БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП: Въведение

Принципът” е ръководство, което дава надежда на хората... ПРИНЦИПЪТ: ВЪВЕДЕНИЕ 1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО 2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО 3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА 4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

ПЛАНЪТ ЗА СПАСЕНИЕ: МЕСИЯТА

Есе: ПЛАНЪТ ЗА СПАСЕНИЕ за спасение чрез Исус Христос: МИСИЯ НА МЕСИЯТАтаКакво представлява спасението? Какъв е Божият план? Каква е целта на месията? Трябваше ли Исус да умре на кръсата?

Прочети


Svejo! Dao! Ping! Lubimi! Digg! Reddit! Del.icio.us! Google! Live! Facebook! StumbleUpon! Yahoo! Free Joomla PHP extensions, software, information and tutorials.

My Blog List

Представи за Бог

Недостатъците на съществуващите представи за Бог

Като реакция на религиозните учения, у хората възникват различни въпроси. Ето някои от тях: “Наистина ли Бог съществува?”, “Смятаме Бог за всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ, всеблаг и най-прекрасен. Казват, че Той е любов, Господ на справедливостта и баща на човечеството, но как да разберем, че Той наистина е такъв?”, “Бог е могъл да съществува и сам, защо Му е било необходимо да създава Вселената?”, “С каква цел е създал света?”, “Би трябвало да съществува някакъв начин по който Той е творил, но какъв е той?”, “Защо в света, създаден от абсолютно добрия Бог, съществува такова явление като борбата за съществуване в процеса на която силните изяждат слабите?”, “Смята се, че човек е извършил грехопадение и в резултат на това е възникнал грешният свят, но как може човек, който е сътворен от съвършенния Бог да извърши грехопадение?” (122–302, 1982.11.25)

***
С Бог са свързани много въпроси. Ако Той е всезнаещ и всемогъщ, защо е допуснал Исус да бъде разпънат на кръста? Нима спасението не е възможно без пътя на кръста? Какво може да се отговори на тези въпроси? Ако всезнаещият и всемогъщ Бог не е могъл да спаси Исус, когато е бил на кръста, значи Той е жесток Бог. Хората трябва да прогонят този Бог! Как може да се вярва в Него? (136–128, 1985.12.22)

***
През цялата човешка история не е имало някой, който се е стремил да разбере защо Бог е скърбял след като Самият Той е допуснал грехопадението на човека. Никой не се е опитал да разбере какви трябва да бъдат взаимоотношенията между Бог и човека и защо Бог, Когото наричаме всезнаещ и всемогъщ е толкова безсилен. (133–216, 1984.7.19)

***
До този момент богословите и многобройните медиуми, контактуващи с духовния свят, са знаели за съществуването на сатана, но не са разбирали защо всезнаещият и всемогъщ Бог не може да защити хората от дявола, Своя противник. Дори за онези които контактуват с духовния свят, това остава загадка. Само да пожелаем да преминем на страната на Бог и сатана веднага започва да ни създава пречки и не само в една, а в много посоки! Защо Бог не може да се намеси и да го накаже? До този момент това е било загадка. Дори хората, общуващи с духовния свят не са знаели отговора й. (133–86, 1984.7.10)

***
През цялата история, в продължение на десетки хиляди години, всезнаещият и всемогъщ Бог постоянно е водел човечеството. Защо до този момент Той все още не ни е завел в света, в който е усъществена целта на доброто? Нима е било неизбежно светът ни да достигне сегашното си състояние и да потъне в разочарование и отчаяние? Това е сериозен въпрос! Подобна реалност много лесно може да подтикне човека да направи извод, че няма Бог. Ако Го няма, в бъдеще ще стане ли възможно въплъщението на идеала за който мечтаем, или мира в целия свят, или утопията към която хората така страстно се стремят? През цялата история до ден днешен интелектуалците и многобройните философи са се стремяли да реализират един такъв свят. Обаче, нищо не се е получило; само погледнете днешната ни реалност! Очевидно е, че за в бъдеще никой няма да ни поднесе на поднос света на нашите надежди! (130–18, 1983.12.11)

