Адам: изява на Бог

Aдам – прародител на човечеството и видим Бог

Създавайки Адам и Ева, Бог искаше първо, да се сдобие с плът и второ, да осъществи любовта Си. Ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство и бяха станали въплъщение на любовта способна да ги обедини в едно, Бог би се спуснал при тях и би станал любящ Родител на цялото човечество. Адам и Ева които са родители притежаващи тяло и създадени по Божи образ, биха дали живот на физически деца и съответно, биха построили идеален свят. Тогава човека би станал свързващото звено между духовния и физическия свят. Можем да кажем, че това също е част от целта на сътворението на човека.
Благодарение на любовта, Бог би влязъл в Адам и Ева. Той би станал Истински Родител на човечеството в плът, а след като Адам и Ева отидат в духовния свят, Той и там би заел положението на Родител в техен образ. (Благословеното семейство и идеалното Небесно Царство I, 307)

***
Адам, създаден като Божие въплъщение, би станал прародител на човечеството. С други думи, Адам е олицетворение на Бог. За да може Бог който няма тяло да господства над материалния свят, Му е необходимо тяло с помоща на което да може да вижда, чува и действа. Адам е тялото на Бог. Коя е тогава Ева? Тя е жена на Адам, притежаваща плът. И така, ако Адам е Бог в плът, тогава Ева е Божията жена в плът. Вие сигурно ще кажете: “Къде се е чуло светият Бог да има жена?!” Въпреки това, Адам е бил създаден за да стане въплъщение на Бог, а Ева – да стане жена на Бог в плът. (22–279, 1969.5.4)

***
Адам и Ева бяха необходими на Бог за осъществяването на две цели. Първо, Той желаеше да осъществи идеала на любовта. Второ, невидимият Бог искаше да Се покаже чрез някаква форма. Адам и Ева бяха основата или ядрото, благодарение на което невидимият Бог би могъл да се представи във видима форма и да създаде взаимоотношения с материалния свят. (92–147, 1977.4.1)

***
Какво би правил безтелесният Бог един в духовния свят? Няма никакъв смисъл от невидим Бог! За да стане Родител на хората, Той трябва да има тяло и да умее да чувства. Разберете, Бог е имал необходимост от тяло подобно на човешкото, за това Му се е наложило да създаде Адам и Ева и да ги дари с двойнствена природа! (133–91, 1984.7.10)

***
Когато Небесният Баща получава тяло, видимото и невидимото се обединяват. Това символизира единството на Вселената. Адам и Ева притежават тяло отразяващо Божия образ. По идея, те трябваше да се качат на трон в царския дворец на Небесното царство и Бог, обитавайки царствените им души, да господства над земния и духовния свят. Той би създал Божието Царство, Царството на любовта. Духът и тялото могат да се обединят само чрез любов, други начини не съществуват. (143–93, 1986.3.16)

***
Ева трябваше да стане Божия принцеса; в последствие тя би станала Божия съпруга. Бог искаше да я направи Свой партньор в любовта, Своя жена. Защо? За да се сподели любовта, е необходимо тяло. Без него не може! Отивайки в духовния свят ще забележите, че Бог е невидим. В атмосферата на духовния свят постоянно, двадесет и четири часа в денонощието, сияе светлина подобна на слънчевата. Бог управлява всичко, невидимо присъствайки в пространството.
Да се заявява, че безплътният Бог може да бъде обект на любовта на човека, притежаващ плът, би било несериозно! Невидимият Бог създаде Адам и Ева в плът като абсолютен шедьовър на идеала на любовта, за да станат Негови партньори. Ако попитате на кого прилича Бог, ще ви кажа, че прилича на Адам и Ева. Бог е вътрешният Баща, Адам – външният Баща. Бог е вътрешният Родител, Адам и Ева – външните родители. (199–361, 1990.2.21)

***
Бог създаде Небето и земята за да сподели с тях любовта Си. С тази цел невидимият Бог издигна мъжа и жената във въплъщение на вечната любов. Те трябваше да станат главно олицетворение на любовта, тоест истински прародители на доброто за цялото човечество или Истински Родители. Вие не сте имали Истински Родители. Но сега в Обединителната църква има учение за Истинските Родители. (38–173, 1971.1.3)

***
Защо Бог създаде Адам и Ева? Бог който няма форма не може да господства над реалния свят. Безтелесния и невидим Бог не е в състояние да властва над видимия свят, над цялото творение и Вселената. Ето защо с помоща на любовта Бог трябва да се облече в тяло. Ето защо Той започна да твори. Когато Бог получава тяло благодарение на любовта, се раждат вътрешният и външният импулси. (166–232, 1987.6.7)

***
Невидимият Бог е безплътен, Истинските Родители играят ролята на Негово тяло. Те са Родители на личността, семейството, рода, народа и държавата. В бъдеще, когато отидете в духовния свят, ще забележите че и там Бог се проявява в образа на Истинските Родители. (98–224, 1978.8.1)

***
Ето в какво се състои величието на Обединителната Църква! С какво е забележителен преп. Мун? С това, че Бог иска да използва неговия облик! (166–232, 1987.6.7)

