Божията същност

Бог е нематериална същност

Бог няма форма. Ако Го смятаме за голям, можем да кажем, че е безкрайно огромен / голям, а ако Го смятаме за малък, можем да кажем, че е безкрайно малък.

Съществува ли наистина Бог? Ако ви ущипят, ще извикате; когато огладнеете, започвате да ядете. Съществува ли Бог и можем ли да Го усетим още по-реално? Това е същността на въпроса! Ако Бог наистина съществува, всички проблеми ще бъдат решени.

Виждали ли сте душата си? Къде се намира тя? В главата или в сърцето? Може да ви се стори, че я няма; но всъщност тя съществува. Душата изпълва цялото тяло. Няма нито една част от тялото, която да не е изпълнена от нея. По същия начин, ако Бог съществува Той присъства навсякъде в нашия свят, та нали светът е Неговото тяло.

Бог не може да бъде видян. Може ли енергията да се види? Бог е източникът на енергията, за това няма да Го видите дори когато преминете в духовния свят.
Мъдрият, всезнаещ и всемогъщ Бог е помислил, че е най-удобно да осъществява господството Си от центъра и да действа по Свое усмотрение, бъдейки при това невидим. Тъй като Бог е нематериален, Той може, ако поиска, безпрепятствено да мине през целия свят. Дори ако Той премине през вашето тяло, няма да усетите нищо. Докато клюмате, Той може да мине по главите ви и вие няма дори да разберете! Колко удобно! Помислете само, на Бог му е най-удобно да бъде невидим. Бог е невидим и това е много логично.

Ние не забелязваме движението на въздуха, просто не го усещаме. Ако дори това не чувстваме, как ще забележим Бог когато мине покрай нас? За Бог е най-удобно да бъде невидим. На Бог ще му стигнат силите и дори ще Му останат, за да завърже цялата Вселена на възел. Той не може да бъде друг! Макар и да е безплътен, душата Му иска нещо по-просторно от Вселената.

Имате ли любов? А живот? Имате сперматозоиди и яйцеклетки, с помоща на които можете да продължите рода си, нали? А относно съвестта? На всички тези въпроси отговаряте положително, но случвало ли ви се е да видите любовта? Виждали ли сте живота, кръвната линия и съвестта? Ние знаем, че те съществуват, но не можем нито да ги пипнем, нито да ги видим. Вие би трябвало да знаете това. Можем да ги преживеем, само ако ги почувстваме с душата си. Ако ви попитат, съществува ли Бог и виждали ли сте Го, следвайки същата логика, вие не можете да отговорите отрицателно.

Когато Бог дойде в душата ви, тя ще рабере. Когато това се случи, ще можете да виждате през стени и без да ставате от мястото си ще можете да викате светии, умрели преди хиляди години! Ако вечният Бог проникне в душата ви, ще ви се появят такива способности.
Вечността не може да бъде разбрана, ако се базираме на разбирането си за времето; но времето съществува и във вечността. И така, макар Бог да е невидим, душата знае за Него.

Как Бог обича? Трудно е да се каже, нали? Разберете, Бог е нематериален, за това Той може да се предвижва на всякъде. Той може да проникне в окото на някоя девойка, а може да влезе и в сърцето й. Няма такова място на което Той да не може да отиде. Къде тогава живее Бог? Къде е домът Му? Той се намира в самия център на нашата душа. Мъжкият аспект на Божието сърце обитава душата на мъжа, а женският аспект – душата на жената.

Нека си предствим, че вездесъщият и всезнаещ Бог управляващ цялата Вселена, е тук. Ако говорим за силата Му, тя ще е достатъчна планината Тхебексан да бъде захвърлена на някъде или да се пробие дупка в земното кълбо! Мислите ли, че ще можете да живеете постоянно виждайки пред себе си един такъв Бог? Добре е, че Бог е невидим. Ако можехте да Го видите, не бихте живяли и час поради нервно разстройство. Следователно, кажете благодаря, че Бог е невидим. В това няма нищо смешно! Говоря ви за това, основавайки се на собствения си голям опит свързан с този проблем. Не ви преразкавам чужди думи, моят разказ е отчет за моя собствен жизнен път.