***
Защо всезнаещият и всемогъщ Бог не прави нищо на сатана? Да му пререже гръкляна и край! Защо Бог го е оставил на спокойствие? Защо? Това е най-сложният въпрос за религията. Мислите ли, че е лесно да се отговори на него? (127–112, 1983.5.5)

***
Ако заговорите с вярващите за Бог, днес много от тях си представят Бог всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ, седящ на трона на славата и имащ абсолютна власт. Те смятат, че Бог няма нищо общо с понятия като “страдание” или “мъка”. При това христианите наричат Бог Небесен баща! Освен това, вярващите наричащи Бог свой баща, заявяват, че живеейки в грешния свят трябва да се разкайваме и да пазим вярата си. Получава се, че в основата си Бог и хората се различават един от друг, макар да имат взаимоотношения на баща и деца. (123–154, 1983.1.1)

***
Христианите казват: “Бог е свят, всезнаещ и всемогъщ, поради това Той като праведен съдия седи на Своя престол и съди всички народи”. Харесвате ли съдиите? След като проработи десет години като главен съдия човек се разболява или умира. Ако не умре, се уволнява поради болест и се превръща в пълна развалина. Ако човек, който е работил толкова дълго като съдия не се е разболял, значи е корумпиран. Съдията дава смъртна присъда, отнемайки нечий жовит, но решението му не е абсолютно. Делото на подсъдимия може да се разглежда от няколко гледни точки, следователно животът или смъртта му напълно зависят решението на съдията. Точно поради това присъдата не е абсолютна. Това е сериозен проблем! От гледна точка на Вселенския закон, законите в една отделна държава не могат да бъдат абсолютни. Ето защо казвам, че мислещите хора след десет години съдийска практика се разболяват. (198–285, 1990.2.5)

***
Така, ако съществува Бог, господарят на Небето и земята, трябва да си зададем един въпрос. Христианите смятат, че всезнаещият и всемогъщ Бог седи на Своя престол и като върховен съдия се занимава с това да дава присъди и да изпраща лошите хора в ада, а добрите – на Небето… Ако на Бог Му харесва да се занимава с това, значи Той е луд! (194–32, 1989.10.15)

***
Пасторите в христианските църкви говорят, че Бог седи на трон, че Той е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, но какво интересно има във всичко това? Ако Бог ще седи на царски престол десетки хиляди години подред, Той ще Си натърти цялото дупе! Не е ли така? Ако толкова много ви харесва да седите, опитайте да седите без да ставате поне три дни! (192–29, 1989.7.2)

***

С какво се занимава Бог? Ако вярваме на христианите, Той седи на престола на вечната слава. Какво славно има в това да седиш самотен? Бог седи на едно място от стотици векове до ден днешен и си казва: “Колко е хубаво, че имам власт! Аз съм всезнаещ и всемогъщ и мога да Си позволя всяка прищявка!” Какво може да прави Той със всичко това? Дори Бог живее до ден днешен воден от любовта. Тази логика не може да бъде отречена! (191–22, 1989.6.24)

***
Ако мислите, че Бог може да прави каквото Си пожелае, защо тогава за десетките хиляди години история – между осемстотин и петдесет хиляди до един милион и половина години човешка история – и така, защо за този дълъг период от време Той не е могъл да изведе човека от жалкото състояние в което се намира? По този начин може да се направи извод, че Бог не съществува, а относно Неговото всезнание и всемогъщество не може дори да се говори! Тази начин на мислене е неоснователен. Защо Той не може да направи нищо? Защо? Защото обстоятелствата не Му позволяват. (162–186, 1987.4.12)

