Всемогъщ ли е Бог

Бог е всезнаещ и всемогъщ в рамките на закона

Принципът е основата на Божието всезнание и всемогъщество

Какво е това, което подтикна Бог да създаде всичко съществуващо? Било нещо фундаментално. Бог няма нужда от пари. Той направи това не за пари. Същото можем да кажем и за знанието – Бог започна да твори не защото търсеше знание. Властта също не е причина. Всезнаещият, всемогъщият и вездесъщ Бог знае всичко. Той е царят на мъдростта, могъществото и богатството. Той може да създаде диаманти в голямо количество! Но Той няма нужда от диаманти. Той ги има по всяко време, защо са Му? Ние желаем това, което нямаме. Същото се отнася и за знанието. Днес учените след многобройни опити откриват някой естествен закон, получават за него докторска степен и вдигат голям шум около откритието си. Всички тези знания са нищо посравнение със знанието на Този, Който е създал законите, управляващи Вселената, движеща се и действаща в съответствие с универсалните принципи като едно органично тяло. Същото можем да кажем и за изкуството. Научихме изкуството от природата и от никой друг! Всичко, което съществува в изкуството сме го научили от природата, та нали в природата има всичко. (182–121, 1988.10.16)

***
Бог е всезнаещ и всемогъщ, за какво Му е власт? Той е Субект, способен да приведе в движение цялата Вселена, за какво Му е власт? Той е Цар на могъществото и не се нуждае от власт. Всички исторически личности и знаменити хора, всички царе и императори управлявали могъщи държави вече са история. Всички те са танцували в рамките определени им от Божията власт! Бог няма нужда нито от пари, нито от знания, от които имаме нужда ние, хората. (176–165, 1988.5.9)

***
Бог е абсолютна Същност. Той е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Той знаае всичко и може всичко. От какво се нуждае Бог, заемащ позицията на абсолютен субект, който има всичко? Макар Бог да е абсолютен субект, Той би искал да стане и обект. Защо, ли? Човек има нужда не само от изток. Ако има изток, трябва да има и запад; ако има изток и запад, са необходими север и юг. Тъй като има юг и север, възниква необходимостта от отпред и отзад, горе и долу. В това се състои стремежа ни да създадем сферична форма. Ето защо сферата е еталон за движение във Вселената. (201–12, 1990.2.28)

***
Какво има в междузвездното пространство? Има ли там звезда от диаманти? Ако Бог, който е сътворил вселената е всезнаещ и всемогъщ, би ли създал само една звезда от диаманти? (49–294, 1971.10.17)

***
Какво най-много харесва Бог? Може би Той харесва известните учени? Те не са нищо особено! Те постоянно нещо изследват и отриват разни формули и закони, действащи в природата, сътворена от Бог. Самите учени не създават тези закони. Не, Бог не харесва учените. А президентите? Бог харесва ли президента Рейгън? А президента на света? Самият Бог е президента на Вселената! Той е всезнаещ, всемогъщ и абсолютен, така че от какво има нужда Той? Също така Бог не харесва властта. Какво още? Пари? За това дори не си струва да говорим! (141–247, 1986.2.26)

***
Бог е всезнаещ и всемогъщ. Ако Той се разсърди и удари Земята, тя ще се разлети на холяди парченца! Достатъчно е само Бог да викне и тогава президентите и великите хора на света ще побягнат забравили всички свои титли! Бог има ли нужда от власт? Няма. Отличниците харесват властта. Ако ме попитате кой харесва властта, ще ви кажа: дявола! (210–18, 1990.11.30)

***
Защо Бог създаде Небето и земята? Ако кажа: “Той ги създаде за да покаже колко е силен, всезнаещ и всемогъщ”, хубаво ли ще звучи? Мислите ли, че цялото творение, създадено от Божията сила, в този случай ще Му е благодарно? Ще ви хареса ли, ако Бог каже: “Аз те създадох защото съм премъдър и всемогъщ”? Ако Бог ме е създал чрез Своето могъщество или мъдрост, каква радост имам от това и какво ме засяга? Чие е това могъщество – Божие или мое? Това Божията мъдрост ли е или моята? Та нали аз съм нищожен… Ето такива мисли ми идват. Тук определено има проблем! (175–150, 1988.4.16)

