Ето защо сферата е еталон за движение във Вселената. (201–12, 1990.2.28)

***
Какво има в междузвездното пространство? Има ли там звезда от диаманти? Ако Бог, който е сътворил вселената е всезнаещ и всемогъщ, би ли създал само една звезда от диаманти? (49–294, 1971.10.17)

***
Какво най-много харесва Бог? Може би Той харесва известните учени? Те не са нищо особено! Те постоянно нещо изследват и отриват разни формули и закони, действащи в природата, сътворена от Бог. Самите учени не създават тези закони. Не, Бог не харесва учените. А президентите? Бог харесва ли президента Рейгън? А президента на света? Самият Бог е президента на Вселената! Той е всезнаещ, всемогъщ и абсолютен, така че от какво има нужда Той? Също така Бог не харесва властта. Какво още? Пари? За това дори не си струва да говорим! (141–247, 1986.2.26)

***
Бог е всезнаещ и всемогъщ. Ако Той се разсърди и удари Земята, тя ще се разлети на холяди парченца! Достатъчно е само Бог да викне и тогава президентите и великите хора на света ще побягнат забравили всички свои титли! Бог има ли нужда от власт? Няма. Отличниците харесват властта. Ако ме попитате кой харесва властта, ще ви кажа: дявола! (210–18, 1990.11.30)

***
Защо Бог създаде Небето и земята? Ако кажа: “Той ги създаде за да покаже колко е силен, всезнаещ и всемогъщ”, хубаво ли ще звучи? Мислите ли, че цялото творение, създадено от Божията сила, в този случай ще Му е благодарно? Ще ви хареса ли, ако Бог каже: “Аз те създадох защото съм премъдър и всемогъщ”? Ако Бог ме е създал чрез Своето могъщество или мъдрост, каква радост имам от това и какво ме засяга? Чие е това могъщество – Божие или мое? Това Божията мъдрост ли е или моята? Та нали аз съм нищожен… Ето такива мисли ми идват. Тук определено има проблем! (175–150, 1988.4.16)

***
Христианите днес наричат Бог “Небесен Баща, всезнаещ и всемогъщ”, но всезнанието и всемогъществото на Бог се базират на Принципа. Той не може да бъде всезнаещ и всемогъщ, ако не се опира на някакви принципи. Бог не извършва безразборни действия! Законът, определен от вечния Бог, е вечен. Бог не може безотговорно да се отнася към това, което самият Той е установил. За да установи принципите на справедливостта и общественото право съответстващи на Небесния закон, преди всичко саммият Бог трябва абсолютно да спазва и изпълнява този закон. Само тогава и човечеството и Вселената ще го спазват. Бог не може да промени позицията Си и да стане втори. Сътворявайки човека, Той се ръководеше от такъв идеален еталон. (162–184, 1987.4.12)

***
Бог не може да действа безотговорно. Може би пасторите на христианските църкви мислят, че всезнаещият и всемогъщ Бог, способен да твори, във всеки момент може да направи всичко което пожелае, но това не е така. Всичко съществуващо на Небето и на земята се движи в съответствие със законите, с великия Принцип. Дори Бог не може да наруши Принципа. Дори президентът ни е задължен да спазва всички държавни закони, базиращи се на Конституцията и приети от законодателните органи. До сега това не се е спазвало и за това е такъв хаос. Нима не съм прав? (166–99, 1987.5.30)

***
Може да ви се стори странно, но ако Бог желае да обича, защо просто не създаде любовта? Защото, ако Той сътвори любовта просто поради това Си желание, Той ще изгуби опората под краката Си. Ето защо Той не я е създал; с други думи, Той не може да го направи. Разбирате ли, какво имам в предвид? “Не може да бъде! Бог е всезнаещ и всемогъщ, а този човек ни казва, че Той не може да създаде нещо…” Струва ми се, че сега е моментът да направим извод за правилността на теорията на дуализма или политеизма. Може би ще започнете да се съмнявате в думите ми; въпреки това, всичко което ви казвам е изтина! (173–211, 1988.2.18)

***

Сега, говорейки за Божиите атрибути, хората споменават Неговата абсолютност, всезнание, всемогъщество, уникалност, също така Неговото вечно битие и непроменливост. Какво ще прави Той със Своята абсолютност? А с уникалността Си? Каква е връзката на уникалността Му с нас, хората? Това е важен въпрос! Какво ще прави Бог със Своето всезнание и всемогъщество? Каква е връзката им с нас, хората? Какво ще прави Той със Своите вечно битие и непроменливост? Може би, за самия Бог всичко това е хубаво, но ако тези качества по никакъв начин не са свързани с човека, за нас те нямат смисъл! Ние нямаме нужда от тях. Вярата не може да бъде сляпа. Вие трябва да си изясните всичко това! (223–261, 1991.11.12)

***
Бог знае всичко. Той е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Той притежава неограничена власт. В какво се състои връзката на всичко това с мен? Как е свързано това с мен, питам аз? “Аха, Бог има неограничена власт; това е добре, защото Той може да ми заповядва. Той е вездесъщ; следователно може навсякъде да ме следи. Той знае всичко, поради това може да види всичките ми тайни, така че няма къде да се скрия! Бог ме контролира”. (130–209, 1984.1.22)

***
По какъв начин Бог господства над Небето и земята? Той господства с помоща на закона, но в основата на закона е властта на любовта. Вселенският закон съществува за да поддържа тази линия на управление. Бог сътвори човека, защото тъгуваше за любов. Той можеше да живее в самота, защо Му е потрябвало да ни създава? Имал е нужда от любов, даваща стимул, импулс. (121–103, 1982.10.24)

Прочети още...