***
Бог няма тяло. Невидимият Бог се представи във видим образ. Кой е видимият Бог? Безгрешните Истински Родители за които говорим. (201–83, 1990.3.4)

***
В карйна сметка, Бог е духовна Същност която няма форма, за това човек не може да получи водене директно от Него или да преживее рождение свише чрез непосредствено общуване с Него. Поради това Бог изпрати централни личности с помоща на които учи хората и им дава възможност да преживеят повторно раждане. Точно такива личности са Истинските Родители, притежаващи видим и невидим аспект. (91–101, 1977.2.3)

***
С каква цел Бог създаде Адам и Ева? Ние имаме тяло, а невидимият Бог няма. Нямайки тяло, Той не може да господства над духовния и земния свят. Бог съществува, но за да стане Родител на хората, Му е необходимо тяло. Кой е представителят Му в плът? Адам и Ева. Бог се представя чрез телата на безгрешните Адам и Ева.
Адам и Ева са прародителите на човечеството; в същото време те са Бог, господстващ над Небето и земята. Бог обитава вечния невидим свят, а Адам и Ева, явявайки се Негова форма, заемат положението на родители и носят отговорност за управлението на света. (133–91, 1984.7.10)

***
Божията цел не се състои само в това да доведе до съвършенство взаимоотношенията на вертикална любов с Адам и Ева, в които Бог е Субект, а човека – обект. Осъществявайки ветрикалната любов, Той искаше да пожъне и плодовете на хоризонталната любов между Адам и Ева. В този момент би се въплътил идеалът на любовта: Бог, вътрешният Родител, би влязил в Адам и Ева, външните родители, за да достигне до пълно единство с тях. Бог, Невидимият Родител, би станал вечен Родител в материалния свят чрез образите на Адам и Ева. В този момент Адам и Ева биха станали Истински Родители или Истински Прародители. (135–10, 1985.8.20)

Бог е личност

Бог е личност притежаваща интелект, емоции и воля

Днес много христиани смятат, че след като Бог е уникален и абсолютен творец и най-висшата и блага същност взаимоотношенията между Него и човека, Неговото творение, са невъзможни. Творението е низше; Творецът – абсолютен и свят. Въпреки това, нека погледнем на тях от гледна точка на концепцията за любовта. Колкото и да е възвишен и благ Бог, колкото и да е низше Неговото творение, за да могат те да започнат взаимоотношения на любов, по вътрешно съдържание личностите им трябва да бъдат подобни, същността на сърцата им трябва да е еднаква. Бог по природа трябва да прилича на човека, имащ личностно начало. (138–245, 1986.1.24)

***
Какво представлява Бог? Той е личност притежаваща интелект, емоции и воля. Бог който има личностно начало, най-силно копнее за любов и поради тази причина създаде нас, хората, като обекти на Своята любов. Това е удивителен факт! (143–149, 1986.3.17)

***
Първопричината, Бог, като какъв създаде човека? Той го сътвори по Свое подобие. Създавайки човека, Бог взе за основа Своя образ. Какво означава това? Аз приличам на Бащата, а на кого прилича Бащата? На мен. С това се обяснява всичко. Ако решим да търсим Бог, какъв ще Го видим? Разбира се, че приличащ на нас! Тогава всичко си идва по местата. (127–233, 1983.5.15)

***
На кого прилича Бог? Ако Бог се нуждае от любов, кого ще обича – едно същество което прилича на Него или едно животно, което не прилича на Него? На Бог Му е необходим партньор, който да Му харесва и с когото може да сподели любовта Си. Следователно, ако този партньор е човешко същество, от негова гледна точка Бог задължително трябва да бъде Личност. Това е извода. Всички елементи които са присъщи за Бог трябва на сто процента да съвпадат с елементите присъщи на човека. Всички свойства присъщи за душата и тялото на Бог и човека, трябва да са в хармония по между си. Ето защо Бог не може да не притежава интелект, емоции и воля. (162–271, 1987.4.17)

***
Ако Бог съществува, какви са взаимоотношенията Му с човека? За да създаде такива взаимоотношения Бог трябва да притежава личностни характеристики. За да бъде личност, Той трябва да прилича на човека. Човек има такива атрибути като душа и тяло. За да може и Бог и сътвореният от Него човек да имат обща цел, Той трябва да прилича на човека. От тук произлиза концепцията за двойнствените характеристики. (167–243, 1987.7.21)

***
Бог личност ли е, каквато е човека? Ако Бог прилича на човека, тогава какъв е Той – мъж или жена? Ако Той е мъж, има ли онова нещо което се намира на мъжете между краката? За какъв вид характеристики които притежава Бог, говорим? Наричаме Го Субект на двоинствените характеристики, но има ли Той полови органи? (181–202, 1988.10.3)