***
Христианите днес наричат Бог “Небесен Баща, всезнаещ и всемогъщ”, но всезнанието и всемогъществото на Бог се базират на Принципа. Той не може да бъде всезнаещ и всемогъщ, ако не се опира на някакви принципи. Бог не извършва безразборни действия! Законът, определен от вечния Бог, е вечен. Бог не може безотговорно да се отнася към това, което самият Той е установил. За да установи принципите на справедливостта и общественото право съответстващи на Небесния закон, преди всичко саммият Бог трябва абсолютно да спазва и изпълнява този закон. Само тогава и човечеството и Вселената ще го спазват. Бог не може да промени позицията Си и да стане втори. Сътворявайки човека, Той се ръководеше от такъв идеален еталон. (162–184, 1987.4.12)

***
Бог не може да действа безотговорно. Може би пасторите на христианските църкви мислят, че всезнаещият и всемогъщ Бог, способен да твори, във всеки момент може да направи всичко което пожелае, но това не е така. Всичко съществуващо на Небето и на земята се движи в съответствие със законите, с великия Принцип. Дори Бог не може да наруши Принципа. Дори президентът ни е задължен да спазва всички държавни закони, базиращи се на Конституцията и приети от законодателните органи. До сега това не се е спазвало и за това е такъв хаос. Нима не съм прав? (166–99, 1987.5.30)

***
Може да ви се стори странно, но ако Бог желае да обича, защо просто не създаде любовта? Защото, ако Той сътвори любовта просто поради това Си желание, Той ще изгуби опората под краката Си. Ето защо Той не я е създал; с други думи, Той не може да го направи. Разбирате ли, какво имам в предвид? “Не може да бъде! Бог е всезнаещ и всемогъщ, а този човек ни казва, че Той не може да създаде нещо…” Струва ми се, че сега е моментът да направим извод за правилността на теорията на дуализма или политеизма. Може би ще започнете да се съмнявате в думите ми; въпреки това, всичко което ви казвам е изтина! (173–211, 1988.2.18)

***

Сега, говорейки за Божиите атрибути, хората споменават Неговата абсолютност, всезнание, всемогъщество, уникалност, също така Неговото вечно битие и непроменливост. Какво ще прави Той със Своята абсолютност? А с уникалността Си? Каква е връзката на уникалността Му с нас, хората? Това е важен въпрос! Какво ще прави Бог със Своето всезнание и всемогъщество? Каква е връзката им с нас, хората? Какво ще прави Той със Своите вечно битие и непроменливост? Може би, за самия Бог всичко това е хубаво, но ако тези качества по никакъв начин не са свързани с човека, за нас те нямат смисъл! Ние нямаме нужда от тях. Вярата не може да бъде сляпа. Вие трябва да си изясните всичко това! (223–261, 1991.11.12)

***
Бог знае всичко. Той е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Той притежава неограничена власт. В какво се състои връзката на всичко това с мен? Как е свързано това с мен, питам аз? “Аха, Бог има неограничена власт; това е добре, защото Той може да ми заповядва. Той е вездесъщ; следователно може навсякъде да ме следи. Той знае всичко, поради това може да види всичките ми тайни, така че няма къде да се скрия! Бог ме контролира”. (130–209, 1984.1.22)

***
По какъв начин Бог господства над Небето и земята? Той господства с помоща на закона, но в основата на закона е властта на любовта. Вселенският закон съществува за да поддържа тази линия на управление. Бог сътвори човека, защото тъгуваше за любов. Той можеше да живее в самота, защо Му е потрябвало да ни създава? Имал е нужда от любов, даваща стимул, импулс. (121–103, 1982.10.24)

Любовта е измерителя

Любовта е единственият абсолютен еталон

Има едно нещо, което Бог не може да направи. Той е всезнаещ и всемогъщ, нали? Въпреки това, има нещо което Той не може да направи по Свое желание. Какво мислите, че е това? Може би Той не може да направи злато или диаманти? А? Може би няма да са Му достатъчни силите за това? Има нещо, което дори всезнаещият и всемогъщ Бог не може да направи както му скимне. Какво е то? Любовта. Мислите ли, че в душата ми има любов? Мислите ли, че има? А във вашата душа има ли? Наистина я има, но ако вие изведнъж кажете: “Това е моя любов! Тя е само моя!”, аз ще си помисля, че сте полудели.