Любовта е измерителя

1:57 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses
Любовта е единственият абсолютен еталон

Има едно нещо, което Бог не може да направи. Той е всезнаещ и всемогъщ, нали? Въпреки това, има нещо което Той не може да направи по Свое желание. Какво мислите, че е това? Може би Той не може да направи злато или диаманти? А? Може би няма да са Му достатъчни силите за това? Има нещо, което дори всезнаещият и всемогъщ Бог не може да направи както му скимне. Какво е то? Любовта. Мислите ли, че в душата ми има любов? Мислите ли, че има? А във вашата душа има ли? Наистина я има, но ако вие изведнъж кажете: “Това е моя любов! Тя е само моя!”, аз ще си помисля, че сте полудели.

Способен ли е Бог да обича сам? Може ли всезнаещият, всемогъщ и уникален Бог, бъдейки сам да каже: “Ах, колко ми е хубаво на душата!”? Е, в този случай ще трябва да признаем, че Бог е полудял! Ако преподобният Мун каже, че е способен сам да почувства любов, казвайки: “Ах, колко ми е хубаво! Ах, моя любов!”, вие ще си помислите, че той е полудял, нали? Но ако аз имам в качеството на обект поне парченце хартия или ето тази носна кърпичка, аз мога да кажа: “Моя скъпа кърпичка!” Кой тогава ще говори лоши неща за мен? Ценноста на взаимоотношенията и авторитета, позволяващи ни да се издигнем до позицията на представители на Вселената съществуват само в света на любовта.

Колкото и да е абсолютен, Бог не може да има любов когато е сам. Любовта може да бъде намерена само чрез взаимоотношенията и това е единственото нещо, което дори всезнаещият и всемогъщ Бог не може да притежава бъдейки сам. Разбира се, че любовта е част от Божия характер, но импулса на любовта и нейния сигнал възникват само чрез взаимоотношения с партньор. Любовта не възниква от нищото. Такава е любовта и такава е силата й. (138–245, 1986.1.24)

Защо смятаме за нещастни вдовците и вдовиците и ги съжаляваме? Защото в душата им има любов, но няма нещо което би позволило на любовта им да се прояви. Въпреки това, че Бог е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, ако няма партньор любовта Му бездейства. С кого Бог, Творецът на Вселената би искал да си взаимодейства? Той желае да задвижи любовта, която е била предназначена за Адам и Ева. (130–21, 1983.12.11)

Каква любов харесва най-много Бог? Истинскта любов. Коя любов се нарича истинска? Къде са корените й? Корените й не са в Бог. Странни неща ли говоря? Всезнаещият и всемогъщ Бог е Господар на любовта, но Той не иска корените на любовта да стигат до Него. Той желае да вкорени любовта в човека, който може да стане нейн обект. (177–269, 1988.5.20)

За кого Бог създаде Небето и земята – за Себе Си или за сътворените същества, Своите обекти? Разбира се, можем да каже, че Бог ги създаде за Себе Си, но имайте в предвид, че в основите на еталона на който се е опирал Бог по време на сътворението са били сложени интересите на обектите Му. Кой е субекта измежду всички Божии обекти? Човека. Бог мислеше преди всичко за човека и щастието му. Защо Му е да мисли за Себе Си? Той и така е всезнаещ и всемогъщ! (109–268, 1980.11.2)

Бог е абсолютен, всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, но може ли да се разпорежда с любовта както пожелае? Не! Дори Бог се подчинява на любовта. В този случай, какво представлява Бог? Може би Той не е всезнаещ и всемогъщ? Ако Го попитате: “Господи, нима не си всемогъщ?”, Той ще ви отговори: “Разбира се, че съм всемогъщ, но не и в любовта”. Защо Бог е такъв? (98–38, 1978.4.8)

Бог не може да изпълнява функциите си на Бог сам. Мислите ли, че Му е интересно? Необходимо ли Му е да се притеснява за храната, нощуването и дрехите? Той може да си позволи всичко, което си пожелае! Да предположим, че Бог ще седне в самолет и ще кръжи около час и след това ще Му омръзне. Дори ако всезнаещият и всемогъщ Бог се направи на много важен заявявайки, че е най-великият, не може да намери нищо интересно в самотата! Той е като нас, хората, Той няма нещо особено с което да се занимава! Интересът се появява когато се опиташ сам да положиш усилия в създаването на нещо ценно. (161–116, 1987.1.11)

Защо Бог започна да твори? Та нали Той е абсолютна същност! Какво Му е липсвало, защо е започнал да твори? Бог е всезнаещ и всемогъщ, не са Му необходими нито злато, нито знания, Той има всичко. Защо Той създаде човека? Коя беше основната мотивация, която Го подтикна към творенето? Това не са властта, знанията или собствеността. Какво не е имал Бог? Основата, необходима за любовта. Дори Бог не може да обича сам. Мотивацията, алфата и източникът за сътворението на Небето и земята стана любовта. (149–149, 1986.11.21)

От каква любов се нуждае Бог? Той има любов, но въпреки това, Той може да обича само след като се появи партньор. Имате ли любов? Ще ви хареса ли да живеете сами и постоянно да повтаряте: “Ах, колко е хубаво! Ах, моя любов!”? Любовта започва да действа само при наличието на партньор. Тя е Вселенският Принцип и дори всезнаещият и всемогъщ Бог е самотен и печален, ако няма партньор в любовта. (94–262, 1977.10.1)

Колкото и да е великолепен, абсолютен, всезнаещ и всемогъщ, Бог сам не би се чувствал добре. Когато си сам не можеш да определиш какво е това “щастие” или “добре”. Тези понятия могат да възникнат само при човек поддържащ взаимоотношения с някого. Ще се намери ли поне един самотен човек, който да каже, че е щастлив? Колкото и да е Всезнаещ и Всемогъщ, дори Бог не може да е щастлив когато е сам. Представете си един великолепен певец, който пее в пълно усамотение. Мислите ли, че е щастлив? Той се нуждае от обект. Хубаво е само тогава, когато има взаимодействие. По същият начи, за да се чувства хубаво, Бог не трябва да остава сам. (65–20, 1972.11.13)