***
Какво би станало, ако нямаше грехопадение? Днес христианските църкви проповядват, че Бог е всезнаещ, всемогъщ и свят, а ние хората сме грешни / долни същества, но този начин на мислене е неправилен. Опитайте се да отидете в духовния свят! В нашия свят самите христиани наричат Бог “Небесен баща“, но какво означава “баща”? Може ли да се използва думата “баща” за Бог, ако Той е толкова свят, че е невъзможно да се общува с Него? В това заявление от самото начало има противоречие! Това разбиране само по себе си е противоречие. Думите на преподобния Мун съответстват на здравия разум! (240–191, 1992.12.13)

***
Защо говоря за това? В самото начало Бог създаде хората като Свои синове и дъщери, но Той успя ли да види как децата Му Го възхваляват пеейки и танцувайки? Поради това, че човек извърши грехопадение и беше изгонен от Едемската градина, до този момент в живота на Бог не е имало нито един радостен ден. Христианите не познават този Бог. Те мислят, че Бог е в славата Си и бъдейки всезнаещ и всемогъщ може да прави каквото пожелае. Защо в този случай Той вече няколко хиляди години не може да спаси човека? Как можем да отговорим на този въпрос? Всичко се състои в това, че грехът беше извършен от човека, следователно човека трябва да го изплати. (226–304, 1992.2.9)

***
Кое е абсолютното желание на Бог? Ето в какво се състои проблема! Какво желае Бог? Какво абсолютно желае Той? Могъщество? Съвременните христиански църкви и теолози заявяват, че тъй като Бог е всезнаещ и всемогъщ, пред света Той е един вид праведен съдия и изпраща добрите хора в Небесното царство, а злите – в ада. Харесва ли ви този съдия? В този свят харесват ли съдиите? Мислите ли, че Бог е някакъв гаден тип, който решава кого да изпрати в ада и кого на Небето? От гледна точка на логиката това е абсолютно неправилно! Това е извода. (211–75, 1990.12.29)

***
До този момент в традиционната теология е съществувала логиката, че Бога-творец е свят, а творението Му е нещо нищожно / долно. Тази логика нарушава първоначалния Принцип според който е създадена Вселената. Основното разбиране в традиционната христианска философия е разбирането за любовта, но как могат долните грешници да изградят единство със светия Бог? Аргументирайте се логично! Без това нищо няма смисъл и е фалшиво. Дори абсолютният Бог има нужда от партньор, когото абсолютно да следва, когото би пожелал да обладае и за когото би пожелал да се грижи дори с цената на живота Си. (204–100, 1990.7.1)

***
Днес теолозите говорят за това, че е дошло време да се направи пълен критичен анализ на вярата и да се преразгледат традиционните възгледи за Бог и човешкия живот. До ден днешен в теологията е господствала тенденцията, която може да бъде изразена със следните думи: “Творението не може да бъде поставяно на едно ниво със Светия Творец”. Как тогава можем да обичаме? Може ли Бог да обича бъдейки самотен? Какъв е смисълът тогава да говорим за мир и щастие? Може ли Бог да постигне всичко това Сам по Себе Си? Как да се отговори на тези въпроси? Бог трябва да има обект. (77–317, 1975.4.30)

***
Благодарение на кой импулс се е появил нашият свят? Бог има нужда от любов, поради това Той създаде Небето и земята. Традиционните теологични представи за Бог са погрешни, след като те не отчитат този факт! Според тези представи Бог може да постигне всичко само с помоща на абсолютната Си сила. Ето защо на териториите заети от христианската култура се е проляло толкова много кръв! Следвайки тази логика може да се предскаже, че христианската култура, водеща развитието на западната цивилизация, в Последните дни може да доведе до разрушителни последици. (209–29, 1990.11.25)

***
Днес историята се развива в научна епоха. Настъпва времето за развитието на наука стремяща се да узнае причината за всичко, да обясни произхода на видовете и да достигне до основите. Следователно и религията трябва да върви в крак с тези тенденции. Трябва да се появи религия, способна да докаже реалното съществуване на Бог, базирайки се на субективната гледна точка и да обясни фактите засягащи нашия свят и сътворението му. Тази религия все още не съществува, поради това ако Бог е жив, Той трябва да подготви съдържанието й. (211–139, 1990.12.30)