Способен ли е Бог да обича сам? Може ли всезнаещият, всемогъщ и уникален Бог, бъдейки сам да каже: “Ах, колко ми е хубаво на душата!”? Е, в този случай ще трябва да признаем, че Бог е полудял! Ако преподобният Мун каже, че е способен сам да почувства любов, казвайки: “Ах, колко ми е хубаво! Ах, моя любов!”, вие ще си помислите, че той е полудял, нали? Но ако аз имам в качеството на обект поне парченце хартия или ето тази носна кърпичка, аз мога да кажа: “Моя скъпа кърпичка!” Кой тогава ще говори лоши неща за мен? Ценноста на взаимоотношенията и авторитета, позволяващи ни да се издигнем до позицията на представители на Вселената съществуват само в света на любовта.

Колкото и да е абсолютен, Бог не може да има любов когато е сам. Любовта може да бъде намерена само чрез взаимоотношенията и това е единственото нещо, което дори всезнаещият и всемогъщ Бог не може да притежава бъдейки сам. Разбира се, че любовта е част от Божия характер, но импулса на любовта и нейния сигнал възникват само чрез взаимоотношения с партньор. Любовта не възниква от нищото. Такава е любовта и такава е силата й. (138–245, 1986.1.24)

Защо смятаме за нещастни вдовците и вдовиците и ги съжаляваме? Защото в душата им има любов, но няма нещо което би позволило на любовта им да се прояви. Въпреки това, че Бог е всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, ако няма партньор любовта Му бездейства. С кого Бог, Творецът на Вселената би искал да си взаимодейства? Той желае да задвижи любовта, която е била предназначена за Адам и Ева. (130–21, 1983.12.11)

Каква любов харесва най-много Бог? Истинскта любов. Коя любов се нарича истинска? Къде са корените й? Корените й не са в Бог. Странни неща ли говоря? Всезнаещият и всемогъщ Бог е Господар на любовта, но Той не иска корените на любовта да стигат до Него. Той желае да вкорени любовта в човека, който може да стане нейн обект. (177–269, 1988.5.20)

За кого Бог създаде Небето и земята – за Себе Си или за сътворените същества, Своите обекти? Разбира се, можем да каже, че Бог ги създаде за Себе Си, но имайте в предвид, че в основите на еталона на който се е опирал Бог по време на сътворението са били сложени интересите на обектите Му. Кой е субекта измежду всички Божии обекти? Човека. Бог мислеше преди всичко за човека и щастието му. Защо Му е да мисли за Себе Си? Той и така е всезнаещ и всемогъщ! (109–268, 1980.11.2)

Бог е абсолютен, всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, но може ли да се разпорежда с любовта както пожелае? Не! Дори Бог се подчинява на любовта. В този случай, какво представлява Бог? Може би Той не е всезнаещ и всемогъщ? Ако Го попитате: “Господи, нима не си всемогъщ?”, Той ще ви отговори: “Разбира се, че съм всемогъщ, но не и в любовта”. Защо Бог е такъв? (98–38, 1978.4.8)

Бог не може да изпълнява функциите си на Бог сам. Мислите ли, че Му е интересно? Необходимо ли Му е да се притеснява за храната, нощуването и дрехите? Той може да си позволи всичко, което си пожелае! Да предположим, че Бог ще седне в самолет и ще кръжи около час и след това ще Му омръзне. Дори ако всезнаещият и всемогъщ Бог се направи на много важен заявявайки, че е най-великият, не може да намери нищо интересно в самотата! Той е като нас, хората, Той няма нещо особено с което да се занимава! Интересът се появява когато се опиташ сам да положиш усилия в създаването на нещо ценно. (161–116, 1987.1.11)

Защо Бог започна да твори? Та нали Той е абсолютна същност! Какво Му е липсвало, защо е започнал да твори? Бог е всезнаещ и всемогъщ, не са Му необходими нито злато, нито знания, Той има всичко. Защо Той създаде човека? Коя беше основната мотивация, която Го подтикна към творенето? Това не са властта, знанията или собствеността. Какво не е имал Бог? Основата, необходима за любовта. Дори Бог не може да обича сам. Мотивацията, алфата и източникът за сътворението на Небето и земята стана любовта. (149–149, 1986.11.21)