***
Как мислите, Бог може ли да се смее? Случвало ли ви се е да Го видите как се смее? Той има ли очи, нос, уста, уши, тяло? Ако се замислим ще видим, че поклонниците на традиционните религии вярват в глупости! Те дори не знаят дали Бог има очи! Ако ги попитате: “Виждали ли сте очите на Бог?” Те не знаят какво да отговорят. “На кого прилича Бог?” “На кого прилича, ли? Прилича на Бог!” Къде се е чуло, по този начин да се отговаря на въпрос? На кого прилича Бог? На децата Си! Ето защо Бог трябва да е личност. Бъдейки личност, Бог изисква от мен да имам най-висшия личностен еталон. От какво се определя тази еталон? Не се определя от пари или власт. Определя се от любовта. (182–59, 1988.10.14)

***
Ако Бог съществува, Той задължително трябва да бъде личност. Бог трябва да прилича на човека. Ако Бог има личностно начало, значи притежава интелект, емоции и воля. Следователно, при Него всичко трябва да е конкретно: и чувствата и произтичащите от замисъла Му цели. (174–162, 1988.2.28)

***
Бог знае всичко. Той е цар на знанието и могъществото, всезнаещ и всемогъщ. Той е още и вездесъщ, тоест присъства навсякъде. От какво има нужда Той? От диаманти? Той по всяко време може да ги създаде! От злато? От скъпоценни камъни? Не. Бог има нужда от любов! Мислите ли, че съществувайки в самота Той може да каже: “Ах, Аз имам любов! Колко Ми е хубаво! Ха-ха!” От какво има нужда Бог? Ако Бог също е личност Той трябва да има уста, нали? Ако Той наистина е личност… със сигурност има и нос, и очи, и уши, и ръце, и крака, и душа, и Сърце. (142–30, 1986.3.3)

***
Какъв в същност е Бог? Той е всезнаещ, всемогъш и вездесъщ. С една дума, Той може да унищожи целия свят, но може и да го спаси. Такъв Бог не ни е нужен. Към какъв Бог се стреми първоначалната ни душа? Към такъв Бог, за Когото може да се каже: “Бог със сигурност обича по-силно от баща ми и майка ми! Ако страната ни има праведен цар или президент, Бог със сигурност е по-добър от него!” Всъщност, президентите се сменят на всеки четири години и само ни мерджее пред очите от тях. Тях дори не можеш да ги уважаваш! (147–271, 1986.10.1)

***
Ако Бог съществува и дойде в нашия свят днес, Той задължително трябва да притежава интелект, емоции и воля. Защо ли? Защото човека ги има. Обаче, Божиите интелект, емоции и воля се базират не на човешките, а на Небесните принципи. (9–291, 1960.6.12)

***
Може ли абсолютният Бог да тъгува? Способен ли е всезнаещият и всемогъщ Бог да избегне тъгата? Може ли Той да има нещо общо с душевната горчивина? Това е сериозем въпрос, който не мога да подмина. Да предположим, че абсолютният Бог не може да изпитва тъга. Значи, Той не може да бъде Баща на човека, притежаващ интелект, емоции и воля и способен да изпитва радост и тъга. Това противоречи на логиката! Следователно, Бог трябва да е субект, притежаващ способност да изпитва радост и тъга в по-голяма степен от хората. (203–288, 1990.6.27)

***
Няма религиозна организация, която правилно свидетелства за Бог. И будистите и конфуцианците са един дол дренки. Достатъчно е да започнете разговор с тях за Бог и те вече ви гледат с широко отворени очи! Те не познават Бог като личност, съчетаваща в Себе Си интелект, емоции и воля. За разлика от тях, Обединителната църква пропагандира единство между Бог и човека. В това се състои величието й. (227–112, 1992.2.11)

***
Ако има с какво да се гордее Обединителната църква, то това е правилното й разбиране за Бог. Имаме ясна представа за Него. Бог е личност, притежаваща интелек, емоции и воля; в същото време Той е субект на любовта. Ние добре разбираме това. Центърът на обичащия Бог е небесното сърце и това е неоспорим факт. (210–314, 1990.12.27)

Единство между Бог и човека

Човек се нуждае от Бог-личност с Когото може да изгради единство

Тъй като Бог притежава интелект, емоции и воля, Той има Своите желания, ситуация и сърце. В какво се състоят желанията Му, какво е в сърцето Му и каква е ситуацията Му? Преди да изясняваме ситуацията в която се намират хората, трябва първо това да разберем. След като го постигнем, съвсем естествено ще разберем в какво се състоят желанията на хората. Защо ли? Целта на човека е Бог, а целта на Бог е човека; значи, Бог и човек си приличат. Този, който добре разбира ситуацията на хората, желанията и сърцето им е способен да разбере желанията, ситуацията и сърцето на Бог.

За любовта може да се говори само в този случай, ако Бог е личност. Той трябва да притежава емоции и други свойства, характерни за човека имащ личностно начало; обаче, сред всички религии само христианството представя Бог в такава светлина. Да наречеш Бог Баща е голямо откритие! Христианите започнаха да наричат Бог Баща. Те не знаеха това за което говоря сега, че Бог е вътрешен и външен Баща и не можаха да дадат ясно обяснение за стремежа на Бог да придобие единовластие с помоща на любовта, свързваща го с материята. Но христианите са единствените, които откриха бащинството на Бог и направиха това откритие своя основна религиозна догма. Това е невероятно постижение! Освен това христианите говореха за единен Бог. Ето защо христианството стана световна религия способна да обедини целия свят. Тази религия прокарва пътя за обединението на света. По този начин виждам проблема.