Какво ще стане, ако на Земята остане само един литър въздух? Ако Бог имаше лош характер, светът би се обединил без проблеми. Сигурно за пет минути Бог би обединил целия свят! Ако Той започне да изпомпва въздуха и попита: “Е, какво? Ще се обединявате ли или не?”, цялото човечество в един глас би отговорило: “Ще се обединим!” В този случай обединението би било постигнато моментално, но Бог не прави такива неща и трябва да сме Му дълбоко признателни за това. Не можем да живеем без въздух. Той е абсолютно необходим за живота. На хората, обаче, дори през ум не им минава да благодарят Бог за въздуха и го гълтат в огромни количества като крадци! (38–244, 1971.1.8)

Ако хората можеха да виждат Бог, господаря на Вселената, нима те не биха започнали да воюват помежду си за правото да Го притежават? Да се сложи край на една такава война би било невъзможно! Значи, е добре, че Бог е невидим. Ако Бог беше видим, нима Америка и Съветския съюз не биха започнали война, оспорвайки си правата над Него? Разбира се, че биха започнали! Тогава кой би успял да спре тази война? Бог е всезнещ и поради опасения от такава война е решил да бъде невидим. Да се желае Бог да стане видим е истинска лудост! Много е добре, че е невидим.

Вселената е обвита с тайна. Размерите й достигат до двадесет и един милиарда светлинни години. Светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година. Разстоянието, което светлината изминава за една секунда е седем пъти и половина по-голямо от дължината на земния екватор, а светлинната година е разстоянието, което тя изминава за една година.
Какви ли размери трябва да има господаря, способен да управлява такава огромна Вселена? Какъв ръст трябва да има? Ако Бог беше толкова грамаден каквато е Вселената, как би могъл навсякъде да носи тромавото Си тяло? Представете си, колко неудобно би било, ако всяка Негова стъпка се съпровожда от грохот. При всяко Негово движение цялото творение би се преобръщало с главата надолу! Бог е мъдър, за това Той е решил: “Ще бъда невидим господар!”

Мислили ли сте за това, колко е тежък Бог? Какво е теглото Му? Ако Го претеглим, колко ли къна ще тежи? Колко ли трилиона тона е Той? С такова тегло предвижването е голям проблем; но Бог няма тяло и това е идеалният вариант. Можете да го сложите в портмонето си и да го носите със себе си без да чувствате тежестта Му. Освен това, Бог е нематериален, следователно може да преминава дори през най-малкото иглено ухо и да ходи където Си пожелае. Ако сметнем Бог за голям, можем да кажем, че е огромен; ако Го представим като малък, можем да кажем, че е безкрайно малък. И така, в зависимост от желанието Си, Бог може да се озове във всяко кътче на Вселената.

Искате ли да сложите най-скъпата си вещ на Небето или предпочитате винаги да я носите със себе си? (Искаме да я носим със себе си.)
Видим ли е Бог, Когото хората смятат за най-голяма скъпоценност, живеейки на Небето? Би било прекрасно, човек да има хранилище в което да сложи Бог! Такова хранилище е вашата душа.

Бог няма тяло. Следователно, Той трябва да цени онези които го имат, повече от Себе Си. Само в този случай ще се създаде кръгово движение. Човек трябва да цени невидимата си душа и Бог повече от тялото си. (111–49, 1981.1.18)

Естествена връзка с Бог

Първоначално хората биха опознавали Бог по естествен начин

"Ако не беше грехопадението, хората по естествен начин биха разбирали какви трябва да бъдат взаимоотношенията им с Бог..."

Ако човек не беше извършил грехопадение и водеше рода си от първоначалните родители на доброто, нямаше да спорим за това съществува ли Бог или не. Хората съвсем естествено щяха да разбират за Него от самото си раждане. Как мислите, бебето в утробата на майка си учи ли се да суче? Та нали, само като се появи на бял свят и види майчината гръд, то веднага започва да суче. То веднага разбира всичко! Ако не беше грехопадението, хората по естествен начин биха разбирали какви трябва да бъдат взаимоотношенията им с Бог, биха решавали всички проблеми и разбирали предназначението си.
Но в следствие на грехопадението забравихме всичко. В резултат на това се създаде свят, в който хората дори се съмняват в съществуването на Бог! Това е горчив факт.