От каква любов се нуждае Бог? Той има любов, но въпреки това, Той може да обича само след като се появи партньор. Имате ли любов? Ще ви хареса ли да живеете сами и постоянно да повтаряте: “Ах, колко е хубаво! Ах, моя любов!”? Любовта започва да действа само при наличието на партньор. Тя е Вселенският Принцип и дори всезнаещият и всемогъщ Бог е самотен и печален, ако няма партньор в любовта. (94–262, 1977.10.1)

Колкото и да е великолепен, абсолютен, всезнаещ и всемогъщ, Бог сам не би се чувствал добре. Когато си сам не можеш да определиш какво е това “щастие” или “добре”. Тези понятия могат да възникнат само при човек поддържащ взаимоотношения с някого. Ще се намери ли поне един самотен човек, който да каже, че е щастлив? Колкото и да е Всезнаещ и Всемогъщ, дори Бог не може да е щастлив когато е сам. Представете си един великолепен певец, който пее в пълно усамотение. Мислите ли, че е щастлив? Той се нуждае от обект. Хубаво е само тогава, когато има взаимодействие. По същият начи, за да се чувства хубаво, Бог не трябва да остава сам. (65–20, 1972.11.13)

Кой е източникът за съществуването на Самия Бог? Как е започнало то? Къде е източникът за Неговото битие? Неговото всезнание и всемогъщество ли? Абсолютната Му власт ли? Какво ще прави с абсолютната Си власт сам? Какво ще прави тази личност със Своята абсолютна власт сам, ако на около няма никой? Какво ще прави с абсолютното Си знание, ако е сам? Каква е Божията същност? Това е важен въпрос. Същността Му е любовта, живееща в името на другите и не изискваща внимание към себе си. (218–263, 1991.8.19)

Дори всезнаещият и всемогъщ Бог не може да направи нищо при среща с Истинската любов. Колкото и прекрасна личност да е президентът на република Корея, той е безпомощен пред лицето на Истинската любов. Ако той истински обича съпругата си, нима не би пожелал да й се поклони? Любовта му ще е достатъчна не само за поклони! “От кое ъгълче на Вселената се е появила съпругата ми! Наистина не мога да не я обичам! Когато се замисля, какво ли бих правил без нея, ми се подкосяват краката! Ако я нямаше, бих имал огромни проблеми. Колко е хубаво, че я има!” Той като той я харесва, ще падне в краката й навирвайки дупе към небето и ще каже: “Скъпа, обичай ме! Аз те обичам!” Макар да е президент, няма да има какво друго да направи. Ще се хареса ли тази картинка на малката жена, седяща пред него или тя ще е недоволна?(211–83, 1991.12.29)

Колкото и да е всезнаещ и всемогъщ, Бог не може да прави с любовта каквото пожелае. Може би си мислите: “След като Бог е всезнаещ и всемогъщ, тогава Той може да обича както пожелае”. Обаче, в този случай биха възникнали огромни проблеми! Следвайки тази логика, можем да стигнем до извода, че обекта на любовта не е необходим. Следователно, за да преживее стимул и радост от Божествената Си любов дори Бог, Абсолютната централна Същност, се нуждае от партньор в любовта.

Бог също има нужда от партньор, та нали дори Той не може да обича когато е сам. Ако аз си седя самотен и страстно повтарям: “Ах, колко ми е хубаво днес!”, нима това нямаше да е признак за моето безумие? Но ако имам партньор, страстта ми не противоречи на здравия разум и съответства на условията на моето обкръжение. Въпреки това, че Бог е всезнаещ и всемогъщ, какво би станало, ако Той сам започне да танцува и да си говори: “Колко ми е хубаво! Ах, колко ми харесва любовта ми!”? Вие трябва да разбирате това. Дори Бог не може да обича сам! Той може да преживее импулса на любовта само, когато създаде Своя партньор. Ето къде е проблема! (141–106, 1986.2.19)