***
Ако човек е бил създаден от абсолютно същество за да въплъти любовта Му, това говори за съществуването на някакъв първоначален импулс довел до създаването на човека и конкретна цел за сътворението му. За да разберем какъв е този импулс и коя е целта, трябва да разберем какво представлява тази абсолютна същност. С други думи, преди всичко трябва да формираме правилната представа за Бог. По този начин не само ще изясним мотивите и целта за сътворението на човека, но с цялата му яснота ще осъзнем защо за постигането на всеобщ мир ни е необходимо да въплътим в живота си абсолютната любов. (110–253, 1980.11.27)

***

Ако съществува абсолютният, вечен, уникален и непроменлив Бог, задължително трябва да открием в Него източника на Истинската любов, Истинския идеал, Истинския мир и Истинското щастие. Трябва да изградим представата си за Бог, човешкия живот и материята базирайки се на гледната точка на Самия Бог. Само ясното разбиране за тези неща ще ни позволи да влезем света на новата хармония и новото щастие. (77–260, 1975.4.14)

***
Основната причина за конфликтите между религиите също се крие в неопределеността на тяхната онтология. Абсолютът може да бъде само един, не може да има два или три абсолюта. Но лидерите на всяка религия винаги са настоявали на това, че теният Бог е правилен, а Богът в когото вярват другите е неправилен. Така е възникнала идеята, че всяка религия си има свой абсолют, което доведе до абсурдното твърдение за съществуването на няколко абсолюта. От тук следва извода, че Богът в когото вярва всяка религия е относителен. Целта на всяка религия е да изгради система от абсолютни ценности. Основата на тази система трябваше да бъдат теориите обясняващи Божията любов и истина. Обаче до днес, тези теории бяха относителни. С други думи, религиите до този момент не успяха да изградят система от абсолютни ценности, която би ни позволила да излезем от хаоса. Това е изводът. Тази реалност е неизбежният резултат от неспособността на религията ясно да обясни същността на Абсолюта. (122–302, 1982.11.25)

***
В основата на всяка религия стои разбирането за Абсолюта. Абсолютът в иудаизна е Йехова, в христианството – Бог, в исляма – Аллах. Конфуцианството и будизма не дават ясна представа за Абсолюта, въпреки това хуманността (жен), която конфуцианството смята за първопричина на добродетелите е свързана със заповедите на Небето – следователно, можем да смятаме Небето за аналог на абсолюта в конфуцианството. Будизмът заявява, че всичко съществуващо се променя, но истината може да бъде намерена в Истинската реалност (Бхутататхата), която е зад всичко съществуващо. Така, Истинската реалност може да се смята за будиският аналог на абсолюта. (122–300, 1982.11.25)

***
Онтологията на новата религия трябва да обясни, че всички религии говорят не за различни богове, а за един и същ Абсолют. Освен това тя трябва да покаже, че представите за Бог в различните религии са се базирали на частичното разбиране на атрибутите Му. След това онтологията на новата религия трябва да намери правилното и цялостно разбиране за Бог и да обясни, че всички религии по между си са сестри, тъй като произхождат от един Бог. Освен това, тази онтология трябва да разкрие Божиите атрибути, основната мотивация и цел за сътворението на света, също така и законите по които е бил създаден света. След това новото учение трябва да покаже, че тези цел и закони управляват движението на всичко съществуващо във Вселената и нормите, които трябва да спазва човек също съответстват на тези универсални принципи, тоест на Небесния закон. (122–303, 1982.11.25)

***
Величието на Принципа на Обединителната църква се състои в това, че в него подробно е описано творческото начало на Бог. От Принципа разбираме как е протекъл процесът на сътворението. След това Принципа дава реално и логично обяснение за това как е станало грехопадението. Освен това, Принципа предлага гледна точка за историята. Става ясно, че Бог не е изоставил грешния човек, а през цялата история е полагал огромни усилия за възстановяването му. Принципът дава толкова дълбоко теоретично обяснение на всички тези въпроси, че дори след първото му прочитане става ясно, че Бог в процеса на възстановяване се стреми да изгради свят в който целта Му ще бъде реализирана. (208–296, 1990.11.20)
Първия Български Бутон за споделяне