Човекът е шедьовър сред цялото творение във Вселената. Вие дори не можете да си представите колко велик и прекрасен е този шедьовър! Ако съществува абсолютен Бог сътворил човека, нима Той би го създал неспособен да разбира Неговите думи, погледи и чувства?

Ако Адам и Ева бяха станали баща и майка на човечеството, приличащи на Бог, всички техни потомци во веки веков щяха да осъзнават факта за Неговото съществуване чрез облика на човешките прародители. Всички съмнения в съществуването на Бог биха били безпочвени! Ако не беше грехопадението, хората биха могли да виждат Бог по всяко време. Той би се появявал при първия им повик. В този случай кой би отричал Неговото съществуване? Това би било невъзможно. (Благословеното семейство и идеалното Небесно Царство I, 307)

“Бог съществува” – това не са само думи. От Принципа разбираме за взаимоотнощенията между субект и обект и стигаме до извода, че Бог непременно трябва да съществува. Обаче, първоначалният процес на опознаването Му би трябвало да бъде друг. Бог е съществувал и преди да се замислим за това. Той неразделно властва над нас и всички наши усещания. Така би трябвало да бъде от самото начало. Няма нищо по-важно от осъзнаването на този факт!
В съответствие с Принципа логическото разбиране на Бог трябва да следва осъзнаването на Неговото битие, а не обратно. Ние чувстваме студ не защото сме разбрали за понижаването на температурата. Ние разбираме, че температурата се е понижила когато чувстваме студ, нали? По същия начин, ако Бог съществува, вие трябва да чувствате това със всяка клетка на тялото си! Проблемът е в това, как да се постигне това състояние. С други думи, задачата ни се състои в това да заемем такава позиция, която би ни позволила да чувстваме.

Трябва да сте способни да възкликнете “Отче!” в момента в който се събудите или когато няма никой около вас! Ако вътрешната страна на живота ви е изпълнена с такава тъга по Небесния Баща, че дори забравяте за храната и съня, тогава щом възкликнете: “Отче!” веднага ще почувствате, че Го държите за ръка! С вас ще се случват неща, приличащи на сън. Възкликвайки: “Отче!” на момента ще се окажете в обятията Му! Как да придобиете такива ярки преживявания? Знайте – те са най-ценното в нашия живот на вяра.
Степента на вяра на даден човек може да се определи по възприемчивостта му към такива преживявания, по нивото му на чувствителност и по броя на тези преживявания. Ако сърцето ви е изпълнено с такава любов и отивате някъде, размишляваки какво трябва да направите, Бог ще се появи около вас преди да сте Го помолили за това! След като имате такова преживяване, естествено ще Му благодарите.

Принципът на Обединителната църква нарича Бог невидим абсолютен Субект, в Който хармонично се обединяват двойнствените характеристики. Притежаващият ги Бог създаде Адам и Ева като Свои разделени въплъщения. Той искаше те да порастнат и хоризонтално да се обединят един с друг чрез любов, а Самият Той да стане центърът на тяхното единство, заемайки вертикално положение спрямо тях. Това означава, че когато Адам и Ева достигнат до зрялост / съвършенство, мъжкото начало на Бог влиза в душата на Адам, а женското – в душата на Ева. Това не означава разделяне на Бог. Просто Той, като Субект на двойнствените характеристики, може да обитава душата и на Адам, и на Ева.

Бог е Същност в която хармонично са обединени двойнствените характеристики, нали? До сега не е ставало дума за това, че Бог който заема неутрално положение е единна Същност, водена от любовта. И така, трябва да добавим, че Бог е единна Същност чието ядро е любовта.