Нито една сила в света не може да се сравни със силата на Бог, нали Той е всезнаещ, всемогъщ и абсолютен. Освен това, Бог е вечен, безсмъртен и Самият Той е причина за съществуването Си. Ако Бог желае нещо, то какво е то? Какво желае Той, ако не желае пари, знания и власт?
Има само едно нещо, от което Бог абсолютно има нужда. И човек, и Бог изпитват абсолютна нужда от Истинска любов. (Благословеното семейство и идеалното Небесно Царство I, 302)

Бог е подчинен на любовта

Дори Бог абсолютно се подчинява на любовта


Няма друга сила която да може да подчини Бог, освен любовта. Любовта притежава велика сила, и дори Бог е безсилен пред нея. Каква е Божията любов? Тя е изцяло насочена за благото на другите; тя е била такава от самото начало и ще бъде такава винаги. Точно така Бог се стреми да обича всички нас. Без значение от нашата вяра, раса или националност, ние всички сме негови деца. Ето защо, дори всезнаещият и всемогъщ Бог абсолютно се смирява пред Истинската любов.

Бог също харесва любовта. Той може ли да полудее от нея? Може ли великолепният Бог, Творецът на Небето и земята, който е всезнаещ и всемогъщ да полудее от любов? Понякога в семейството се случва, че дядото, приличащ на тигър, не може да направи нищо пред малката баба. В каква мрежа го е хванала тя? Той е безсилен пред нея, попадайки в мрежите на любовта. Любовта притежава велика сила, дори Бог е безоръжен пред нея.

Ако всевластният, всезнаещ и всемогъщ Бог съществува, какво харесва Той? Бог е по-добър от хората, поради това не може да не Му хареесва любовта. Това е най-логичният извод! В този случай, какво представлява Божията любов? Тя е насочена за благото на другите; тя е била такава от самото начало и ще бъде такава винаги. Точно така Бог се стреми да обича.

Вие трябва да станете Божии синове. За да го постигнете, на базата на какво трябва да градите взаимоотношенията си с Него? На базата на пари? Ще ви каже ли Бог: “Аз съм всезнаещ и всемогъщ, за това с теб можем да бъдем баща и син само, ако придобиещ огромна власт”? А относно знанието? Всичко това е второстепенно. Бог се ръководи от любовта и ще каже: “Трябва да стана едно цяло с тази любов. Само любовта може да бъде на първо място!” От деня, в който напълно овладеете тази любов дори Бог, най-могъщото същество във Вселената, във всичко ще се съгласява с вас.

Колкото и да е всезнаещ и всемогъщ, може ли Бог да заповяда на мъжа и жената абсолютно да се подчиняват на любовта? “Дори Аз абсолютно се подчинявам на Истинската любов. Бъдете и вие, подобно на Мен, абсолютно покорни на любовта!” Само след като направи подобно заявление, Той може с достоинство да се нарече Бог. На какво ще прилича това, ако Бог каже: “Деца, вие трябва абсолютно да се подчинявате на любовта!”, а Самият Той да не спазва този принцип? Бог е диктаторът на Истинската Любов. Той може да заяви: “Аз ще бъда вечно и абсолютно покорен на Истинската любов. Нека и моите син и дъщеря бъдат, подобно на Мен, абсолютно покорни й во веки веков!” Тогава децата ще Му отговорят: “Амин!” В противен случай те ще кажат: “Татко прави каквото Си пожелае, а нас ни кара да се подчиняваме? Фу!” Голям проблем ще стане! Дори Бог абсолютно се подчинява на Истинската любов! Това е единсвеният логичен извод.

Дори всезнаещият и всемогъщ Бог абсолютно се смирява пред Истинската любов. Харесва ли ви това? Приятно ли ви е да го чуете или сте недоволни? Може ли да се случи така, че хората от Изтока харесват да слушат за Истинската любов, а хората от Запада не харесват? Хората желаят да слушат за нея; и хората от Запада, и от Юга, и от Севера, и от горе и отдолу. Без значение кога човек е чул за нея – през ноща или през деня, през който и да е сезон, в младостта или старостта си – това няма да му е неприятно!