Представи за Бог

1:44 PM Posted by ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР
Недостатъците на съществуващите представи за Бог

Като реакция на религиозните учения, у хората възникват различни въпроси. Ето някои от тях: “Наистина ли Бог съществува?”, “Смятаме Бог за всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ, всеблаг и най-прекрасен. Казват, че Той е любов, Господ на справедливостта и баща на човечеството, но как да разберем, че Той наистина е такъв?”, “Бог е могъл да съществува и сам, защо Му е било необходимо да създава Вселената?”, “С каква цел е създал света?”, “Би трябвало да съществува някакъв начин по който Той е творил, но какъв е той?”, “Защо в света, създаден от абсолютно добрия Бог, съществува такова явление като борбата за съществуване в процеса на която силните изяждат слабите?”, “Смята се, че човек е извършил грехопадение и в резултат на това е възникнал грешният свят, но как може човек, който е сътворен от съвършенния Бог да извърши грехопадение?” (122–302, 1982.11.25)

***
С Бог са свързани много въпроси. Ако Той е всезнаещ и всемогъщ, защо е допуснал Исус да бъде разпънат на кръста? Нима спасението не е възможно без пътя на кръста? Какво може да се отговори на тези въпроси? Ако всезнаещият и всемогъщ Бог не е могъл да спаси Исус, когато е бил на кръста, значи Той е жесток Бог. Хората трябва да прогонят този Бог! Как може да се вярва в Него? (136–128, 1985.12.22)

***
През цялата човешка история не е имало някой, който се е стремил да разбере защо Бог е скърбял след като Самият Той е допуснал грехопадението на човека. Никой не се е опитал да разбере какви трябва да бъдат взаимоотношенията между Бог и човека и защо Бог, Когото наричаме всезнаещ и всемогъщ е толкова безсилен. (133–216, 1984.7.19)

***
До този момент богословите и многобройните медиуми, контактуващи с духовния свят, са знаели за съществуването на сатана, но не са разбирали защо всезнаещият и всемогъщ Бог не може да защити хората от дявола, Своя противник. Дори за онези които контактуват с духовния свят, това остава загадка. Само да пожелаем да преминем на страната на Бог и сатана веднага започва да ни създава пречки и не само в една, а в много посоки! Защо Бог не може да се намеси и да го накаже? До този момент това е било загадка. Дори хората, общуващи с духовния свят не са знаели отговора й. (133–86, 1984.7.10)

***
През цялата история, в продължение на десетки хиляди години, всезнаещият и всемогъщ Бог постоянно е водел човечеството. Защо до този момент Той все още не ни е завел в света, в който е усъществена целта на доброто? Нима е било неизбежно светът ни да достигне сегашното си състояние и да потъне в разочарование и отчаяние? Това е сериозен въпрос! Подобна реалност много лесно може да подтикне човека да направи извод, че няма Бог. Ако Го няма, в бъдеще ще стане ли възможно въплъщението на идеала за който мечтаем, или мира в целия свят, или утопията към която хората така страстно се стремят? През цялата история до ден днешен интелектуалците и многобройните философи са се стремяли да реализират един такъв свят. Обаче, нищо не се е получило; само погледнете днешната ни реалност! Очевидно е, че за в бъдеще никой няма да ни поднесе на поднос света на нашите надежди! (130–18, 1983.12.11)

***
Защо всезнаещият и всемогъщ Бог не прави нищо на сатана? Да му пререже гръкляна и край! Защо Бог го е оставил на спокойствие? Защо? Това е най-сложният въпрос за религията. Мислите ли, че е лесно да се отговори на него? (127–112, 1983.5.5)