Кой е източникът за съществуването на Самия Бог? Как е започнало то? Къде е източникът за Неговото битие? Неговото всезнание и всемогъщество ли? Абсолютната Му власт ли? Какво ще прави с абсолютната Си власт сам? Какво ще прави тази личност със Своята абсолютна власт сам, ако на около няма никой? Какво ще прави с абсолютното Си знание, ако е сам? Каква е Божията същност? Това е важен въпрос. Същността Му е любовта, живееща в името на другите и не изискваща внимание към себе си. (218–263, 1991.8.19)

Дори всезнаещият и всемогъщ Бог не може да направи нищо при среща с Истинската любов. Колкото и прекрасна личност да е президентът на република Корея, той е безпомощен пред лицето на Истинската любов. Ако той истински обича съпругата си, нима не би пожелал да й се поклони? Любовта му ще е достатъчна не само за поклони! “От кое ъгълче на Вселената се е появила съпругата ми! Наистина не мога да не я обичам! Когато се замисля, какво ли бих правил без нея, ми се подкосяват краката! Ако я нямаше, бих имал огромни проблеми. Колко е хубаво, че я има!” Той като той я харесва, ще падне в краката й навирвайки дупе към небето и ще каже: “Скъпа, обичай ме! Аз те обичам!” Макар да е президент, няма да има какво друго да направи. Ще се хареса ли тази картинка на малката жена, седяща пред него или тя ще е недоволна?(211–83, 1991.12.29)

Колкото и да е всезнаещ и всемогъщ, Бог не може да прави с любовта каквото пожелае. Може би си мислите: “След като Бог е всезнаещ и всемогъщ, тогава Той може да обича както пожелае”. Обаче, в този случай биха възникнали огромни проблеми! Следвайки тази логика, можем да стигнем до извода, че обекта на любовта не е необходим. Следователно, за да преживее стимул и радост от Божествената Си любов дори Бог, Абсолютната централна Същност, се нуждае от партньор в любовта.

Бог също има нужда от партньор, та нали дори Той не може да обича когато е сам. Ако аз си седя самотен и страстно повтарям: “Ах, колко ми е хубаво днес!”, нима това нямаше да е признак за моето безумие? Но ако имам партньор, страстта ми не противоречи на здравия разум и съответства на условията на моето обкръжение. Въпреки това, че Бог е всезнаещ и всемогъщ, какво би станало, ако Той сам започне да танцува и да си говори: “Колко ми е хубаво! Ах, колко ми харесва любовта ми!”? Вие трябва да разбирате това. Дори Бог не може да обича сам! Той може да преживее импулса на любовта само, когато създаде Своя партньор. Ето къде е проблема! (141–106, 1986.2.19)

Нито една сила в света не може да се сравни със силата на Бог, нали Той е всезнаещ, всемогъщ и абсолютен. Освен това, Бог е вечен, безсмъртен и Самият Той е причина за съществуването Си. Ако Бог желае нещо, то какво е то? Какво желае Той, ако не желае пари, знания и власт?
Има само едно нещо, от което Бог абсолютно има нужда. И човек, и Бог изпитват абсолютна нужда от Истинска любов. (Благословеното семейство и идеалното Небесно Царство I, 302)

Прочети още...

Бог е подчинен на любовта

1:55 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses


Дори Бог абсолютно се подчинява на любовта


Няма друга сила която да може да подчини Бог, освен любовта. Любовта притежава велика сила, и дори Бог е безсилен пред нея. Каква е Божията любов? Тя е изцяло насочена за благото на другите; тя е била такава от самото начало и ще бъде такава винаги. Точно така Бог се стреми да обича всички нас. Без значение от нашата вяра, раса или националност, ние всички сме негови деца. Ето защо, дори всезнаещият и всемогъщ Бог абсолютно се смирява пред Истинската любов.

Бог също харесва любовта. Той може ли да полудее от нея? Може ли великолепният Бог, Творецът на Небето и земята, който е всезнаещ и всемогъщ да полудее от любов? Понякога в семейството се случва, че дядото, приличащ на тигър, не може да направи нищо пред малката баба. В каква мрежа го е хванала тя? Той е безсилен пред нея, попадайки в мрежите на любовта. Любовта притежава велика сила, дори Бог е безоръжен пред нея.

Ако всевластният, всезнаещ и всемогъщ Бог съществува, какво харесва Той? Бог е по-добър от хората, поради това не може да не Му хареесва любовта. Това е най-логичният извод! В този случай, какво представлява Божията любов? Тя е насочена за благото на другите; тя е била такава от самото начало и ще бъде такава винаги. Точно така Бог се стреми да обича.

Вие трябва да станете Божии синове. За да го постигнете, на базата на какво трябва да градите взаимоотношенията си с Него? На базата на пари? Ще ви каже ли Бог: “Аз съм всезнаещ и всемогъщ, за това с теб можем да бъдем баща и син само, ако придобиещ огромна власт”? А относно знанието? Всичко това е второстепенно. Бог се ръководи от любовта и ще каже: “Трябва да стана едно цяло с тази любов. Само любовта може да бъде на първо място!” От деня, в който напълно овладеете тази любов дори Бог, най-могъщото същество във Вселената, във всичко ще се съгласява с вас.