Дори притежаващият абсолютна власт Бог търси къде може да заживее, да се приюти при любовта. Тя дори на Него Му се нрави! Бог абсолютно харесва любовта. Значи, колко ли силно я харесва Той? Много повече от абсолютното всезнание, всемогъщество и вездесъщност. Бог желае абсолютно да се подчини на любовта, дори ако Му се наложи да се откаже от всичко останало. Само погледът от тази гледна точка има смисъл. Наричаме Бог баща на човечеството, нали? Ако е така, може ли бащата да не се води от любовта в своя живот и да каже на децата Си: “Деца, за всичко се вслушвайте в любовта”? Без да има източник нищо няма да се получи! Ето защо дори Бог е абсолютно подчинен на любовта и казва: “Аз живея така, следователно и вие трябва да живеете по този начин”. Само по този начин Той ноже да ни научи на нещо.

Дори абсолютният Бог казва: “Аз съм абсолютен, всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ, имам всичко, но… Ех, колко много копнея да се подчиня на нещо абсолютно!” Той също желае да живее заради някого! Бог е именно такъв, поради това Той обича без да изисква другите да живеят заради Него. Любов, която изисква внимание към себе си няма да постигне нищо.

На базата на какво може да се постигне единство? Наричаме Бог всезнаещ и всемогъщ, но може ли всезнанието или знанието да бъдат основа за единството? Не. Тогава по какъв начин може да се постигне единството? Чрез сила? Няма да се получи! Колкото и да е силна пролетта, тя само създава среда за цъфтежа на цветята. Каквато и сила да притежава лятото, то е само сезон през който избуява зеленината. С настъпването на есента всичко увяхва. Въпреки това, че есента е сезонът през който се събира реколтата, тя няма сили да надвие зимата. За да бъде победена зимата, винаги трябва да почитаме слънцето и да го смятаме за център. Само по този начин можем да подчиним всички сезони. Друг начин няма. Какво имам в предвид? Да предположим, че се е създала ситуация в която всички деца се карат помежду си – по-големите и по-малките братя и сестри. Ако Бог, който създава традицията като Родител се озове в центъра на кавгата и каже на всички: “Правете така, както Аз ви казах!”, мислите ли че няма да бъде постигано единство? Мръсниците, които мислят така, със сигурност са полудели!

В съвременната теология съществува една теза, която неизбежно ще доведе до нейния крах. Тя се състои в следното: “Бог е всезнаещ и всемогъщ, поради това Той може да обича както Си пожелае”. Мога ли да обичам както си пожелая, ако нямам жена? Възможно ли е това? Онзи, който отстоява тази възможност е луд! Така че, може ли Бог да обича сам?

Бог е всезнаещ и всемогъщ; представете си какво ще стане със света, ако се появи още едно същество, което е също така всезнаещо и всемогъщо като Бог и създаде взаимоотношения на любов с Него! В тази любов няма да има равновесие и всички просто ще се разбягат в различни посоки от нея! Всичко съществуващо ще се заклещи между тези две същества и няма да може да помръдне нито напред нито назад. Цялата Вселена просто ще падне на една страна! Слабото трябва да се стреми към силното, а силното – към слабото. Жена, която харесва женоподобни мъже и е готова да обича такъв мъж е по-добре да умре. Харесва ли жената да докосва женска ръка? А харесват ли жените да се държат за ръце? Колко е неприятно, когато мека женска ръчичка стиска подобна ръчица! И двете меки ръчички се чувстват неуютно. Това е по-лошо от смъртта! Поради това казвам, че такава жена е по-добре да умре.

Бог на любовта

Бог е вездесъщ благодарение на любовта

Само любовта преодолява всички граници

Божията душа се намира не само в Неговото Слово, но и в творението Му. Където и да стъпите – и на Небето, и на земята – навсякъде присътства Божията душа. Няма такова кътче, където да не присътства Бог; с други думи, Той е вездесъщ. Божията душа е във всичко, поради това, ако желаете да живеете в нея, трябва да имате желание да прегърнете всичко съществуващо на Небето и земята като своя собственост. Това е желанието на Божията душа. Онзи, който е преминал по възвишения път на усъвършенстването й принадлежи. Ако сте достигнали до състоянието в което поглеждайки птичка или ароматно цвете душата ви желае да пее за вечността, вие не живеете в материалния свят, а в центъра на Божията душа. (8–180, 1959.12.13)