Днес съществуват множество духовни учения, но през цялата човешка история нито едно от тях не можа дълбоко да засегне темата за сърцето. Непременно трябва да се появи такова учение. Ако то не се появи, значи Бог не съществува! Има религии проповядващи нравственост и норми на обществената етика които човек трябва да спазва; има религии учещи за безкрайността на духовния свят. Но трябва да се появи религия способна да обедини учението за нравствеността и учението за духовния свят базирайки се на сърцето! Ако потърсим сред религиите ще се окаже, че това е христианството. Христианството е религия на сърцето. Поради грехопадението хората изгубиха Бог и разбирането, че Той е техен Баща. Човечеството изгуби Истинските Родители, но христианството е религията способна да ги представи на хората.

Крайната цел на философията се състои в това да открие Бог. Какъв е Бог? Той е абсолютен, непроменлив и уникален. Откриваме Бог, който ни е необходим на нас, хората; Той трябва да притежава личностно начало. За да може да създаде взаимоотношения с хората Бог трябва да е личност, притежаваща воля, идеали и всички вътрешни и външни атрибути които можем да си представим. Всички аспекти на Божията личност – емоционалният, волевият и интелектуалният – трябва да са разбираеми за нас. Хората трябва да имат възможност да изградят с Него съвършенни взаимоотношения. В противен случай, съществуването на Бог въобще не ни касае! До ден днешен философията не можа да провъзгласи Бог за личност и да Го почита по подобаващ начин. (138–142, 1986.1.21)

На кого прилича Бог? На синовете и дъщерите Си. А вие кои сте? Божии синове и дъщери! Вие приличате на Бог. Следователно, Бое е личност. Може ли Бог да бъде някаква безформена маса? Удивителната особеност на христианството се състои в това, че то ни учи за Бог който има емоционално, личностно начало, за Бог който има любов, интелект, емоции и воля. Това е грандиозно! Освен това, христианството говори за единен Бог!

Ако Бог е личност, има ли нужда от любов? Ако сме родени като Божии деца и Го наричаме Баща, тогава Той има нужда от нас така, както и ние имаме нужда от Него. Ние имаме нужда от Баща и Той има нужда от нас.

Ако съществува Бог-личност, какво трябва да ни свързва с Него? Говорейки за Бог имате в предвид нещо възвишено, нали? Тялото ни свързано ли е с Него? Не. С Него е свързана душата ни. Земята се върти около Слънцето, чрез което минава оста й на въртене и за триста шестдесет и пет дни извършва пълен оборот около него. По същия начин живее и човека, следвайки душата си приличаща на вертикална линия. Тя от своя страна се “върти” около Бога-първопричина, притежаващ личностно начало. По този начин трябва да погледнем на този проблем.

Мисълта за съществуването на Бог ни води към логичния извод, че нашият свят няма надежда за бъдещето, ако не следва Божията идеология. И ето, че се появи Обединителната църква признаваща съществуването на Бог като съвършенна личност която притежава интелект, емоции и воля и стремяща се да изгради идеален свят, базиращ се на сферата на сърцето. Обединителната църква за първи път изясни характера на взаимоотношенията между Бог и човек.

Бог е баща

Взаимоотнощенията между Бог и хората са взаимоотношения между баща и деца

Взаимоотношенията между Бог и хората са взаимоотношения между баща и деца, но как са възникнали те? Ако в състояние на молитвен транс попитате Бог: “Кой е центъра на Вселената?”, ще получите отговор: “Центърът на Вселената са взаимоотношенията между бащата и децата”. Кой е центъра на вселената? С две думи, това са взаимоотношенията между бащата и децата. (48–208, 1971.9.19)

***
Кой е центърът на Небето и земята и на какво се основава Вселената? Когато чрез молитва влязох в мистическо състояние, зададох този въпрос на Бог. Той ми отговори, че център са взаимоотношенията между бащата и децата. Непросветените хора ще си помислят, че говорим за взаимоотношенията между децата и техните физически баща и майка, но ние имаме в предвид основополагащите взаимоотношения с Бог. (19–158, 1968.1.1)

***
Говорим, че взаимоотношенията между Бог и хората са взаимоотношения между баща и деца, но какво е особеното при тях? Най-висшата точка, в която се срещат бащата и сина е центърът, в който се пресичат тяхната любов, живот и идеали. Техните любов, живот и идеали в тази точка се сливат в едно. Достигайки я ще осъзнаете, че Божията любов е ваша любов, Божият живот е ваш живот и Божиите идеали са ваши идеали. Първичните взаимоотношения чрез които може да бъде достигнат този еталон са взаимоотношенията нежду баща и син. (69–78, 1973.10.20)