Невидимият Бог се нуждае от тяло

Бог создаде Адам и Ева за да има тяло

Защо на Бог му е необходима форма, подобна на онази която е имал Адам? Всичко съществуващо има форма, но Бог я няма. Бог няма форма. Ако го смятаме за голям, можем да кажем, че е огромен, а ако Го смятаме за малък, можем да кажем, че е безкрайно малък. Дори ако Бог приеме определена форма и се прояви чрез определен образ, Той не може директно да управлява реалното творение. За това, в реално съществуващия свят на творението непременно трябва да има реално същество, което да има характер и форма позволяващи му да заеме позицията на господар.
Бог трябва да господства не само над всичко съществуващо на земята, но и над безграничния духовен свят. За да управлява архангелите и другите субстанциални същества, както притежаващите форма, така и невидимите, Бог има нужда от същество от особен тип или форма, което да заеме централна позиция. За това Той сътвори Адам. (35–156, 1970.10.13)

***
Бог сътвори Адам за да може с негова помощ да господства едновременно над духовния и физическия свят, тоест както над невидимия, така и над видимия субстанциален свят. В това се състоеше целта на сътворението на човека. Поради това, Бог не може да се лиши от взаимоотношенията с реално същество, притежаващо личностно начало. Следователно, съвършенството на Адам означава, че Божият хьонг-санг, или Неговата форма също достига до съвършенство. Създавайки Адам, Бог мислеше за това, че неговите форма, външност, характер и всичко останало трябва да бъдат същите като на Бог, намиращ се в центъра на невидимия свят. Нямайки форма не може да се господства над света на формите. (35–156, 1970.10.13)

***
Защо Бог създаде Адам и Ева? Бог е нематериален, а деца които притежават форма могат да бъдат обичани само от баща и майка имащи осезаем облик. За да се облече в тяло Бог създаде Адам и Ева. Целта на сътворението им се състои на първо място в това, тялото на Адам да стане тяло на Бог. Второ, получавайки тяло, Бог би почувствал предизвикващ вибрация импулс, който не може да се преживее с помоща на думи. Усещането за радост идва в резултат на импулсно стимулиращо въздействие. Трето, Бог е вертикалният Баща, съдържащ в Себе Си централната ос, следователно, Той не може да има взаимоотношения с плоскост. (232–210, 1992.7.6)

***
Дори да отидете в духовния свят, вие не можете да видите Бог. Той е невидим. Бог не може да бъде видян. Може ли енергията да се види? Бог е източникът на енергията, за това няма да Го видите дори когато преминете в духовния свят. Бог няма тяло за да управлява материалния свят и за да господства над него, Бог трябва да придобие материална форма. Какво представлява Бог? Ако Адам не беше извършил грехопадение и беше достигнал до съвършенство, а след като земният му живот приключи беше отишъл на Небето, Бог щеше да приеме облика на Адам. Следователно, невидимият Бог и видимият Адам щяха да станат едно цяло. В този случай, в моемнта в който Адам да се засмее веднага Бог и цялата Вселена щяха да се разсмеят заедно с него! (105–193, 1979.10.21)

***
Нямайки форма, Бог не може да преживее стимулиращото въздействие на Вселената, Своя обект. Ако Той има само душа и няма форма, нито един стимул няма да Го впечатли. Него не Го стимулира нещо, подобно на Самия Него. Когато се сблъскват две противоположни една на друга същности, например гореща и студена вода, протича бурна реакция, нали? Бог се нуждае от такъв импулс! (141–37, 1986.2.16)

***
Родителят няма форма дори в духовния свят. Той няма форма следователно, за да стане Родител на хората, притежаващи форма, Той също трябва да я придобие. В противен случай, Той няма да може да заеме централна позиция. (222–337, 1991.11.7)

***
Крайната цел на Бог при сътворението на света е да придобие тяло. Нямайки форма, Бог не може да стане Господар на мятериалния свят, поради това Той трябва да се представи в тялото на баща и майка на цялото човечество. За да заеме положението на субект или обект, притежаващ сетивни органи и способен да възприема стимулиращо въздействие, Той трябва да се облече в плът. (25–342, 1969.10.12)