Колкото и да е всезнаещ и всемогъщ, може ли Бог да заповяда на мъжа и жената абсолютно да се подчиняват на любовта? “Дори Аз абсолютно се подчинявам на Истинската любов. Бъдете и вие, подобно на Мен, абсолютно покорни на любовта!” Само след като направи подобно заявление, Той може с достоинство да се нарече Бог. На какво ще прилича това, ако Бог каже: “Деца, вие трябва абсолютно да се подчинявате на любовта!”, а Самият Той да не спазва този принцип? Бог е диктаторът на Истинската Любов. Той може да заяви: “Аз ще бъда вечно и абсолютно покорен на Истинската любов. Нека и моите син и дъщеря бъдат, подобно на Мен, абсолютно покорни й во веки веков!” Тогава децата ще Му отговорят: “Амин!” В противен случай те ще кажат: “Татко прави каквото Си пожелае, а нас ни кара да се подчиняваме? Фу!” Голям проблем ще стане! Дори Бог абсолютно се подчинява на Истинската любов! Това е единсвеният логичен извод.

Дори всезнаещият и всемогъщ Бог абсолютно се смирява пред Истинската любов. Харесва ли ви това? Приятно ли ви е да го чуете или сте недоволни? Може ли да се случи така, че хората от Изтока харесват да слушат за Истинската любов, а хората от Запада не харесват? Хората желаят да слушат за нея; и хората от Запада, и от Юга, и от Севера, и от горе и отдолу. Без значение кога човек е чул за нея – през ноща или през деня, през който и да е сезон, в младостта или старостта си – това няма да му е неприятно!

Дори притежаващият абсолютна власт Бог търси къде може да заживее, да се приюти при любовта. Тя дори на Него Му се нрави! Бог абсолютно харесва любовта. Значи, колко ли силно я харесва Той? Много повече от абсолютното всезнание, всемогъщество и вездесъщност. Бог желае абсолютно да се подчини на любовта, дори ако Му се наложи да се откаже от всичко останало. Само погледът от тази гледна точка има смисъл. Наричаме Бог баща на човечеството, нали? Ако е така, може ли бащата да не се води от любовта в своя живот и да каже на децата Си: “Деца, за всичко се вслушвайте в любовта”? Без да има източник нищо няма да се получи! Ето защо дори Бог е абсолютно подчинен на любовта и казва: “Аз живея така, следователно и вие трябва да живеете по този начин”. Само по този начин Той ноже да ни научи на нещо.

Дори абсолютният Бог казва: “Аз съм абсолютен, всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, имам всичко, но… Ех, колко много копнея да се подчиня на нещо абсолютно!” Той също желае да живее заради някого! Бог е именно такъв, поради това Той обича без да изисква другите да живеят заради Него. Любов, която изисква внимание към себе си няма да постигне нищо.

На базата на какво може да се постигне единство? Наричаме Бог всезнаещ и всемогъщ, но може ли всезнанието или знанието да бъдат основа за единството? Не. Тогава по какъв начин може да се постигне единството? Чрез сила? Няма да се получи! Колкото и да е силна пролетта, тя само създава среда за цъфтежа на цветята. Каквато и сила да притежава лятото, то е само сезон през който избуява зеленината. С настъпването на есента всичко увяхва. Въпреки това, че есента е сезонът през който се събира реколтата, тя няма сили да надвие зимата. За да бъде победена зимата, винаги трябва да почитаме слънцето и да го смятаме за център. Само по този начин можем да подчиним всички сезони. Друг начин няма. Какво имам в предвид? Да предположим, че се е създала ситуация в която всички деца се карат помежду си – по-големите и по-малките братя и сестри. Ако Бог, който създава традицията като Родител се озове в центъра на кавгата и каже на всички: “Правете така, както Аз ви казах!”, мислите ли че няма да бъде постигано единство? Мръсниците, които мислят така, със сигурност са полудели!

В съвременната теология съществува една теза, която неизбежно ще доведе до нейния крах. Тя се състои в следното: “Бог е всезнаещ и всемогъщ, поради това Той може да обича както Си пожелае”. Мога ли да обичам както си пожелая, ако нямам жена? Възможно ли е това? Онзи, който отстоява тази възможност е луд! Така че, може ли Бог да обича сам?

Бог е всезнаещ и всемогъщ; представете си какво ще стане със света, ако се появи още едно същество, което е също така всезнаещо и всемогъщо като Бог и създаде взаимоотношения на любов с Него! В тази любов няма да има равновесие и всички просто ще се разбягат в различни посоки от нея! Всичко съществуващо ще се заклещи между тези две същества и няма да може да помръдне нито напред нито назад. Цялата Вселена просто ще падне на една страна! Слабото трябва да се стреми към силното, а силното – към слабото. Жена, която харесва женоподобни мъже и е готова да обича такъв мъж е по-добре да умре. Харесва ли жената да докосва женска ръка? А харесват ли жените да се държат за ръце? Колко е неприятно, когато мека женска ръчичка стиска подобна ръчица! И двете меки ръчички се чувстват неуютно. Това е по-лошо от смъртта! Поради това казвам, че такава жена е по-добре да умре.

Прочети още...

Бог на любовта

1:53 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses
Бог е вездесъщ благодарение на любовта

Само любовта преодолява всички граници

Божията душа се намира не само в Неговото Слово, но и в творението Му. Където и да стъпите – и на Небето, и на земята – навсякъде присътства Божията душа. Няма такова кътче, където да не присътства Бог; с други думи, Той е вездесъщ. Божията душа е във всичко, поради това, ако желаете да живеете в нея, трябва да имате желание да прегърнете всичко съществуващо на Небето и земята като своя собственост. Това е желанието на Божията душа. Онзи, който е преминал по възвишения път на усъвършенстването й принадлежи. Ако сте достигнали до състоянието в което поглеждайки птичка или ароматно цвете душата ви желае да пее за вечността, вие не живеете в материалния свят, а в центъра на Божията душа. (8–180, 1959.12.13)