***
Дарявайки ни с любовта Си, Той колко иска да ни даде? Божията любов е безгранична, за нея не може да се каже: “Ето толкова и стига!” Той желае да дава любов безкрайно. Дори след като Се отдаде целият, Бог казва: “Желая да живея чрез теб, желая да живея в теб!” Какво Го кара да постъпва по този начин? Любовта! Самият Бог, потапяйки се в любовта се задоволява дори с живот на слуга. Бащата се радва дори, когато любимият му син например, се е на акал на масата по време на обяд! Любовта е над закона.
До сега Бог е дарявал хората с любовта Си, но може ли да каже: “Аз ви дадох всичко! Защо вие нищо не Ми давате?” Бог, притежаващ абсолютна любов съжалява, че не е могъл да даде цялата Си любов такава, каквато е искал. Бог не може да Си поиска Своето! Ако Бог е създал човека за да го дари със съвършенна любов, Той копнее да даде тази любов на хората, та нали до сега Той не е могъл да го направи! Поради това, че Бог е такъв, колкото повече мислим за Него, толкова повече Го харесваме. Ако Бог каже: “Дадох ви всичко, сега вие Ми донесете нещо”, би трябвало да Го изгоним. (36–77, 1970.11.15)

***
Бог е баща на човечеството, а хората са Негови синове и дъщери. Човек беше създаден като кост от костта и плът от плътта на Бог, за създаването му Той даде всичко от Себе Си до мозъка на костите Си. Поради това, ако създаденият по такъв начин човек повика Бог, Той не може да не му откликне! (20–207, 1968.6.9)

***
Защо Бог сътвори Вселената? Защото искаше да види любовта. Какво Му е по-приятно да гледа: как мъжът и жената се конкурират или как те се обичат? Ето защо Бог трябва да се представя пред лицето на сътвореният от Него свят като Самата Любов. (86–82, 1976.3.7)

***
Детето е въплъщение на любовта и усилията на своите родители. Той е продължение на техния живот. И още нещо, чрез него се реализират идеалите им.
Основата за раждането на едно дете са любовта, живота и идеалите на родителите му. Ето защо, колкото повече бащата и майката го гледат, толкова детето им се вижда по-симпатично, толкова повече жизнена енергия виждат в него и толкова по-идеален обект им се струва! (69–78, 1973.10.20)

***
Ако желаем да имаме взаимоотношения с Бог, ръководещ се от понятието “любов”, като еталон трябва да ни бъдат не взаимоотношенията между господар и слуга, а партньорските взаимоотношения. При това Божият партньор не може да бъде човек без съдържание, той трябва като Бог да притежава някакво абсолютно вътрешно съдържание. Този партньор требва да е способен да сподели с Бог съдбата Му, да има обща цел с Него и да живее в Неговото обкръжение. Ето за какви взаимоотношения на любов сме създадени. Това е извода.
Каква позиция трябва да имаме за да поддържаме такива взаимоотношения с Бог? Това е позицията, в която Бог става наш баща, а ние Негови деца. Ако съществуваше по-висока позиция, амбициите на човека биха го подтикнали да я заеме. Хората се стремят към най-доброто; ако съществува по-висока позиция, тя непременно требва да се даде на човека! От тази гледна точка става очевидно, че Бое е баща на човечеството, а ние – Негови деца. (48–205, 1971.9.19)

***
Разбира се, че при създаването на човека Бог не можа да не го дари с ценност. Бог не можеше да сътвори хората не разбирайки, ще Му харесат ли или ще Го огорчат. Той би бил странен Бог, ако беше започнал създаването на човека нямайки и най-малка представа за това! Бог е абсолютен, следователно знае всичко. Обаче, ако Той беше създал човека неразбирайки какво прави, това би означавало, че Той е някакъв неправилен Бог. Бог е абсолютен, за това Той създаде човека в качеството му на Свой абсолютен партньор. (54–87, 1972.3.20)

***
Какво представлява Бог, Творецът на Небето и земята? Той е личност с най-висша добрина, Първоизточник на всичко съществуващо и Субект на любовта. Поради тази причина, след сътворяването на всичко съществуващо на Небето и земята, Той пожела да предаде всичко най-ценно във Вселената на човека. Ако се намери човек, на когото Бог може безрезервно да се довери, надежден и достоен за любовта Му, Бог ще пожелае да му предаде без остатък всичко най-ценно. (13–247, 1964.4.12)

***
Ако Бог наистина е баща ни, Той никога не би създал децата Си непотребни и на нищо неспособни същества. Това е безспорно! всезнаещият и всемогъщ Бог ни е наделил със способността да заемем равно на Неговото положение, поради това съвестта ни се стреми към най-доброто. (53–224, 1972.2.28)

***
Ако Бог е абсолютна същност, защо Му е притрябвало да създава човека? Това е въпросът. Той направи това не заради пари, знания или власт. Бог създаде човека, тъй като това е единственият начин да преживее любовта. От тази гледна точка, истината се сътои в това, че Бог е Баща, а хората – Негови синове и дъщери. Тази истина създава единна ос.
Ако ние се бяхме обединили с тази ос, нито една сила не би могла да разруши единството в любовта между Бог и човека. (137–57, 1985.12.18)