***
Ако заговорите с вярващите за Бог, днес много от тях си представят Бог всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ, седящ на трона на славата и имащ абсолютна власт. Те смятат, че Бог няма нищо общо с понятия като “страдание” или “мъка”. При това христианите наричат Бог Небесен баща! Освен това, вярващите наричащи Бог свой баща, заявяват, че живеейки в грешния свят трябва да се разкайваме и да пазим вярата си. Получава се, че в основата си Бог и хората се различават един от друг, макар да имат взаимоотношения на баща и деца. (123–154, 1983.1.1)

***
Христианите казват: “Бог е свят, всезнаещ и всемогъщ, поради това Той като праведен съдия седи на Своя престол и съди всички народи”. Харесвате ли съдиите? След като проработи десет години като главен съдия човек се разболява или умира. Ако не умре, се уволнява поради болест и се превръща в пълна развалина. Ако човек, който е работил толкова дълго като съдия не се е разболял, значи е корумпиран. Съдията дава смъртна присъда, отнемайки нечий жовит, но решението му не е абсолютно. Делото на подсъдимия може да се разглежда от няколко гледни точки, следователно животът или смъртта му напълно зависят решението на съдията. Точно поради това присъдата не е абсолютна. Това е сериозен проблем! От гледна точка на Вселенския закон, законите в една отделна държава не могат да бъдат абсолютни. Ето защо казвам, че мислещите хора след десет години съдийска практика се разболяват. (198–285, 1990.2.5)

***
Така, ако съществува Бог, господарят на Небето и земята, трябва да си зададем един въпрос. Христианите смятат, че всезнаещият и всемогъщ Бог седи на Своя престол и като върховен съдия се занимава с това да дава присъди и да изпраща лошите хора в ада, а добрите – на Небето… Ако на Бог Му харесва да се занимава с това, значи Той е луд! (194–32, 1989.10.15)

***
Пасторите в христианските църкви говорят, че Бог седи на трон, че Той е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, но какво интересно има във всичко това? Ако Бог ще седи на царски престол десетки хиляди години подред, Той ще Си натърти цялото дупе! Не е ли така? Ако толкова много ви харесва да седите, опитайте да седите без да ставате поне три дни! (192–29, 1989.7.2)

***

С какво се занимава Бог? Ако вярваме на христианите, Той седи на престола на вечната слава. Какво славно има в това да седиш самотен? Бог седи на едно място от стотици векове до ден днешен и си казва: “Колко е хубаво, че имам власт! Аз съм всезнаещ и всемогъщ и мога да Си позволя всяка прищявка!” Какво може да прави Той със всичко това? Дори Бог живее до ден днешен воден от любовта. Тази логика не може да бъде отречена! (191–22, 1989.6.24)

***
Ако мислите, че Бог може да прави каквото Си пожелае, защо тогава за десетките хиляди години история – между осемстотин и петдесет хиляди до един милион и половина години човешка история – и така, защо за този дълъг период от време Той не е могъл да изведе човека от жалкото състояние в което се намира? По този начин може да се направи извод, че Бог не съществува, а относно Неговото всезнание и всемогъщество не може дори да се говори! Тази начин на мислене е неоснователен. Защо Той не може да направи нищо? Защо? Защото обстоятелствата не Му позволяват. (162–186, 1987.4.12)

***
Какво би станало, ако нямаше грехопадение? Днес христианските църкви проповядват, че Бог е всезнаещ, всемогъщ и свят, а ние хората сме грешни / долни същества, но този начин на мислене е неправилен. Опитайте се да отидете в духовния свят! В нашия свят самите христиани наричат Бог “Небесен баща“, но какво означава “баща”? Може ли да се използва думата “баща” за Бог, ако Той е толкова свят, че е невъзможно да се общува с Него? В това заявление от самото начало има противоречие! Това разбиране само по себе си е противоречие. Думите на преподобния Мун съответстват на здравия разум! (240–191, 1992.12.13)