***
Как да почувстваме Божията вездесъщност? Представете си, че въздухът е Божие дихание. Когато идва тайфун, представете си, че това е потта която Бог пролива преодолявайки трудностите по пътя Си, работейки за благото на света. Гледайки Слънцето помнете, че то символизира източника на живот за цялата Вселена и се учете от него на Божия любов. Природата е учебник или учебно помагало, създадено от Бог за да могат любимите Му синове и дъщери да почувстват сърцето Му и да преживеят радостта. Ако човек, гледайки листата на дърветата се отнася към нея както към собствените си деца и може да разговаря с нея, намирайки се в пълно усамотение, той е близо до положението на светец. (59–101, 1972.7.9)

***
Бог е вездесъщ и ние също имаме желание да притежаваме такова качество. Бог е всезнаещ и всемогъщ и ние желаем да бъдем такива. Бог е уникален и ние се стремим да бъдем унукални. Ние приличаме на Бог! Създадени сме по Божи образ и поради това желаем да бъдем богоподобни. Човек желае да властва над цялата Вселена. Това е защото много приличаме на Бог! (26–167, 1969.10.25)

***
Животът трябва да е изпълнен с преживявания свързани с любовта. Ето защо, когато Бог е тъжен и аз съм тъжен; когато Той се радва и аз се радвам, неразбирайки защо. Любовта на родителите винаги е с преданния син, дори ако той е на хиляди километри от тях. Ако Бог е вездесъщ, тогава къде се намира Той? Определено не е в света на знанието! Любовта не прилича на знание. Любящата родителска душа се стреми към детето, обгръща различните полюси и прави вездесъщността възможна и естествена. По пътя си родителската любов става вездесъща. Няма кътче, в което да я няма. Само любовта е способна на такова нещо. Само тя има способността напълно да господства над сина. Властта й е всемогъща! Такава е природата й. (59–101, 1972.7.9)

***
Любовта има три велики свойства, поради това, заемайки позиция свързана с абсолютната и непроменлива Божия любов, получавам правото да застана на страната на Бог и да живея с Него. В молитва мога да видя Бог без да затварям очите си. Пред човека, почувствал Божията скръб се отваря свят на такива усещания, че той може внезапно да се спре и да се разридае насред пътя! Дори в грешния свят любящата майка е способна да почувства, че в чужда страна детето й е попаднало в беда. Такива неща се случват често, нали? Тя може внезапно да се събуди, да скочи от леглото си и да извика сина си по име. (201–356, 1990.4.30)

***
Кое е по-важно – артериите или вените? Кое от двете? Те са еднакво важни. В този случай, кой е по-важен – Бог или човека? Те имат еднаква стойност! “На Небето и на земята само аз съм удостоен с такава чест1. Аз съм всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Всичко на този свят е минало през мен” – на базата на какво може да се каже това? Възоснова на любовта. Само тогава тези думи могат да бъдат разбрани.
Бог прилича на артериите, а хората – на вените. Така, човек е дарен с ценност, която му дава привилегията да заема позиция равна на Божията. (109–146, 1980.11.1)

***
Какъв е Бог? Той е царят на всички егоисти. Бог е вездесъщ, с други думи, няма такова място, на което да Го няма. Представяте ли си какъв егоист е Той? Не трябва да Го наричаме егоист или алчен, но така или иначе, Той има големи апетити. (121–70, 1982.10.24)

***
Може ли Бог напълно да се подчини на някого? Ако Бог с наклонности на абсолютен диктатор желае да господства над всичко и не е способен да се подчинява, Той ще може да господства само над високото, но над низкото няма да може да господства. Тогава дори в понятието “вездесъщ” ще се промъкне противоречие, нали Той прилича на нас! Майката и бащата приличат на синовете и дъщерите си, нали? Наричаме Бог наш баща. Той също желае да живее в абсолютно покорство! Ако Той е неспособен на това, колко ли самотен би се чувствал! (192–29, 1989.7.2)

***
Ако човек е вдъхновен от една картина и й се възхищава до сълзи през деня и през ноща, мислите ли че авторът на творбата няма да хареса такова отношение? Когато срещне такъв човек, художникът ще го покани в стаята си и ще го помоли да му разкаже какво е предизвикало тези негови чувства. Нима не е така? Ако човек, продължавайки да се възхищава възкликне: “Ах, колко ми харесва тази картина! Колко е прекрасна! Бих й се любувал цял живот!”, мислите ли, че художникът ще го помисли за луд? Бог изпълва цялата Вселена, но Той е вездесъщ не защото е субект на цялото знание. Той е вездесъщ благодарение на любовта. Дори да не познавате Бог, вие наново ще осъзнаете битието Му, ще Го преоткриете за себе си, ако постоянно си задавате въпроса: как да се науча да съпреживявам любовта във всички сфери на моя живот? (59–103, 1972.7.9)

Прочети още...

Любовта е навсякъде

1:50 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses
Любовта съществува във всяко кътче на Вселената

Бог е абсолютен, но защо? Защото Той абсолютно се подчинява на любовта. Това харесва ли ви или не? Освен това Бог е вездесъщ. Любовта Му е навсякъде. (223–246, 1991.11.10)

***
Божията любов е повече от достатъчна за да обгърне цялата Вселена. Той владее централната основа. Бог е централната същност на любовта, притежаваща най-голямата основа. Ако Бог се раздвижи, всички по-малки същества ще се раздвижат след Него. Всичко ще се слее в един голям кръг, нали? Значи, е напълно логично да направим извода, че Бог побира в Себе Си целия свят, цялата Вселена. (205–33, 1990.7.7)

***
Ако не е Бог, цялата Вселена би била пуста като празно гърне. Но ако Бог съществува, цялата Вселена се изпълва без остатък. Защо, ли? Защото има любов. Нека предположим, че съм сам, но е достатъчно да осъзная съществуването на Бог и Вселената веднага се запълва. Той е навсякъде. Присъствието Му е осезаемо навсякъде. Ето защо, обградени от любов, можем да преживеем много ясно усещането за Неговата вездесъщност. Но ако не познавам Бог, всичко става празно, като че ли всичко изчезва. (91–323, 1977.3.1)