***
Бог напълно се посвети на създаването на човека, за да сътвори идеалната, съвършенна форма, притежаваща огромна ценност. Създавайки Адам и Ева, Бог желаеше да живее заради тях, а не заради Себе Си. Мина времето, когато Бог живееше за Себе Си; настана време, когато Бог започна да живее заради интересите на партньора Си. Едно съвършенно същество не живее заради себе си. Същността на съвършенното съществуване се сътои в това да живееш за благото на другите, заради обекта си. Този принцип е заложен в основите на Вселената. (69–81, 1973.10.20)

***
Колкото и да е великолепен, абсолютен и всемогъщ, Бог не би се чувствал добре сам. Когато си сам не можеш да определиш какво е “щастие” или “добро”. Тези понятия могат да възникнат само при човек, който поддържа взаимоотношения с някого. Ще се намери ли поне един самотен човек, който би заявил, че е щастлив? Колкото и да е всезнаещ и всемогъщ, дори Бог не може да бъде щастлив сам. Представете си един добър певец, който пее абсолютно сам. Мислите ли, че е щастлив? Той има нужда от обект. Хубаво е само тогава, когато има взаимодействие. От тази гледна точка, за да Му е хубаво, Бог не трябва да бъде сам. (65–20, 1972.11.13)

***
Бог напълно се посвети на създаването на обекта на Своята любов, дори Той има нужда от такъв обект. Не е възможно да обичаш, ако си сам! За да обича, дори абсолютната същност има нужда от обект на любовта. В качеството му на такъв обект на любовта и беше създаден човека. Поради това сътворението на човека не бе забавление за Бог. В Библията е казано, че Бог сътвори човека с помоща на Словото, но това не беше толкова лесно. Създаването на човека коства много усилия на Бог. За постигането на тази цел Той се отдаде на сто и двадесет процента и даде стотици пъти повече отколкото е имал! (197–164, 1990.1.13)

***
Христианите вярват, че Бог сътвори Небето и земята чрез Словото, че Той е всезнаещ и всемогъщ. Но светът не бе сътворен с магия! Създавайки децата Си, Бог им се отдаде изцяло, даде цялото Си Сърце. Поради това ги обича. Нима можем да обичаме нещо, в което не сме вложили сърцето си и не сме жертвали плътта и кръвта си? Ако в името на нещо жертваме костите и плътта си, мислим за него и му се отдавме изцяло, този предмет става обект на надеждата ни.
Коя е отправната точка на Божия идеал на творението? Може би, Той е искал всичко да съществува заради Него и гонен от желанието да притежава е казал: “Ей, вие, дайте всичко на мен!”? Не! Този идеал възникна в резултат от себеотдаването. Не от желанието да получи нещо, а в следствие на желанието да дава. С други думи, Бог направи принципа “съществуване за благото на другите” отправна точка на Своя идеал.
Ето защо в сътворяването на човека Той инвестира всичко от Себе си. Самият Бог съществува заради човека! (78–111, 1975.5.6)

***
Бог е казал, че Той е любов, но какво означава това? Това означава, че Той обича и през деня и през ноща; обича и когато работи и когато Си почива; обича когато танцува и когато плаче. За това Той каза: “Аз имам любов. Изпълнен съм с нея!” Думата “изпълнен” означава, че цялата любов се намира в Бог. От всички най-много Бог харесва любовта. Тъй като Бог притежава любовта в цялата й пълнота, достатъчно е само един път да почуваствате вкуса й и вече никога няма да можете да се откажете от нея, дори ако ви се наложи да умрете. (44–188, 1971.5.7)

***
Бог е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ поради това Той не се скъпи, Той има всичко. Но има едно нещо, което Той цени най-много и с което се гордее. Това е любовта. Той няма нужда от нищо, освен от нея! (108–223, 1980.10.16)

***
Кой елемент е неразделна част от Бог и волята Му? Нямам в предвид мислите, които се раждат в Него по време на процеса на осъществяване на Неговата воля, а именно Божията крайна цел. И така, кой елемент е свързан със същността на волята Му? Божието всемогъщество, ли? Дори с негова помощ целта не може да бъде постигната. А ако Бог използва неограничената Си власт? Отново нищо няма да се получи! Може би ще Му помогне Неговата вездесъщност? И тя няма да помогне! Тогава, кой е този елемент? Бог безусловно съществува. Той живее е духовния свят извън времето и пространството. Кой е центърът на живота Му? Бог има неограничена сила, Той е вездесъщ, притежава неограничена власт. Но не става въпрос за това. И началото и процеса на Неговия живот са свързани с любовта. Той вечно ще живее по този начин. Защо, ли? Защото дори Бог се радва имайки обект на истинска любов! (126–223, 1983.4.24)