***
Как да почувстваме Божията вездесъщност? Представете си, че въздухът е Божие дихание. Когато идва тайфун, представете си, че това е потта която Бог пролива преодолявайки трудностите по пътя Си, работейки за благото на света. Гледайки Слънцето помнете, че то символизира източника на живот за цялата Вселена и се учете от него на Божия любов. Природата е учебник или учебно помагало, създадено от Бог за да могат любимите Му синове и дъщери да почувстват сърцето Му и да преживеят радостта. Ако човек, гледайки листата на дърветата се отнася към нея както към собствените си деца и може да разговаря с нея, намирайки се в пълно усамотение, той е близо до положението на светец. (59–101, 1972.7.9)

***
Бог е вездесъщ и ние също имаме желание да притежаваме такова качество. Бог е всезнаещ и всемогъщ и ние желаем да бъдем такива. Бог е уникален и ние се стремим да бъдем унукални. Ние приличаме на Бог! Създадени сме по Божи образ и поради това желаем да бъдем богоподобни. Човек желае да властва над цялата Вселена. Това е защото много приличаме на Бог! (26–167, 1969.10.25)

***
Животът трябва да е изпълнен с преживявания свързани с любовта. Ето защо, когато Бог е тъжен и аз съм тъжен; когато Той се радва и аз се радвам, неразбирайки защо. Любовта на родителите винаги е с преданния син, дори ако той е на хиляди километри от тях. Ако Бог е вездесъщ, тогава къде се намира Той? Определено не е в света на знанието! Любовта не прилича на знание. Любящата родителска душа се стреми към детето, обгръща различните полюси и прави вездесъщността възможна и естествена. По пътя си родителската любов става вездесъща. Няма кътче, в което да я няма. Само любовта е способна на такова нещо. Само тя има способността напълно да господства над сина. Властта й е всемогъща! Такава е природата й. (59–101, 1972.7.9)

***
Любовта има три велики свойства, поради това, заемайки позиция свързана с абсолютната и непроменлива Божия любов, получавам правото да застана на страната на Бог и да живея с Него. В молитва мога да видя Бог без да затварям очите си. Пред човека, почувствал Божията скръб се отваря свят на такива усещания, че той може внезапно да се спре и да се разридае насред пътя! Дори в грешния свят любящата майка е способна да почувства, че в чужда страна детето й е попаднало в беда. Такива неща се случват често, нали? Тя може внезапно да се събуди, да скочи от леглото си и да извика сина си по име. (201–356, 1990.4.30)

***
Кое е по-важно – артериите или вените? Кое от двете? Те са еднакво важни. В този случай, кой е по-важен – Бог или човека? Те имат еднаква стойност! “На Небето и на земята само аз съм удостоен с такава чест1. Аз съм всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ. Всичко на този свят е минало през мен” – на базата на какво може да се каже това? Възоснова на любовта. Само тогава тези думи могат да бъдат разбрани.
Бог прилича на артериите, а хората – на вените. Така, човек е дарен с ценност, която му дава привилегията да заема позиция равна на Божията. (109–146, 1980.11.1)

***
Какъв е Бог? Той е царят на всички егоисти. Бог е вездесъщ, с други думи, няма такова място, на което да Го няма. Представяте ли си какъв егоист е Той? Не трябва да Го наричаме егоист или алчен, но така или иначе, Той има големи апетити. (121–70, 1982.10.24)

***
Може ли Бог напълно да се подчини на някого? Ако Бог с наклонности на абсолютен диктатор желае да господства над всичко и не е способен да се подчинява, Той ще може да господства само над високото, но над низкото няма да може да господства. Тогава дори в понятието “вездесъщ” ще се промъкне противоречие, нали Той прилича на нас! Майката и бащата приличат на синовете и дъщерите си, нали? Наричаме Бог наш баща. Той също желае да живее в абсолютно покорство! Ако Той е неспособен на това, колко ли самотен би се чувствал! (192–29, 1989.7.2)