***
Ако субекта на любовта присъства, чувството за пълнота се усеща във всичко. Ако любовта е в излишък, тя изпълва всичко и ние придобиваме способност да даваме истински, без ограничения. Това е изводът. Даването и приемането всъщност са усъществяване и размножаване на идеала. Светът на любовта излиза извън рамките на разстоянията. Скоростта на любовта е толкова голяма, че дори светлината не може да я стигне! Любовта е по-бърза от всичко! Любовта е по-светла и по-съвършенна от всичко. Има способността да изпълни всичко без остатък. (95–39, 1977.9.11)

***
Какво представлява любовта? Тя изпълнява функцията на смазочно масло, необходимо за извършването на въртеливо движение и задава орбитата на въртене. Нищо друго освен любовта не може да бъде такова смазочно масло. За да задвижите автомобил, също трябва предварително да го смажете! За извършването на движение е необходимо смазочно масло. Във всяко движение нещо трябва да играе ролята на смазочно масло. Само любовта може да създаде ефекта на смазочното масло във вид на най-висша радост. Този ефект няма да изчезне, нали източникът на любовта е вечният Бог. (180–161, 1988.8.22)

***
Любовта прилича на нервите. Достатъчно е някой да ни дръпне за косата и цялото тяло ще се насочи в съответната посока. По същият начин, достатъчно е някой да дръпне любовта и цялата Вселена ще се насочи в съответната посока. В момента, в който любовта започне да се движи, цялата Вселена се задвижва в хармония с нея. (89–90, 1982.1.1)

***
Душите на всички хора във Вселената се измъчват, ако съществува един субект способен да внесе покой във всички души, какво предстаавлява този субект? Той е единното абсолютно централно същество. Трябва да съществува абсолютна същност, способна да изпълни с любов всички кътчета на човешката душа. Следователно, тази абсолютна същноста трябва да е безгранична. От колко любов се нуждае Бог за да изпълни душите на милиардите хора, тоест на цялото човечество? Бог трябва да е абсолютен! От тук произтича необходимостта от термини като “всезнаещ” и “всемогъщ”. Бог има нужда от тях. (116–240, 1982.1.1)

Прочети още...

Неразбиране на Бог

1:49 PM Reporter: ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР 0 Responses
Недостатъците на съществуващите представи за Бог

Като реакция на религиозните учения, у хората възникват различни въпроси. Ето някои от тях: “Наистина ли Бог съществува?”, “Смятаме Бог за всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ, всеблаг и най-прекрасен. Казват, че Той е любов, Господ на справедливостта и баща на човечеството, но как да разберем, че Той наистина е такъв?”, “Бог е могъл да съществува и сам, защо Му е било необходимо да създава Вселената?”, “С каква цел е създал света?”, “Би трябвало да съществува някакъв начин по който Той е творил, но какъв е той?”, “Защо в света, създаден от абсолютно добрия Бог, съществува такова явление като борбата за съществуване в процеса на която силните изяждат слабите?”, “Смята се, че човек е извършил грехопадение и в резултат на това е възникнал грешният свят, но как може човек, който е сътворен от съвършенния Бог да извърши грехопадение?” (122–302, 1982.11.25)

***
С Бог са свързани много въпроси. Ако Той е всезнаещ и всемогъщ, защо е допуснал Исус да бъде разпънат на кръста? Нима спасението не е възможно без пътя на кръста? Какво може да се отговори на тези въпроси? Ако всезнаещият и всемогъщ Бог не е могъл да спаси Исус, когато е бил на кръста, значи Той е жесток Бог. Хората трябва да прогонят този Бог! Как може да се вярва в Него? (136–128, 1985.12.22)

***
През цялата човешка история не е имало някой, който се е стремил да разбере защо Бог е скърбял след като Самият Той е допуснал грехопадението на човека. Никой не се е опитал да разбере какви трябва да бъдат взаимоотношенията между Бог и човека и защо Бог, Когото наричаме всезнаещ и всемогъщ е толкова безсилен. (133–216, 1984.7.19)

***
До този момент богословите и многобройните медиуми, контактуващи с духовния свят, са знаели за съществуването на сатана, но не са разбирали защо всезнаещият и всемогъщ Бог не може да защити хората от дявола, Своя противник. Дори за онези които контактуват с духовния свят, това остава загадка. Само да пожелаем да преминем на страната на Бог и сатана веднага започва да ни създава пречки и не само в една, а в много посоки! Защо Бог не може да се намеси и да го накаже? До този момент това е било загадка. Дори хората, общуващи с духовния свят не са знаели отговора й. (133–86, 1984.7.10)

***
През цялата история, в продължение на десетки хиляди години, всезнаещият и всемогъщ Бог постоянно е водел човечеството. Защо до този момент Той все още не ни е завел в света, в който е усъществена целта на доброто? Нима е било неизбежно светът ни да достигне сегашното си състояние и да потъне в разочарование и отчаяние? Това е сериозен въпрос! Подобна реалност много лесно може да подтикне човека да направи извод, че няма Бог. Ако Го няма, в бъдеще ще стане ли възможно въплъщението на идеала за който мечтаем, или мира в целия свят, или утопията към която хората така страстно се стремят? През цялата история до ден днешен интелектуалците и многобройните философи са се стремяли да реализират един такъв свят. Обаче, нищо не се е получило; само погледнете днешната ни реалност! Очевидно е, че за в бъдеще никой няма да ни поднесе на поднос света на нашите надежди! (130–18, 1983.12.11)

***
Защо всезнаещият и всемогъщ Бог не прави нищо на сатана? Да му пререже гръкляна и край! Защо Бог го е оставил на спокойствие? Защо? Това е най-сложният въпрос за религията. Мислите ли, че е лесно да се отговори на него? (127–112, 1983.5.5)