***
Защо говоря за това? В самото начало Бог създаде хората като Свои синове и дъщери, но Той успя ли да види как децата Му Го възхваляват пеейки и танцувайки? Поради това, че човек извърши грехопадение и беше изгонен от Едемската градина, до този момент в живота на Бог не е имало нито един радостен ден. Христианите не познават този Бог. Те мислят, че Бог е в славата Си и бъдейки всезнаещ и всемогъщ може да прави каквото пожелае. Защо в този случай Той вече няколко хиляди години не може да спаси човека? Как можем да отговорим на този въпрос? Всичко се състои в това, че грехът беше извършен от човека, следователно човека трябва да го изплати. (226–304, 1992.2.9)

***
Кое е абсолютното желание на Бог? Ето в какво се състои проблема! Какво желае Бог? Какво абсолютно желае Той? Могъщество? Съвременните христиански църкви и теолози заявяват, че тъй като Бог е всезнаещ и всемогъщ, пред света Той е един вид праведен съдия и изпраща добрите хора в Небесното царство, а злите – в ада. Харесва ли ви този съдия? В този свят харесват ли съдиите? Мислите ли, че Бог е някакъв гаден тип, който решава кого да изпрати в ада и кого на Небето? От гледна точка на логиката това е абсолютно неправилно! Това е извода. (211–75, 1990.12.29)

***
До този момент в традиционната теология е съществувала логиката, че Бога-творец е свят, а творението Му е нещо нищожно / долно. Тази логика нарушава първоначалния Принцип според който е създадена Вселената. Основното разбиране в традиционната христианска философия е разбирането за любовта, но как могат долните грешници да изградят единство със светия Бог? Аргументирайте се логично! Без това нищо няма смисъл и е фалшиво. Дори абсолютният Бог има нужда от партньор, когото абсолютно да следва, когото би пожелал да обладае и за когото би пожелал да се грижи дори с цената на живота Си. (204–100, 1990.7.1)

***
Днес теолозите говорят за това, че е дошло време да се направи пълен критичен анализ на вярата и да се преразгледат традиционните възгледи за Бог и човешкия живот. До ден днешен в теологията е господствала тенденцията, която може да бъде изразена със следните думи: “Творението не може да бъде поставяно на едно ниво със Светия Творец”. Как тогава можем да обичаме? Може ли Бог да обича бъдейки самотен? Какъв е смисълът тогава да говорим за мир и щастие? Може ли Бог да постигне всичко това Сам по Себе Си? Как да се отговори на тези въпроси? Бог трябва да има обект. (77–317, 1975.4.30)

***
Благодарение на кой импулс се е появил нашият свят? Бог има нужда от любов, поради това Той създаде Небето и земята. Традиционните теологични представи за Бог са погрешни, след като те не отчитат този факт! Според тези представи Бог може да постигне всичко само с помоща на абсолютната Си сила. Ето защо на териториите заети от христианската култура се е проляло толкова много кръв! Следвайки тази логика може да се предскаже, че христианската култура, водеща развитието на западната цивилизация, в Последните дни може да доведе до разрушителни последици. (209–29, 1990.11.25)

***
Днес историята се развива в научна епоха. Настъпва времето за развитието на наука стремяща се да узнае причината за всичко, да обясни произхода на видовете и да достигне до основите. Следователно и религията трябва да върви в крак с тези тенденции. Трябва да се появи религия, способна да докаже реалното съществуване на Бог, базирайки се на субективната гледна точка и да обясни фактите засягащи нашия свят и сътворението му. Тази религия все още не съществува, поради това ако Бог е жив, Той трябва да подготви съдържанието й. (211–139, 1990.12.30)

***
Ако човек е бил създаден от абсолютно същество за да въплъти любовта Му, това говори за съществуването на някакъв първоначален импулс довел до създаването на човека и конкретна цел за сътворението му. За да разберем какъв е този импулс и коя е целта, трябва да разберем какво представлява тази абсолютна същност. С други думи, преди всичко трябва да формираме правилната представа за Бог. По този начин не само ще изясним мотивите и целта за сътворението на човека, но с цялата му яснота ще осъзнем защо за постигането на всеобщ мир ни е необходимо да въплътим в живота си абсолютната любов. (110–253, 1980.11.27)