***
Бог е абсолютен, всезнаещ и всемогъщ; поради това, колкото и да раздава от любовта Си, постоянно може да се запасява от хранилището на любовта, което притежава. Представете си, че някой е откраднал от това хранилище голямо количество любов и я раздава на всички през деня и през ноща. Ще каже ли Бог: “Ах негодник! Крадец! Той Ми открадна любовта!”? Бог ще накаже ли този човек?
Бог е всезнаещ и всемогъщ, Той ще каже: “О, супер! Взимай колкото искаш! Можеш да взимаш през цялото време! Макар и да си влязъл в хранилището Ми, Аз имам още много любов. За това съм Бог, за това съм субект!” Той ще каже още: “Тъй като Аз съм субект и трябва да давам всичко на обектите Си и въпреки това да имам остатък. Само по този начин мога да бъда субект. Ако давам всичко на вас, хората Моите обекти и имам остатък, тогава мога да бъда Бог-субект. В противен случай, от Мен не става Бог. Ето такъв съм Аз! Ако започнеш да раздаваш на всички откраднатата от Мен любов като електростанция на Божията любов, ще ти дам още колкото поискаш!” Да предположим, че този човек каже на Бог: “Когато ми свърши любовта бих искал да взема още. Мога ли да се свържа към тръбопровода на Божията любов?”; тогава Бог ще му отговори: “Ако искаш – заповядай!” (116–240, 1982.1.1)

Близоста на Бог

Бог е най-близкото ни същество

Коя е най-великата от всички истини? Родители, съпрузи и деца. Няма по-велико нещо от тази истина. Кой е центърът на тази истина? Любовта. От тази гледна точка, кой е центърът на великата истина? Наричаме Бог – същността на истината, доброто, любовта и живота, но какво означава това? Тези думи всъщност, означават едно и също нещо – истината не може да бъде отделена от любовта и живота.

И така, Бог е централната същност на живота, любовта и истината, но какво представлява Той? Той е наш баща и едновременно с това – наша майка. Родетелите са ядрото. В този смисъл Бог е много много близък до нас.

Може би Бог има бяла брада. Тя много му отива! Докосва си Той брадата и в този момент сина Му казва: “Харесвам дългата брада!” Тогава тя веднага ще се удължи! А ако синът каже: “Късата брада е по-хубава”, тя ще стане по-къса. Бог е всезнаещ и всемогъщ поради това, обръщайки се към мъж лицето Му е сурово. Пред Адам, който харесва мъжествеността, Бог ще прилича на мъж, а пред жена като Ева Той ще се яви в образ, който би се харесал на една жена.

Бог съществувал ли е преди сътворението на Небето и земята? Ако да, на колко ли години е Той? Човек, който умее да брои до седемдесет ще каже, че Бог е на седемдесет. И това е напълно нормално. Бог ще каже: “Хо-хо! Аз съм на седемдесет!” Ако Го попита човек, умеещ да брои до пет: “Господи, на колко години си?”, Той ще отговори: “Хо-хо! Аз съм на пет години!“ Никакви числа по-различни от тези, човека няма да може да разбере. Бог не може да бъде разбран с помоща и на най-големите числа. Положението Му не може да бъде изчислено с нищо. Това харесва ли ви? Такъв е нашият Бог!

Също така Бог много обича шегите и хумора. Кой е кралят на хумора? Бог! След като Той е всезнаещ и всемогъщ, следователно и чувството Му за хумор също е добро! Кой е кралят на смеха, способен да ви накара да се смеете така, че ще се търкаляте по пода, превивате и падате от смях? Кралят на смеха е Бог!

Ако външно Бог прилича на мъж, вътрешно прилича на жена. Той е силен, всезнаещ и всемогъщ, но в същото време душата Му е изпълнена с милосърдие, способно да украси с цветя усмивката на Буда. Душата и на най-женствената жена трябва да е присъща на Бог! В Него се обединяват тези два аспекта.

Бог е великият господар на Вселената, всезнаещ и всемогъщ. Той има всичко и може всичко. Но представете си, че Неговият предан син, свързан с Него чрез любовта, започне да разкопчава ризата Му! Мислите ли, че Бог ще се развика: “Ей, ти! Какво правиш!”? Да предположим, че човека необръщайки внимание на виковете Му, сякаш нищо не се случва, продължава да разкопчава ризата Му и казва: “Преди много време, по същия начин докосвах гърдите на баща си и сега искам да докосна и Твоите!” Какво ще направи Бог в този случай? Ще се разсърди ли? Татко ще бъде наистина щастлив! Пораствайки, детето все повече се отдалечава от баща си: прескача огради, преплува реки, стреми се да изкачи планини. Но ако той завръщайки се при баща си, влиза в двора, прекрачва прага и дори иска да влезе по дрехите му за да докосне гърдите му както в миналото, това ще се хареса ли на бащата или не? В този случай дори дядото, който е с един крак в гроба ще бъде доволен и ще каже: “Моля, заповядай, докосвай ме колкото искаш!”