***
Ако заговорите с вярващите за Бог, днес много от тях си представят Бог всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ, седящ на трона на славата и имащ абсолютна власт. Те смятат, че Бог няма нищо общо с понятия като “страдание” или “мъка”. При това христианите наричат Бог Небесен баща! Освен това, вярващите наричащи Бог свой баща, заявяват, че живеейки в грешния свят трябва да се разкайваме и да пазим вярата си. Получава се, че в основата си Бог и хората се различават един от друг, макар да имат взаимоотношения на баща и деца. (123–154, 1983.1.1)

***
Христианите казват: “Бог е свят, всезнаещ и всемогъщ, поради това Той като праведен съдия седи на Своя престол и съди всички народи”. Харесвате ли съдиите? След като проработи десет години като главен съдия човек се разболява или умира. Ако не умре, се уволнява поради болест и се превръща в пълна развалина. Ако човек, който е работил толкова дълго като съдия не се е разболял, значи е корумпиран. Съдията дава смъртна присъда, отнемайки нечий жовит, но решението му не е абсолютно. Делото на подсъдимия може да се разглежда от няколко гледни точки, следователно животът или смъртта му напълно зависят решението на съдията. Точно поради това присъдата не е абсолютна. Това е сериозен проблем! От гледна точка на Вселенския закон, законите в една отделна държава не могат да бъдат абсолютни. Ето защо казвам, че мислещите хора след десет години съдийска практика се разболяват. (198–285, 1990.2.5)

***
Така, ако съществува Бог, господарят на Небето и земята, трябва да си зададем един въпрос. Христианите смятат, че всезнаещият и всемогъщ Бог седи на Своя престол и като върховен съдия се занимава с това да дава присъди и да изпраща лошите хора в ада, а добрите – на Небето… Ако на Бог Му харесва да се занимава с това, значи Той е луд! (194–32, 1989.10.15)

***
Пасторите в христианските църкви говорят, че Бог седи на трон, че Той е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, но какво интересно има във всичко това? Ако Бог ще седи на царски престол десетки хиляди години подред, Той ще Си натърти цялото дупе! Не е ли така? Ако толкова много ви харесва да седите, опитайте да седите без да ставате поне три дни! (192–29, 1989.7.2)

***

С какво се занимава Бог? Ако вярваме на христианите, Той седи на престола на вечната слава. Какво славно има в това да седиш самотен? Бог седи на едно място от стотици векове до ден днешен и си казва: “Колко е хубаво, че имам власт! Аз съм всезнаещ и всемогъщ и мога да Си позволя всяка прищявка!” Какво може да прави Той със всичко това? Дори Бог живее до ден днешен воден от любовта. Тази логика не може да бъде отречена! (191–22, 1989.6.24)

***
Ако мислите, че Бог може да прави каквото Си пожелае, защо тогава за десетките хиляди години история – между осемстотин и петдесет хиляди до един милион и половина години човешка история – и така, защо за този дълъг период от време Той не е могъл да изведе човека от жалкото състояние в което се намира? По този начин може да се направи извод, че Бог не съществува, а относно Неговото всезнание и всемогъщество не може дори да се говори! Тази начин на мислене е неоснователен. Защо Той не може да направи нищо? Защо? Защото обстоятелствата не Му позволяват. (162–186, 1987.4.12)

***
Какво би станало, ако нямаше грехопадение? Днес христианските църкви проповядват, че Бог е всезнаещ, всемогъщ и свят, а ние хората сме грешни / долни същества, но този начин на мислене е неправилен. Опитайте се да отидете в духовния свят! В нашия свят самите христиани наричат Бог “Небесен баща“, но какво означава “баща”? Може ли да се използва думата “баща” за Бог, ако Той е толкова свят, че е невъзможно да се общува с Него? В това заявление от самото начало има противоречие! Това разбиране само по себе си е противоречие. Думите на преподобния Мун съответстват на здравия разум! (240–191, 1992.12.13)

***
Защо говоря за това? В самото начало Бог създаде хората като Свои синове и дъщери, но Той успя ли да види как децата Му Го възхваляват пеейки и танцувайки? Поради това, че човек извърши грехопадение и беше изгонен от Едемската градина, до този момент в живота на Бог не е имало нито един радостен ден. Христианите не познават този Бог. Те мислят, че Бог е в славата Си и бъдейки всезнаещ и всемогъщ може да прави каквото пожелае. Защо в този случай Той вече няколко хиляди години не може да спаси човека? Как можем да отговорим на този въпрос? Всичко се състои в това, че грехът беше извършен от човека, следователно човека трябва да го изплати. (226–304, 1992.2.9)

***
Кое е абсолютното желание на Бог? Ето в какво се състои проблема! Какво желае Бог? Какво абсолютно желае Той? Могъщество? Съвременните христиански църкви и теолози заявяват, че тъй като Бог е всезнаещ и всемогъщ, пред света Той е един вид праведен съдия и изпраща добрите хора в Небесното царство, а злите – в ада. Харесва ли ви този съдия? В този свят харесват ли съдиите? Мислите ли, че Бог е някакъв гаден тип, който решава кого да изпрати в ада и кого на Небето? От гледна точка на логиката това е абсолютно неправилно! Това е извода. (211–75, 1990.12.29)

***
До този момент в традиционната теология е съществувала логиката, че Бога-творец е свят, а творението Му е нещо нищожно / долно. Тази логика нарушава първоначалния Принцип според който е създадена Вселената. Основното разбиране в традиционната христианска философия е разбирането за любовта, но как могат долните грешници да изградят единство със светия Бог? Аргументирайте се логично! Без това нищо няма смисъл и е фалшиво. Дори абсолютният Бог има нужда от партньор, когото абсолютно да следва, когото би пожелал да обладае и за когото би пожелал да се грижи дори с цената на живота Си. (204–100, 1990.7.1)