***
Бог, Творецът на материалния свят, не може да господства над него, ако няма форма. За това Му е необходимо тяло. Целта на творението се състои в това Бог да се въплъти материално и по този начин да стане осезаем Родител. Като Негово въплъщение се появиха Адам и Ева. Ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство, Бог би се настанил в душите им и би придобил царска власт. Едновременно с това първоначалният Адам би придобил авторитет на родител и би получил първородното право. Тогава на втория син не би му се наложило да възстановява това право. Адам би заел позицията на най-голям син, а Ева – на най-голямата от всички първородни дъщери. Те биха станали родители на всички родители на човечеството, а също така и вечни цар и царица на целия свят. (214–39, 1991.2.1)

***
Защо Бог даде на човека тяло? Щеше да е страхотно Бог да бъде безплътен! Щеше да Си живее самичък; защо Му е да създава тяло, а заедно с това и допълнителни проблеми? Бог няма тяло, за това Той не може да бъде Прародител на хората, които го имат. За да взаимодейства със синовете и дъщерите Си, притежаващи плът, Той трябва да стане Бог в плът. Така тялото на Адам става един вид тяло на Бог. А Бог отива в свят, който е на порядък по-високо от душата на Адам. (223–183, 1991.11.10)

***
Бог е безплътен, Той няма видима форма. Следователно, Той трябва да се яви в някаква форма. За да господства над човека и творението, притежаващи форма, Бог трябва да се въплъти в Адам и Ева. В този случай Адам, Ева и Бог ще постигнат пълно единство и Той ще стане един вид душата на Адам и Ева. Знайте, че обитавайки душите на Адам и Ева Бог се обединява с тях и в крайна сметка става вътрешен Господар на Адам, “вътрешен Адам”. (90–194, 1977.1.1)

***
Защо Бог създаде човека? За да управлява и ръководи осезаемата Вселена с помоща на Адам и Ева, нейните стопани притежаващи тяло. Бог обитава духовния свят като безтелесна Същност и значи, Той не може да управлява Вселената. Той трябва да се облече в материално тяло като в костюм. Следователно, Той създаде човека за да придобие тяло, за да стане Цар и да гоподства над потомците Си, синовете и дъщерите родени на земята. Този Цар има лицето на Адам. След като Бог е създал Цар, необходима Му е и Царица. Коя е тя? Ева трябва да стане царица. Адам и Ева са прародители и на земята и в духовния свят. (199–144, 1990.2.16)

Адам: изява на Бог

Aдам – прародител на човечеството и видим Бог

Създавайки Адам и Ева, Бог искаше първо, да се сдобие с плът и второ, да осъществи любовта Си. Ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство и бяха станали въплъщение на любовта способна да ги обедини в едно, Бог би се спуснал при тях и би станал любящ Родител на цялото човечество. Адам и Ева които са родители притежаващи тяло и създадени по Божи образ, биха дали живот на физически деца и съответно, биха построили идеален свят. Тогава човека би станал свързващото звено между духовния и физическия свят. Можем да кажем, че това също е част от целта на сътворението на човека.
Благодарение на любовта, Бог би влязъл в Адам и Ева. Той би станал Истински Родител на човечеството в плът, а след като Адам и Ева отидат в духовния свят, Той и там би заел положението на Родител в техен образ. (Благословеното семейство и идеалното Небесно Царство I, 307)

***
Адам, създаден като Божие въплъщение, би станал прародител на човечеството. С други думи, Адам е олицетворение на Бог. За да може Бог който няма тяло да господства над материалния свят, Му е необходимо тяло с помоща на което да може да вижда, чува и действа. Адам е тялото на Бог. Коя е тогава Ева? Тя е жена на Адам, притежаваща плът. И така, ако Адам е Бог в плът, тогава Ева е Божията жена в плът. Вие сигурно ще кажете: “Къде се е чуло светият Бог да има жена?!” Въпреки това, Адам е бил създаден за да стане въплъщение на Бог, а Ева – да стане жена на Бог в плът. (22–279, 1969.5.4)