Бог е творец. Какво можем да Му дадем и какво можем да вземем от Него? За да растеш трябва да приемаш / поглъщаш нещо – или сам да си го вземеш или да го получиш от някого. Или вие сами трябва да приемате нещо или някое трето лице трябва да ви снабдява с необходимите елементи. Но нали на Бог не можеш нито да Му дадеш нещо, нито да Му вземеш! На какво се базира тогава Неговата концепция за растежа? Това е важем въпрос! Аз не ви разказвам за това, та нали ако използвате думите ми безотговорно, ще имаме проблеми! Изследвайте този въпрос сами. Давам ви домашно. Можете да напишете дисертация, а аз ще ви пиша оценки.

Как е възникнал Богът-абсолют? Мислите ли, че се е родил внезапно от нищото? Това не ви ли интересува? Ако христианите чуят това, те ще кажат: “О-о, какво страшно богохулство! Творецът е свят!” Стига сте говорили глупости! Бог се е появил или Той е съществувал винаги? Нима не ви е интересно? За да се отговори на този въпрос е необходима определена логическа основа. Доктор Юн! Как се е появил Бог? Нима един доктор на физическите науки не трябва да има отговор за тези неща? Не ви ли е срам да закривате лицето си? Дори членовете на Обединителната църква ще са принудени да кажат: “Естествено е, че Бог винаги е съществувал”, а аз ще ви кажа: “Не!” Бог също се е развивал! Само това обяснение ще бъде правилно.

Къде се намира уникалната сила, способна да създаде Вселената в цялото й многообразие? Със сигурност Бог също е изследвал този въпрос. Бог е личност. Той прилича на човека. Откривайки местоположението на уникалната сила, Той също ще пожелае да влезе там и спокойно да заспи въпреки своето всезнание и всемогъщество. Бог не може с ококорени очи непрекъснато да повтаря: “Ей, ти, глупако хайде, прави изплащане и се възстановявай! Не си почивай нито през ноща, нито през деня!” Все пак Бог също има здрав разум, нали? Той също разбира, че е необходима почивка. Бог също трябва да си почива след работа. Та нали Той работи за да може след това да се порадва на почивката! Дори Бог във всичко спазва принципа на взаимоотношенията на даване и приемане.

Ако Бог съществува, какво представлява Той? Той е всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ и това е добре. Всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ Бог, за когото няма нищо невъзможно… Обаче, дори ако Той знае всичко и притежава всемогъща сила какви ще са последствията, ако Той реши да заповяда на всички да живеят изключително и единствено заради Него? Да предположим, че в духовния свят се съберат хиляда, десет хиляди или дори цялото човечество, трилиони хора. И ето, че Бог им заяви: “Аз съм всезнаещ и всемогъщ, Аз съм абсолютна същност, поради това всички вие сте задължени да живеете заради Мен!” Какво ще се получи, ако хората бъдат принудени да живеят единствено за Бог? Същността на нашата съвест е такава, че ние не можем вечно да се примиряваме с такава ситуация. Тя непременно ще приворечи на съвестта ни! Тази ситуация непрекъснато ще бъде в конфликт с душата ви.

Освен човека, Бог няма друг партньор който би могъл да обича. Сред останалото творение Той не може да сътвори още един Бог. Защо, ли? Мисля, че щом Бог е всезнаещ и всемогъщ, Той би могъл да създаде точно такъв Бог, но какво би се получило? Когато Бог се храни, едновременно с Него се храни точно същият Бог; когато Бог работи, вторият Бог се занимава със същото; ако Бог става, вторият Бог също става. С други думи, вторият Бог във всичко би подражавал на първия. Когато първият Бог сяда, сяда и вторият! Би ли могъл Бог да живее трилиони години съвместно с втория Бог, повтарящ всички Негови действия? Замислете се за това! Представяте ли си колко отегчен би се чувствал Бог? Още през първия ден би се ококорил! А как би разговарял? Ако Той реши да води разговор с втория Бог, дълго ли би продължил той? Ще може ли да издържи поне три дни? Със сигурност първият Бог ще каже: “Та Той е абсолютно идентичен на мен! Можеш да умреш от скука!”

Кой е центърът на религията? Бог. Разбира се, Той има много имена, но това не е най-важно. Два Бога не могат да съществуват! Трябва да съществува само един първоизточник, поради това Бог е един. Всяка една страна има свой език, хората наричат Бог с различни имена. Обаче, всички имена означават една и съща Същност.

Небето и земята се появиха не защото те са решили така. Те са възникнали благодарение на някакъв източник на сила, която е станала причина и движещ импулс за появата им. Ако се замислим по този върос и развием мисълта си, неизбежно ще стигнем до извода за наличието на някакъв централен субект, действаща същност и източник на сила сътворил Вселената и привел я в движение. Наричаме тази същност Бог. Но поради съществуването на различни народи и езици тази същност също има различни имена. Само по себе си това не е проблем. Важното е, Вселената да има център. Каквито и действия и предвижвания да стават в света, този център не трябва да се измества под тяхно влияние. В центъра на този относителен и променлив свят задължително трябва да се намира главната същност, непоколебима во веки веков. (154–298, 1964.10.5)