***
Днес теолозите говорят за това, че е дошло време да се направи пълен критичен анализ на вярата и да се преразгледат традиционните възгледи за Бог и човешкия живот. До ден днешен в теологията е господствала тенденцията, която може да бъде изразена със следните думи: “Творението не може да бъде поставяно на едно ниво със Светия Творец”. Как тогава можем да обичаме? Може ли Бог да обича бъдейки самотен? Какъв е смисълът тогава да говорим за мир и щастие? Може ли Бог да постигне всичко това Сам по Себе Си? Как да се отговори на тези въпроси? Бог трябва да има обект. (77–317, 1975.4.30)

***
Благодарение на кой импулс се е появил нашият свят? Бог има нужда от любов, поради това Той създаде Небето и земята. Традиционните теологични представи за Бог са погрешни, след като те не отчитат този факт! Според тези представи Бог може да постигне всичко само с помоща на абсолютната Си сила. Ето защо на териториите заети от христианската култура се е проляло толкова много кръв! Следвайки тази логика може да се предскаже, че христианската култура, водеща развитието на западната цивилизация, в Последните дни може да доведе до разрушителни последици. (209–29, 1990.11.25)

***
Днес историята се развива в научна епоха. Настъпва времето за развитието на наука стремяща се да узнае причината за всичко, да обясни произхода на видовете и да достигне до основите. Следователно и религията трябва да върви в крак с тези тенденции. Трябва да се появи религия, способна да докаже реалното съществуване на Бог, базирайки се на субективната гледна точка и да обясни фактите засягащи нашия свят и сътворението му. Тази религия все още не съществува, поради това ако Бог е жив, Той трябва да подготви съдържанието й. (211–139, 1990.12.30)

***
Ако човек е бил създаден от абсолютно същество за да въплъти любовта Му, това говори за съществуването на някакъв първоначален импулс довел до създаването на човека и конкретна цел за сътворението му. За да разберем какъв е този импулс и коя е целта, трябва да разберем какво представлява тази абсолютна същност. С други думи, преди всичко трябва да формираме правилната представа за Бог. По този начин не само ще изясним мотивите и целта за сътворението на човека, но с цялата му яснота ще осъзнем защо за постигането на всеобщ мир ни е необходимо да въплътим в живота си абсолютната любов. (110–253, 1980.11.27)

***

Ако съществува абсолютният, вечен, уникален и непроменлив Бог, задължително трябва да открием в Него източника на Истинската любов, Истинския идеал, Истинския мир и Истинското щастие. Трябва да изградим представата си за Бог, човешкия живот и материята базирайки се на гледната точка на Самия Бог. Само ясното разбиране за тези неща ще ни позволи да влезем света на новата хармония и новото щастие. (77–260, 1975.4.14)

***
Основната причина за конфликтите между религиите също се крие в неопределеността на тяхната онтология. Абсолютът може да бъде само един, не може да има два или три абсолюта. Но лидерите на всяка религия винаги са настоявали на това, че теният Бог е правилен, а Богът в когото вярват другите е неправилен. Така е възникнала идеята, че всяка религия си има свой абсолют, което доведе до абсурдното твърдение за съществуването на няколко абсолюта. От тук следва извода, че Богът в когото вярва всяка религия е относителен. Целта на всяка религия е да изгради система от абсолютни ценности. Основата на тази система трябваше да бъдат теориите обясняващи Божията любов и истина. Обаче до днес, тези теории бяха относителни. С други думи, религиите до този момент не успяха да изградят система от абсолютни ценности, която би ни позволила да излезем от хаоса. Това е изводът. Тази реалност е неизбежният резултат от неспособността на религията ясно да обясни същността на Абсолюта. (122–302, 1982.11.25)

***
В основата на всяка религия стои разбирането за Абсолюта. Абсолютът в иудаизна е Йехова, в христианството – Бог, в исляма – Аллах. Конфуцианството и будизма не дават ясна представа за Абсолюта, въпреки това хуманността (жен), която конфуцианството смята за първопричина на добродетелите е свързана със заповедите на Небето – следователно, можем да смятаме Небето за аналог на абсолюта в конфуцианството. Будизмът заявява, че всичко съществуващо се променя, но истината може да бъде намерена в Истинската реалност (Бхутататхата), която е зад всичко съществуващо. Така, Истинската реалност може да се смята за будиският аналог на абсолюта. (122–300, 1982.11.25)

***
Онтологията на новата религия трябва да обясни, че всички религии говорят не за различни богове, а за един и същ Абсолют. Освен това тя трябва да покаже, че представите за Бог в различните религии са се базирали на частичното разбиране на атрибутите Му. След това онтологията на новата религия трябва да намери правилното и цялостно разбиране за Бог и да обясни, че всички религии по между си са сестри, тъй като произхождат от един Бог. Освен това, тази онтология трябва да разкрие Божиите атрибути, основната мотивация и цел за сътворението на света, също така и законите по които е бил създаден света. След това новото учение трябва да покаже, че тези цел и закони управляват движението на всичко съществуващо във Вселената и нормите, които трябва да спазва човек също съответстват на тези универсални принципи, тоест на Небесния закон. (122–303, 1982.11.25)

***
Величието на Принципа на Обединителната църква се състои в това, че в него подробно е описано творческото начало на Бог. От Принципа разбираме как е протекъл процесът на сътворението. След това Принципа дава реално и логично обяснение за това как е станало грехопадението. Освен това, Принципа предлага гледна точка за историята. Става ясно, че Бог не е изоставил грешния човек, а през цялата история е полагал огромни усилия за възстановяването му. Принципът дава толкова дълбоко теоретично обяснение на всички тези въпроси, че дори след първото му прочитане става ясно, че Бог в процеса на възстановяване се стреми да изгради свят в който целта Му ще бъде реализирана. (208–296, 1990.11.20)

***

Прочети още...

Видео за нашата дейност