***
Адам и Ева бяха необходими на Бог за осъществяването на две цели. Първо, Той желаеше да осъществи идеала на любовта. Второ, невидимият Бог искаше да Се покаже чрез някаква форма. Адам и Ева бяха основата или ядрото, благодарение на което невидимият Бог би могъл да се представи във видима форма и да създаде взаимоотношения с материалния свят. (92–147, 1977.4.1)

***
Какво би правил безтелесният Бог един в духовния свят? Няма никакъв смисъл от невидим Бог! За да стане Родител на хората, Той трябва да има тяло и да умее да чувства. Разберете, Бог е имал необходимост от тяло подобно на човешкото, за това Му се е наложило да създаде Адам и Ева и да ги дари с двойнствена природа! (133–91, 1984.7.10)

***
Когато Небесният Баща получава тяло, видимото и невидимото се обединяват. Това символизира единството на Вселената. Адам и Ева притежават тяло отразяващо Божия образ. По идея, те трябваше да се качат на трон в царския дворец на Небесното царство и Бог, обитавайки царствените им души, да господства над земния и духовния свят. Той би създал Божието Царство, Царството на любовта. Духът и тялото могат да се обединят само чрез любов, други начини не съществуват. (143–93, 1986.3.16)

***
Ева трябваше да стане Божия принцеса; в последствие тя би станала Божия съпруга. Бог искаше да я направи Свой партньор в любовта, Своя жена. Защо? За да се сподели любовта, е необходимо тяло. Без него не може! Отивайки в духовния свят ще забележите, че Бог е невидим. В атмосферата на духовния свят постоянно, двадесет и четири часа в денонощието, сияе светлина подобна на слънчевата. Бог управлява всичко, невидимо присъствайки в пространството.
Да се заявява, че безплътният Бог може да бъде обект на любовта на човека, притежаващ плът, би било несериозно! Невидимият Бог създаде Адам и Ева в плът като абсолютен шедьовър на идеала на любовта, за да станат Негови партньори. Ако попитате на кого прилича Бог, ще ви кажа, че прилича на Адам и Ева. Бог е вътрешният Баща, Адам – външният Баща. Бог е вътрешният Родител, Адам и Ева – външните родители. (199–361, 1990.2.21)

***
Бог създаде Небето и земята за да сподели с тях любовта Си. С тази цел невидимият Бог издигна мъжа и жената във въплъщение на вечната любов. Те трябваше да станат главно олицетворение на любовта, тоест истински прародители на доброто за цялото човечество или Истински Родители. Вие не сте имали Истински Родители. Но сега в Обединителната църква има учение за Истинските Родители. (38–173, 1971.1.3)

***
Защо Бог създаде Адам и Ева? Бог който няма форма не може да господства над реалния свят. Безтелесния и невидим Бог не е в състояние да властва над видимия свят, над цялото творение и Вселената. Ето защо с помоща на любовта Бог трябва да се облече в тяло. Ето защо Той започна да твори. Когато Бог получава тяло благодарение на любовта, се раждат вътрешният и външният импулси. (166–232, 1987.6.7)

***
Невидимият Бог е безплътен, Истинските Родители играят ролята на Негово тяло. Те са Родители на личността, семейството, рода, народа и държавата. В бъдеще, когато отидете в духовния свят, ще забележите че и там Бог се проявява в образа на Истинските Родители. (98–224, 1978.8.1)

***
Ето в какво се състои величието на Обединителната Църква! С какво е забележителен преп. Мун? С това, че Бог иска да използва неговия облик! (166–232, 1987.6.7)

***
Бог няма тяло. Невидимият Бог се представи във видим образ. Кой е видимият Бог? Безгрешните Истински Родители за които говорим. (201–83, 1990.3.4)

***
В карйна сметка, Бог е духовна Същност която няма форма, за това човек не може да получи водене директно от Него или да преживее рождение свише чрез непосредствено общуване с Него. Поради това Бог изпрати централни личности с помоща на които учи хората и им дава възможност да преживеят повторно раждане. Точно такива личности са Истинските Родители, притежаващи видим и невидим аспект. (91–101, 1977.2.3)