***

Ако съществува абсолютният, вечен, уникален и непроменлив Бог, задължително трябва да открием в Него източника на Истинската любов, Истинския идеал, Истинския мир и Истинското щастие. Трябва да изградим представата си за Бог, човешкия живот и материята базирайки се на гледната точка на Самия Бог. Само ясното разбиране за тези неща ще ни позволи да влезем света на новата хармония и новото щастие. (77–260, 1975.4.14)

***
Основната причина за конфликтите между религиите също се крие в неопределеността на тяхната онтология. Абсолютът може да бъде само един, не може да има два или три абсолюта. Но лидерите на всяка религия винаги са настоявали на това, че теният Бог е правилен, а Богът в когото вярват другите е неправилен. Така е възникнала идеята, че всяка религия си има свой абсолют, което доведе до абсурдното твърдение за съществуването на няколко абсолюта. От тук следва извода, че Богът в когото вярва всяка религия е относителен. Целта на всяка религия е да изгради система от абсолютни ценности. Основата на тази система трябваше да бъдат теориите обясняващи Божията любов и истина. Обаче до днес, тези теории бяха относителни. С други думи, религиите до този момент не успяха да изградят система от абсолютни ценности, която би ни позволила да излезем от хаоса. Това е изводът. Тази реалност е неизбежният резултат от неспособността на религията ясно да обясни същността на Абсолюта. (122–302, 1982.11.25)

***
В основата на всяка религия стои разбирането за Абсолюта. Абсолютът в иудаизна е Йехова, в христианството – Бог, в исляма – Аллах. Конфуцианството и будизма не дават ясна представа за Абсолюта, въпреки това хуманността (жен), която конфуцианството смята за първопричина на добродетелите е свързана със заповедите на Небето – следователно, можем да смятаме Небето за аналог на абсолюта в конфуцианството. Будизмът заявява, че всичко съществуващо се променя, но истината може да бъде намерена в Истинската реалност (Бхутататхата), която е зад всичко съществуващо. Така, Истинската реалност може да се смята за будиският аналог на абсолюта. (122–300, 1982.11.25)

***
Онтологията на новата религия трябва да обясни, че всички религии говорят не за различни богове, а за един и същ Абсолют. Освен това тя трябва да покаже, че представите за Бог в различните религии са се базирали на частичното разбиране на атрибутите Му. След това онтологията на новата религия трябва да намери правилното и цялостно разбиране за Бог и да обясни, че всички религии по между си са сестри, тъй като произхождат от един Бог. Освен това, тази онтология трябва да разкрие Божиите атрибути, основната мотивация и цел за сътворението на света, също така и законите по които е бил създаден света. След това новото учение трябва да покаже, че тези цел и закони управляват движението на всичко съществуващо във Вселената и нормите, които трябва да спазва човек също съответстват на тези универсални принципи, тоест на Небесния закон. (122–303, 1982.11.25)

***
Величието на Принципа на Обединителната църква се състои в това, че в него подробно е описано творческото начало на Бог. От Принципа разбираме как е протекъл процесът на сътворението. След това Принципа дава реално и логично обяснение за това как е станало грехопадението. Освен това, Принципа предлага гледна точка за историята. Става ясно, че Бог не е изоставил грешния човек, а през цялата история е полагал огромни усилия за възстановяването му. Принципът дава толкова дълбоко теоретично обяснение на всички тези въпроси, че дори след първото му прочитане става ясно, че Бог в процеса на възстановяване се стреми да изгради свят в който целта Му ще бъде реализирана. (208–296, 1990.11.20)
You can leave a response, or trackback from your own site.

0 Response to "Представи за Бог"

Видео за нашата дейност