***
Ако човек е вдъхновен от една картина и й се възхищава до сълзи през деня и през ноща, мислите ли че авторът на творбата няма да хареса такова отношение? Когато срещне такъв човек, художникът ще го покани в стаята си и ще го помоли да му разкаже какво е предизвикало тези негови чувства. Нима не е така? Ако човек, продължавайки да се възхищава възкликне: “Ах, колко ми харесва тази картина! Колко е прекрасна! Бих й се любувал цял живот!”, мислите ли, че художникът ще го помисли за луд? Бог изпълва цялата Вселена, но Той е вездесъщ не защото е субект на цялото знание. Той е вездесъщ благодарение на любовта. Дори да не познавате Бог, вие наново ще осъзнаете битието Му, ще Го преоткриете за себе си, ако постоянно си задавате въпроса: как да се науча да съпреживявам любовта във всички сфери на моя живот? (59–103, 1972.7.9)

Любовта е навсякъде

Любовта съществува във всяко кътче на Вселената

Бог е абсолютен, но защо? Защото Той абсолютно се подчинява на любовта. Това харесва ли ви или не? Освен това Бог е вездесъщ. Любовта Му е навсякъде. (223–246, 1991.11.10)

***
Божията любов е повече от достатъчна за да обгърне цялата Вселена. Той владее централната основа. Бог е централната същност на любовта, притежаваща най-голямата основа. Ако Бог се раздвижи, всички по-малки същества ще се раздвижат след Него. Всичко ще се слее в един голям кръг, нали? Значи, е напълно логично да направим извода, че Бог побира в Себе Си целия свят, цялата Вселена. (205–33, 1990.7.7)

***
Ако не е Бог, цялата Вселена би била пуста като празно гърне. Но ако Бог съществува, цялата Вселена се изпълва без остатък. Защо, ли? Защото има любов. Нека предположим, че съм сам, но е достатъчно да осъзная съществуването на Бог и Вселената веднага се запълва. Той е навсякъде. Присъствието Му е осезаемо навсякъде. Ето защо, обградени от любов, можем да преживеем много ясно усещането за Неговата вездесъщност. Но ако не познавам Бог, всичко става празно, като че ли всичко изчезва. (91–323, 1977.3.1)

***
Ако субекта на любовта присъства, чувството за пълнота се усеща във всичко. Ако любовта е в излишък, тя изпълва всичко и ние придобиваме способност да даваме истински, без ограничения. Това е изводът. Даването и приемането всъщност са усъществяване и размножаване на идеала. Светът на любовта излиза извън рамките на разстоянията. Скоростта на любовта е толкова голяма, че дори светлината не може да я стигне! Любовта е по-бърза от всичко! Любовта е по-светла и по-съвършенна от всичко. Има способността да изпълни всичко без остатък. (95–39, 1977.9.11)

***
Какво представлява любовта? Тя изпълнява функцията на смазочно масло, необходимо за извършването на въртеливо движение и задава орбитата на въртене. Нищо друго освен любовта не може да бъде такова смазочно масло. За да задвижите автомобил, също трябва предварително да го смажете! За извършването на движение е необходимо смазочно масло. Във всяко движение нещо трябва да играе ролята на смазочно масло. Само любовта може да създаде ефекта на смазочното масло във вид на най-висша радост. Този ефект няма да изчезне, нали източникът на любовта е вечният Бог. (180–161, 1988.8.22)

***
Любовта прилича на нервите. Достатъчно е някой да ни дръпне за косата и цялото тяло ще се насочи в съответната посока. По същият начин, достатъчно е някой да дръпне любовта и цялата Вселена ще се насочи в съответната посока. В момента, в който любовта започне да се движи, цялата Вселена се задвижва в хармония с нея. (89–90, 1982.1.1)

***
Душите на всички хора във Вселената се измъчват, ако съществува един субект способен да внесе покой във всички души, какво предстаавлява този субект? Той е единното абсолютно централно същество. Трябва да съществува абсолютна същност, способна да изпълни с любов всички кътчета на човешката душа. Следователно, тази абсолютна същноста трябва да е безгранична. От колко любов се нуждае Бог за да изпълни душите на милиардите хора, тоест на цялото човечество? Бог трябва да е абсолютен! От тук произтича необходимостта от термини като “всезнаещ” и “всемогъщ”. Бог има нужда от тях. (116–240, 1982.1.1)