***
С каква цел Бог създаде Адам и Ева? Ние имаме тяло, а невидимият Бог няма. Нямайки тяло, Той не може да господства над духовния и земния свят. Бог съществува, но за да стане Родител на хората, Му е необходимо тяло. Кой е представителят Му в плът? Адам и Ева. Бог се представя чрез телата на безгрешните Адам и Ева.
Адам и Ева са прародителите на човечеството; в същото време те са Бог, господстващ над Небето и земята. Бог обитава вечния невидим свят, а Адам и Ева, явявайки се Негова форма, заемат положението на родители и носят отговорност за управлението на света. (133–91, 1984.7.10)

***
Божията цел не се състои само в това да доведе до съвършенство взаимоотношенията на вертикална любов с Адам и Ева, в които Бог е Субект, а човека – обект. Осъществявайки ветрикалната любов, Той искаше да пожъне и плодовете на хоризонталната любов между Адам и Ева. В този момент би се въплътил идеалът на любовта: Бог, вътрешният Родител, би влязил в Адам и Ева, външните родители, за да достигне до пълно единство с тях. Бог, Невидимият Родител, би станал вечен Родител в материалния свят чрез образите на Адам и Ева. В този момент Адам и Ева биха станали Истински Родители или Истински Прародители. (135–10, 1985.8.20)

Бог е личност

Бог е личност притежаваща интелект, емоции и воля

Днес много христиани смятат, че след като Бог е уникален и абсолютен творец и най-висшата и блага същност взаимоотношенията между Него и човека, Неговото творение, са невъзможни. Творението е низше; Творецът – абсолютен и свят. Въпреки това, нека погледнем на тях от гледна точка на концепцията за любовта. Колкото и да е възвишен и благ Бог, колкото и да е низше Неговото творение, за да могат те да започнат взаимоотношения на любов, по вътрешно съдържание личностите им трябва да бъдат подобни, същността на сърцата им трябва да е еднаква. Бог по природа трябва да прилича на човека, имащ личностно начало. (138–245, 1986.1.24)

***
Какво представлява Бог? Той е личност притежаваща интелект, емоции и воля. Бог който има личностно начало, най-силно копнее за любов и поради тази причина създаде нас, хората, като обекти на Своята любов. Това е удивителен факт! (143–149, 1986.3.17)

***
Първопричината, Бог, като какъв създаде човека? Той го сътвори по Свое подобие. Създавайки човека, Бог взе за основа Своя образ. Какво означава това? Аз приличам на Бащата, а на кого прилича Бащата? На мен. С това се обяснява всичко. Ако решим да търсим Бог, какъв ще Го видим? Разбира се, че приличащ на нас! Тогава всичко си идва по местата. (127–233, 1983.5.15)

***
На кого прилича Бог? Ако Бог се нуждае от любов, кого ще обича – едно същество което прилича на Него или едно животно, което не прилича на Него? На Бог Му е необходим партньор, който да Му харесва и с когото може да сподели любовта Си. Следователно, ако този партньор е човешко същество, от негова гледна точка Бог задължително трябва да бъде Личност. Това е извода. Всички елементи които са присъщи за Бог трябва на сто процента да съвпадат с елементите присъщи на човека. Всички свойства присъщи за душата и тялото на Бог и човека, трябва да са в хармония по между си. Ето защо Бог не може да не притежава интелект, емоции и воля. (162–271, 1987.4.17)

***
Ако Бог съществува, какви са взаимоотношенията Му с човека? За да създаде такива взаимоотношения Бог трябва да притежава личностни характеристики. За да бъде личност, Той трябва да прилича на човека. Човек има такива атрибути като душа и тяло. За да може и Бог и сътвореният от Него човек да имат обща цел, Той трябва да прилича на човека. От тук произлиза концепцията за двойнствените характеристики. (167–243, 1987.7.21)

***
Бог личност ли е, каквато е човека? Ако Бог прилича на човека, тогава какъв е Той – мъж или жена? Ако Той е мъж, има ли онова нещо което се намира на мъжете между краката? За какъв вид характеристики които притежава Бог, говорим? Наричаме Го Субект на двоинствените характеристики, но има ли Той полови органи? (181–202, 1988.10.3)

***
Как мислите, Бог може ли да се смее? Случвало ли ви се е да Го видите как се смее? Той има ли очи, нос, уста, уши, тяло? Ако се замислим ще видим, че поклонниците на традиционните религии вярват в глупости! Те дори не знаят дали Бог има очи! Ако ги попитате: “Виждали ли сте очите на Бог?” Те не знаят какво да отговорят. “На кого прилича Бог?” “На кого прилича, ли? Прилича на Бог!” Къде се е чуло, по този начин да се отговаря на въпрос? На кого прилича Бог? На децата Си! Ето защо Бог трябва да е личност. Бъдейки личност, Бог изисква от мен да имам най-висшия личностен еталон. От какво се определя тази еталон? Не се определя от пари или власт. Определя се от любовта. (182–59, 1988.10.14)

***
Ако Бог съществува, Той задължително трябва да бъде личност. Бог трябва да прилича на човека. Ако Бог има личностно начало, значи притежава интелект, емоции и воля. Следователно, при Него всичко трябва да е конкретно: и чувствата и произтичащите от замисъла Му цели. (174–162, 1988.2.28)

***
Бог знае всичко. Той е цар на знанието и могъществото, всезнаещ и всемогъщ. Той е още и вездесъщ, тоест присъства навсякъде. От какво има нужда Той? От диаманти? Той по всяко време може да ги създаде! От злато? От скъпоценни камъни? Не. Бог има нужда от любов! Мислите ли, че съществувайки в самота Той може да каже: “Ах, Аз имам любов! Колко Ми е хубаво! Ха-ха!” От какво има нужда Бог? Ако Бог също е личност Той трябва да има уста, нали? Ако Той наистина е личност… със сигурност има и нос, и очи, и уши, и ръце, и крака, и душа, и Сърце. (142–30, 1986.3.3)

***
Какъв в същност е Бог? Той е всезнаещ, всемогъш и вездесъщ. С една дума, Той може да унищожи целия свят, но може и да го спаси. Такъв Бог не ни е нужен. Към какъв Бог се стреми първоначалната ни душа? Към такъв Бог, за Когото може да се каже: “Бог със сигурност обича по-силно от баща ми и майка ми! Ако страната ни има праведен цар или президент, Бог със сигурност е по-добър от него!” Всъщност, президентите се сменят на всеки четири години и само ни мерджее пред очите от тях. Тях дори не можеш да ги уважаваш! (147–271, 1986.10.1)

***
Ако Бог съществува и дойде в нашия свят днес, Той задължително трябва да притежава интелект, емоции и воля. Защо ли? Защото човека ги има. Обаче, Божиите интелект, емоции и воля се базират не на човешките, а на Небесните принципи. (9–291, 1960.6.12)

***
Може ли абсолютният Бог да тъгува? Способен ли е всезнаещият и всемогъщ Бог да избегне тъгата? Може ли Той да има нещо общо с душевната горчивина? Това е сериозем въпрос, който не мога да подмина. Да предположим, че абсолютният Бог не може да изпитва тъга. Значи, Той не може да бъде Баща на човека, притежаващ интелект, емоции и воля и способен да изпитва радост и тъга. Това противоречи на логиката! Следователно, Бог трябва да е субект, притежаващ способност да изпитва радост и тъга в по-голяма степен от хората. (203–288, 1990.6.27)

***
Няма религиозна организация, която правилно свидетелства за Бог. И будистите и конфуцианците са един дол дренки. Достатъчно е да започнете разговор с тях за Бог и те вече ви гледат с широко отворени очи! Те не познават Бог като личност, съчетаваща в Себе Си интелект, емоции и воля. За разлика от тях, Обединителната църква пропагандира единство между Бог и човека. В това се състои величието й. (227–112, 1992.2.11)

***
Ако има с какво да се гордее Обединителната църква, то това е правилното й разбиране за Бог. Имаме ясна представа за Него. Бог е личност, притежаваща интелек, емоции и воля; в същото време Той е субект на любовта. Ние добре разбираме това. Центърът на обичащия Бог е небесното сърце и това е неоспорим факт. (210–314, 1990.12.27)